Месец: юли 2017

Онлайн турист

Онлайн турист

„Как е хавата, Бабче?“

„Как да е – никаква те няма, само по морето ходиш, една картичка не се сещаш да пратиш!“

„Пуснах ти имейл със снимки!“

„Хич не е същото! Колко по-стойностно е да избереш картичка, пък да я напишеш, пуснеш. Едно време имаше разни печатчета с животни, толкова ти се радвах! (Стоически понасям речта…) Как бяха нещата с квартирата? Чакат там на гарата обикновено бабички с табелки КВАРТИРА, СТАЯ…“

„А, тая година беше рехаво посрещането от чудати хазайки! Но и ние не разчитаме на такива спонтанности толкова! Проучваме си квартирите онлайн, четем в Интернет за местата, които да посетим, както ти обясних тук, ползваме онлайн карти и сме свели контактите с местните до минимум! Знаеш, че българинът е винаги подозрителен. Не можем току-така да питаме за посоките някой тамошен! Ами ако някой ни преметне? Не, по-добре е с Интернет. Той не лъже. Не греши (много)! Същото и за екскурзоводите – заменяме ги или с аудио екскурзовод, или с мобилно приложение, или просто се разхождаме в музеите… Там поне е хладно!“

„На мен ми изглежда все едно много стерилни са ви станали приключенията! Къде е точно авантюристичният дух в това да знаеш къде ще отидеш и дори да нямаш контакти с местните хора за упътване и препоръки! Да не говорим за музеите… Няма да забравя в музея на Вапцаров в Банско, как една екскурзоводка ни рецитира стихотворенията му през цялата обиколка и накрая всички плакахме! Такава емоция и заряд! Може ли един аудио гид така да те развълнува?“

„Бабче, ние не отиваме на музей, за да плачем! Цялото пътуване е толкова по-лесно с тези дигитални механизми в туризма! Сега ще ти разкажа за няколко нови хитринки, които не знаеш!“

Booking.com е сайт, през който можеш да резервираш стая или апартамент по целия свят, без да се налагат писма, обаждания или лично посещение. Плащането се случва онлайн или на място. Уебсайтът разполага с отзиви от предишни посетители, така се сформира рейтинга (репутацията) на всяка квартира. Има филтри, които могат да улеснят търсенето ви на квартира: цена, реноме, разстояние от центъра на града и прочие.

GPS [джи пи ес] означава глобална система за позициониране, идва от английски: Global Positioning System. Това е система за определяне на положението. Извършва се чрез сателити. Ползваме я в колата, или дори когато се разхождаме някъде пеша. Спестява ни разговорите, но не е 100 % сигурно, че GPS-ът няма да ни прати за зелен хайвер…

Популярни за нашия начин на пътуване са и мобилните приложения, които можеш да свалиш от Google Play или от iTunes от сорта на „10 места, които да посетиш в Париж/Лондон/Белгия“, подобни на това.

В чужбина също така е нашумяла една платформа за споделено пътуване BlaBlaCar. Там всеки, който пожелае да сподели колата си, пише съобщение и ако има желаещи за същия маршрут и час, обменят информация.  Плащането също се извършва онлайн. Всеки, който е бил пътник или шофьор има профил, на който могат да се дават оценки. Това се прави с цел да се информират останалите потребители на сайта, ако има злоупотреби. Ние си имаме подобна фейсбук група за пътуване до/от морето. Ама се използва за шир-потреба понякога.

Относно екскурзовода, скоро бях в Троян, където точно пред залата за керамика, във фантастичния „Музей на художествените занаяти и приложните изкуства“, стои гордо (и информирано) един мултимедиен терминал с тъчскрийн. Този екран съдържа сведения за интересни местности, исторически факти, природни забележителности и прочие. Отделно имаше така наречената „Добавена реалност“, за която можеш да прочетеш повече тук. Отваряш информацията на своя таблет или смартфон и гледаш информационно видео.

И най-важното за съвременното пътуване е споделянето и отбелязването на дадена локация (нарича се тагване, от английски „to tag“ = маркирам, отбелязвам) За това използваме Социалната Медея (както й казваше ти).

Какво ще кажеш за всички тия чудесии?

 

„Чадо, има полезни работи, но това постоянно консултиране с електрониката ми се види на мен като… като…. онлайн кашкавал-турист!“

 

___________________________________

Photo by Ezra Jeffrey on Unsplash

 

 

„В колко трябва да съм в нас, за да гледам…?“

„В колко трябва да съм в нас, за да гледам…?“

„Здрасти, Чадо!“

„Здрасти Бабо! Нещо ново, вехто?“

„С Дядо ти не си говорим!“

„Пак ли? Само се разправяте, значи! Какво стана този път?“

„Снощи му казах колко искам да гледам един филм с Джеръми Айрънс, но той се запъна и гледахме някаква боза с тази… Сандра Бълок… Хич не ми харесва да не се съобразява!“

