Месец: ноември 2017

В какво влага влогърът?

В какво влага влогърът?

Миналата седмица получих запитване за разликата между блогър и влогър.

Веднага се сетих как биха реагирали моите Баба и Дядо – щяха да потърсят отговора в корена на думата – ВЛОГър. Най-вероятно биха определили това като влог, влогова книжка и тем подобни. За блогъра по-рано съм отгатвала каква би била препратката им 🙂

Та, наистина, в какво влага влогърът? Предимно във видео съдържание.

Влогърът изкарва пари (монетизира своето съдържание) чрез видеата си в Youtube, Vbox итн. Онези рекламки преди да успееш да изгледаш, каквото искаш по Youtube? За това иде реч! Наричат се „preroll ads“.

Влогър идва от „Video Log“ = Vlog. Това е нещо като видео портал, в който влогърът говори за нещо, от което се интересува и ако темата е интересна, успява да запали и други хора, които му стават последователи. Следвайки канала му/ѝ, получавате известие за всяко ново видео.

Влогърът се изправя пред камерата (препоръчително качествена) и ни разказва, съветва ни по дадена тема, в общи линии споделя опита си. Влогърът трябва да е естествен, да има харизма и рой други качества, за да бъде успешен. В този смисъл, влогърът е по-екстровертен, докато блогърът не се открива толкова много (макар и чрез писането да стават ясни много неща за един човек). Ето пример за един много гледан влогър като без коментар ще оставя неговото съдържание. Зрителите решават, туй е модерното Vox populi.

Блогърът е най-вече текстописец, автор на статии и всякакъв вид писмено съдържание. Това не означава, че влогърът никога не пише, или пък че блогърът не ползва видео.

Често блогърът ползва програмата Google AdSense, чрез която Google поставя дадени реклами и когато посетителите на блога натиснат на тях (кликнат), блогърът получава печалба. Това се нарича PPC (Pay per click = заплащане на кликване). Другият популярен канал за печалба е промотирането на продукти на сайта. Аз съм избрала да не правя нито едно от тези неща, защото моят блог не е създаден с комерсиална цел.

 

„Влогър, блогър, ама вече не остана копър“

„Какво е копър, Бабо?“

„Такъв, дето копа, Чадо…“

Порното – интимност за всички?

Порното – интимност за всички?

Помня добре какво казваше Баба ми за секса: „Това е краят на романтиката!“ Казваше ми, че да се целувам е най-хубаво, вероятно за да ме предпази от следващите стъпки на ранна възраст.

Моето виждане днес се различава от това, което тя ми беше посочила като вярно за нея тогава. Не мисля, че сексът е това, което ни лишава от романтика. Едно време сексът е бил тема-табу. Днес сексът ни залива отвсякъде. Сексът продава. Но какъв е този търговски секс? Евтината представа за секса и интимността – тоест порното.

Става въпрос за фантазиите на конвейер. Някакви безумни заготовки, вече отдавна не са толкова вълнуващи. Като лазаня, която трябва само да се притопли в микровълновата. Ама вкусът ѝ няма нищо общо с истинския. Не е ли интимността „направи си сам“, повече отколкото някакъв евтин полуфабрикат? За мен сексът е лично въображение на първо място. Виждала съм как мъже повтарят някакви заучени реплики от някой розовеникав филм… Седят им като крадени! Няма нищо възбуждащо в това да бъдем еднакви. Няма интимност за всички. Няма формули и граници, защото истинското свързване не е поредица от стъпки от някоя статия или филм. Истинската интимност е свободата да бъдеш себе си с някой друг и да позволиш на другия човек също да е такъв – с теб.

Мисля си колко по-игрива е била идеята за секс едно време. Сещам се за скритите порно списания под леглото на младежа в „Амаркорд“ (чудесен филм на Фелини). Спомням си с какъв (почти научен) интерес заглеждах единствената книга в нас за секса – „Мъжът и жената интимно“. Този недоимък на шаблони е бил фантастичен начин за отприщване на личните идеи, сценарии и натурален подход към секс играта.

Да, интернет може да бъде използван за сваляне на порно, каквото си пожелаете. Както се пее в небезизвестната песен „The Internet is for porn“ (Интернетът е за порно!). Аз ви призовавам, обаче, да упражнявате въображението си. Порното задушава въображението, защото го прави мързеливо. Защо например медицинската сестра или учителката да са еротично застъпени като отделни категории в порното, а да няма природозащитнички, архитектки или социоложки? Колко по-вълнуващо би било да има диалози, игра на думи и нови персонажи, които сами да измисляме? Човек една пица вече не може да си поръча без да си помисли за знаменития образ на мускулестия пич, който идва с поръчката, но и с други намерения! Да не говорим за майстори, градинари и бояджии!

Моля Ви, не ползвайте Интернет за порно! За истинска интимност не ви е нужна жена с вечерен грим, нито мъж, гълтал толкова химия, че вероятността да пукне повреме на заснемането на филма, хич не е малка!

Ето хубави алтернативи за ползване на Интернет с цел развитие на въображението:

ТЕД на български (вдъхновяващи лекции от успели в тяхната сфера хора): https://www.ted.com/talks?sort=newest&language=bg

Световна онлайн библиотека: https://chitanka.info/

Галериите по света, които могат да бъдат обиколени виртуално: https://www.artsy.net/galleries

Google Earth: https://www.google.com/earth/, да пътуваме по целия свят онлайн.

