Що е то блог?

“Какъв блок бе, Бабе? Кой номер?”

Блог, Бабо. С ‘г’ накрая като ‘глог’.

Писмо до много хора по света. Дали не е много ексхибиоционистко? Да, но какво от това? Харесва ни да сме харесвани! Направо сме луди по това! Разбира се, все по-малко хора идват лично да кажат “харесвам това”, но пък дават недвусмислен знак. Както вие сте пляскали с ръце за “браво”, ние просто като по-минималистични натури си показваме ПАЛЕЦ. При това през компютъра: Онлайн! Готино, нали? И няма нужда да се чекнем с някакви си думи. Този палец е хайкуто на всички жестове! Той казва толкова много! Означава “Браво, много ме изкефи, евалата!

Затова ти пиша блог, за да могат всички да се кефят. А и писма вече достатъчно сме си писали.

Надявам се този блог да стигне там, където си ТИ, защото много бих искала да продължаваме все така да си хортуваме и да си правим лаф-мохабет (както казваше ти), или чатим, както бих казала аз.

Откакто ти си тръгна, доста неща се промениха. Представа си нямаш! Та затова искам да ти я дам. Ще ти пиша за всички нови термини, с които не се засякохте съвсем. Това ще е вероятно езикът на правнуците ти. Според мен бездната в отношенията между поколенията никога не е била по-голяма. Историята се повтаря, но по-жестоко. Едно поколение отглежда друго, за да може то да научи нови неща и да стане “ по-добро”. Обаче като стане “по-добро” и се опълчва грозно на всички любими вам въпроси: “Яде ли?”, “Облече ли се?”, “Кога ще се прибереш?”… ”По-доброто” изкрещява на онова уж не-толкова-доброто “Ох, ти нищо не разбираш! Ще се чек-на и ще пост-на снимка в Инстаграм”. (Не е нищо хранително, макар да виждаш “грам”, ще ти обясня скоро).

Понякога си мисля, че добре стори, че си тръгна. Не знам дали щеше да разбереш или харесаш новия свят. Пращаме си снимки с Мама и Тати през телефона. А на теб щях да ти ги принтирам или просто да ти кажа: “Оф, няма значение, тука сме си направили едно групи с няколко френда във Фейса.”

Може би леко щях да ти се присмивам, че не знаеш модерния жаргон. А ти, ако боравеше с Интернет, щеше да ми пратиш това:

“До моите деца:

Никога не ми се присмивайте, когато се наложи да ми помагате с компютрите!

Аз ви научих как да използвате лъжица…..”

#многосиякабабо 

Ако се чувстваш объркана и смяташ повечето ми изречения за правописна грешка, искам да те успокоя, че не е така. Това са малка част от нещата, които се промениха, откакто ти си тръгна. Затова чрез нашата обич ще помогна на всички възрастни хора, които искат да бъдат по-близо до техните деца и внуци. Технологията не трябва да се демонизира – тя дава страхотни възможности. Стига да се използва с добри, човешки намерения… и с мярка.

Ще ти разкажа за новия начин за комуникация, порядките, отношенията… Когато ти стане тъжно, че не разбираш нещо, попитай ме тук. Ако имаш нужда от обяснение на нещо друго, не се свени.

Аз съм твоята дигитална внучка, в добро и в лошо. В ново и в старо…

Обичам те, Бабо! Само това не се е променило, откакто ти си тръгна.