„Ще говорим с него, Бабо! Да купи един лаптоп, пък нека всеки си гледа, каквото му е на душа.“

„Това по телевизията, Чадо. Пускат едновременно интересните филми по различни канали…“

„Бабо, спокойствие и една добра новина от мен – можеш да гледаш телевизия през компютър/таблет или мобилен телефон.“

„Е, това пък как е станало? Едно време за целия блок имаше един телевизор, събирахме се час преди Изаура, за да нагласим антената. То беше една игра, едно очакване…“

„Сега, Бабо, потребителите имат думата! Ако по-рано е трябвало в 18:00 да си у вас, за да „хванеш“ еди-какво си, сега просто можеш да гледаш запис в Интернет. А ако има такива застъпвания, може всеки да гледа предпочитаното. Разбирам, че едно време телевизията е била повече социална дейност, повод за събиране, но и диктовката е ставала „отгоре“. Тоест дадено съдържание е трябвало да се консумира по определен начин, в определено време. Да не говорим за избор на канали.“

„Същото беше и с радиоточката!“

„Радио-какво?“

„Радиоточката. Радио на кабел/жица. От общината или кметството се свързват тези, които искат (чрез кабел) и слушат една програма, без право на избор, каквото има. В някои села това е единствения начин да се информира населението.“

„Да, наистина, много симпатично.“

А сега да преминем към практическата част:

Начин едно: Натискаме този линк http://bul-tv.com/  или http://predavatel.com/bg/livetv/ и избираме съответния канал, който ни интересува. Когато се появи прозорец, може да видим триъгълниче, което трябва да натиснем, за да пуснем канала. Символът е същият като при касетофона и „Play“. В долния десен ъгъл обикновено има знак за уголемяване на екрана (правоъгълниче), както и за увеличаване на звука (мегафонче, високоговорител).

Някои телевизии не изискват регистрация за гледане на живо: http://tv.bnt.bg/bnt1/16×9/

Начин две: (Само ако имате имейл, или можете да ползвате електронна поща на близък човек!) Регистрирате се в сайта на предпочитаната от вас телевизия. Пишем в Google „Еди-коя си телевизия на живо“ и кликваме на един от първите резултати. Ето как би изглеждала една такава форма:

Блог до Баба онлайн телевизия

*Внимание: Някои от сайтовете може да иска да въведете данни за кредитна/дебитна карта. В никакъв случай не го правете! Намерете друг сайт, който не изисква така поверителна информация, със сигурност има!

След попълването, изчитате общите условия, съгласявате се с тях, ако ви устройват, цъкате на кутийката за отметка и натискате бутона „Запази“. Следва да сте получили имейл с линк за потвърждение. Кликвате на него и вече имате официално профил. Записвате потребителското си име и паролата. И така – свободата вече е извоювана! 🙂

„Как ти се струва, Бабче?“

„Един цял нов свят! И толкова много свобода!“

„Не забравяй и за кулинарните предавания… Всичко има в архива!“

„Ти на Баба си недей разправяй за кулинарни предавания! Повечето са носили на конче братята си под масата, прави, докато аз съм си точила сама корите за баница…“

_____________________________________

Photo by Tracy Thomas on Unsplash

 

За времето – как се превърна в хищник?

За времето – как се превърна в хищник?

„Чадо, струва ми се, че все занякъде бързаш като се виждаме или чуваме! Само в писмата ти си спокойна, макар че от един момент нататък дори почеркът ти изглежда забързан.“

„Бабче, не само времената са различни, но и времето е различно като възприятие. Сега, заобиколени от толкова информация и възможности, губенето на фокус се улеснява и дори подкрепя от средата.“

„Не е хубаво да си тревожна. Поглеждай пясъчния часовник и имай предвид, че точно както отворът допуска само по зрънце пясък, и ти можеш да се съсредоточиш само върху едно нещо в даден момент.“

„Ех, Бабче, колко приятелски гледаш на времето! А то е станало същински хищник за нас. Появиха се външни помагачи, които са като нож с две остриета. Докато помагат и всъщност могат да те сринат. Какви ли не устройства и приложения сега се грижат за това да не забравяме. Времето ни е на системи, на командно дишане. Времето ни се е тамагочизирало.“

„Не звучи добре. Едно време се будехме с петел. Сега като ми гостуваш, имам чувството, че започва война. Чувам твоите сирени на всеки тридесет минути.“

„Сега ще ти обясня за нашето време и какви регулировчици се появиха, за добро или за зло.“

____________________________________

Какво означава „тайм мениджмънт“ (time management)?

Това е управление на времето, целящо възможно най-добра лична ефективност. В помощ на това разпределяне на времето се появиха мобилни приложения, чрез които ние можем да си записваме задачи, да ги планираме за дните напред, да получаваме напомняния и да им слагаме „чавка“ („тикче“, както казваме ние), когато сме готови.

Това се случва чрез приложения за „диспечер на задачи“ (task management). Подобни приложения са базирани на така наречения „To-do list“ [ту-ду лист], което означава „списък с неща за правене“. Те се разделят в различни категории, например „Работа“, „Пътувания“, „Домашни задължения“ и.т.н. Преди да попиташ не може ли просто да се запишат тези задачи на лист хартия и да се отмятат – разбира се, че може. Но хаосът, в който живеем, не позволява чак толкова много листчета. Вкарвайки такава цялостна информация в мобилния си телефон за това, което предстои, ние ставаме зависими от това, което пише вътре. Мобилният телефон отдавна се е превърнал в една необходима кутия на Пандора (за феновете на гръцката митология, не за бижутата „Пандора“ ;))

Смарт часовник, в буквален превод от английски „умен часовник“: това е часовник за ръка, който изпълнява функцията на малък телефон. Устройството не само има вградени приложения за фитнес, пулсометър и аларми, но позволява да се свалят и други приложения, тъй като разполага с Wi Fi (безжичен интернет). Навигацията става чрез докосване на екрана – тъчскрийн (touch screen).

__________________

„Чадо, не се сърди, но всички тези помощни средства ми напомнят за вица за мутрата, дето слушал записа „Дишай – издишай“ и накрая свършил записът и той умрял. Чак пък толкова да не можете да се справите без такива шашми!“

Говори с Баба за управление на времето в модерни времена – ✅

 

 

 

 

За четенето

За четенето

„Чадо, да те питам, вие защо не четете вече? Навремето всяка книга се разпечатваше в тираж от около 20, 000! Виеха едни опашки като пред месарница. А сега вяло, по няколко екземпляра, четете разни неща от телефона и го броите за стойностна литература.“

„Не си съвсем права, Бабче! Вече има нов начин на четене!“

„Нов начин за това, нов начин за онова…. Да не четете вече с цифри навместо с букви, или с фуния ви вкарват книгите в главата?“

„А, вероятно и това ще стане – я някое чипче ще ни вграждат, я някое хапче „Достоевски“ ще имаме възможността да изпием…“

„Ти разкажи какъв е този нов начин на четене, че много ме съмнява.“

Появи се „екранното“ четене. Сега навместо хартия, носим различни размери устройства и разлистваме с показалец по екрана. Екранът мотивира проучването в реално време. Спорим за нещо в компания, желаем да проверим даден факт, изваждаме телефон или таблет и научаваме бързо и лесно. Това, което ми каза по-горе е, че вие сте имали глад за литература, докато при нас достъпът до информация е толкова светкавичен, че ние няма нужда да очакваме или да се надяваме. Четенето понякога се явява като време-запълвач – четем в метрото, докато чакаме на опашка или докато си взимаме вана… Какво да правиш – еволюция!

На твоето внимание представям следното:

Електронна книга (известна още като e-book [и-бук]) е електронен вариант на печатната книга. Тя е файл и съчетава в себе си текст, картинки, а понякога дори видео и звук. Точно този формат позволява лесното разпространение и закупуване. Има онлайн книжарници, от които можеш да закупиш достъпът до дадена книга. Тя остава за теб и при подходяща защита на авторските права, не е възможно да я „даваш“ на приятели. Можеш да четеш от телефон, таблет, компютър или от т.нар. Ereader.

Ereader [ирийдър] = електронен четец е устройство, което е леко, плоско и с екран, който когато бъде докоснат, изпълнява дадени команди. Например, разлиства страниците на книгите, добавя си бележки по различни страници и позволява бързото търсене на даден цитат или дума. С някои рийдъри дори можеш да четеш на тъмно!

Предимствата на „новото“ четене е нулевият разход за хартия, удобството на едно устройство, на което може да има хиляди книги и възможността за по-лесно споделяне. За хората, които се занимават с продажби и маркетинг на електронна литература е изключително полезно, че имат достъп дори до начина, по който читателят „консумира“ дадено произведение… Какъв жанр си закупува най-често, от къде е, кои са най-предпочитаните книги от даден автор, препрочита ли се книгата, кои са любимите цитати/страници и прочие…

„Не е ли вълнуващо да носиш целия свят със себе си?“

„Не е ли вълнуващо да подчертаваш с молив в някоя сладкарница, да се събирате и да очаквате новите заглавия, да обсъждате прочетеното, да чуваш шума на хартията…?“

„Не е ли вълнуващо да не носиш със себе си по 5 допълнителни кила книги на море? Да спасиш няколко дървета? Да имаш хиляди книги в една? Да закупуваш ново литературно приключение само с няколко почуквания на екрана?“

„Чадо, чети и попивай! Начинът има значение, но не удобството е водещо в четенето, а тръпката, усещането, че откриваш нови аналогии, научаваш за себе си, вдъхновяваш се от някои добродетел, забавляваш се, развиваш въображението си и даваш на света ти да расте!“

„Поздрав, Бабо!“ 🙂