Тази статия ще изглежда на мъжете като шега – „Ти луда ли си? Вместо да гледам цици, да гледам виртуална обиколка на Лувъра?“ Пич, и в двата случая гледаш обиколки! Просто си прецени дали ще подкрепяш индустрията, която ще насърчи дъщеря ти да се държи като уличница, за да бъде по-харесвана от мъжете навън или би искал да дадеш личен пример, преставайки да пълниш джобовете на индустрията, която опорочава истинската Кама Сутра 🙂

„Форум Дълголетие“, част втора

„Форум Дълголетие“, част втора

След високата летва, която поставиха лекторите в първата част на форума, преминаваме към нестандартното продължение, което ме изненада приятно.

  • Архитект Стоимен Демерджиев

Макар и на пръв поглед здравословният начин на живот и архитектурата да са несъвместими, се оказа, че нашият живот между бетон е пряко свързан с благоденствието ни. Съответно част от дълголетието ни зависи от начина, по който конструираме дома си. Стоимен засегна темите за влажността, въздуха, недостатъчната вентилация, както и „тихия убиец“ – газ радон (радиоактивен газ, който може да проникне в сградите през пукнатините). Други сфери, за които стана въпрос, бяха качеството на водата (макар и с чудесен състав сама по себе си, липсата на качествена водопреносна мрежа свежда положителните ѝ качества до минимум), и светлинното замърсяване, което включва всякакъв вид осветление повреме на сън, нарушаващо същинското спокойствие на организма.

  • Мариана Тодорова, футуролог* в БАН

Мариана започна лекцията си под надслов „Идва ли смъртта на смъртта?“

Тя изброи множество факти, които подсказват, че ще можем да удължаваме и моделираме нашия живот, правейки се на „Бог“.

  1. Стволовите клетки: Магията на стволовите клетки се състои в това, че самите те са незрели клетки. Така могат да се превърнат в клетки за всяка тъкан и за всеки орган. Стволовите клетки се „събуждат“ и мигрират в района на повредената тъкан за осъществяване на ремонт на тялото.
  2. Инвитро от един родител: скоро на пазара?
  3. Дигитализацията на биологията: триизмерно принтиране на зъби, стави и други органи.
  4. Дизайн на бебета: само си го представете.
  5. Свързане на мозъка с пространство в Интернет за съхранение на информация (облак) до 2030. Ще станем ли суперчовеци? Това е част от проекта „Singularity“, който цели да направи технологическо единство и това е пътят към свръхинтелекта.

Всичко изброено Мариана дефинира като „Кутията на Пандора“. Тя постави въпросите за това кой ще взима решенията, ако има наш мозък в механично тяло… В заключение тя окачестви медицината като трансформираща се в изцяло превантивна в бъдеще.

*Изследване на възможните събития в бъдещето

  • Луиз Уинтър, погребален агент

За мен със сигурност това беше най-странната лекция в целия форум. Не защото смъртта като тема трябва да бъде отбягвана, а защото контекстът беше малко повърхностен. За бизнеса си Лесли беше стигнала до доста дълбоки прозрения. Както тя самата каза, „Моят бизнес се крепи на това, че има смъртност“. Нейната погребална агенция във Великобритания се казва „Поетични завършеци“. Тя сподели за специалното отношение, което трябва да получат близките на умрелия. Говори за културни и религиозни различия и как те са важни в едно погребение. Всичко това е много хубаво, но аз смятам, че повечето от нас биха се интересували по-дълбоко… А именно какво следва след живота? Има ли прераждане? (Ако няма, съответно как опровергаваме закона във физиката за запазването на енергия и негубенето ѝ, а само трансформация) И други далеч по-екзистенциални въпроси от това как правим добър и етичен бизнес с мъртви. Мое мнение.

  • Д-р Лесли Мартин, професор по обществено здраве

Д-р Мартин говори за своя „Проект Дълголетие“ и разкри за публиката следните неща:

  1. За да живееш дълго е важно да се чувстваш свързан, като част от група.
  2. Колкото по-съзнателен живот водиш, толкова по-добре.
  3. Да се притесняваш не е задължително лошо, защото едва ли не ни държи в бойна готовност и да не се запускаме (умереното притеснение, разбира се)
  4. Не броят приятели е важен, а броят на комуникация между нас и приятелите ни. В този смисъл отново се стигна до „малко, но истински и по-често“.
  • Димитър Николов, управител на ресторант

Димитър беше избрал много любопитна тема, а именно „Ферментацията като начин на живот“. Той изброи девет вида храни, които благодарение на процеса ферментация, съдържат полезни за стомашната флора бактерии. Ферментиралите храни укрепват имунната система и влияят благоприятно на храносмилателния тракт:

  1. Оцет
  2. Пробиотични напитки като кефир, боза и камбуча
  3. Кисело мляко
  4. Месо – става въпрос за колбасите, обвити в бяла тъкан (бялата плесен показва качеството на месото)
  5. Кафе (преди да бъде изпечено, то ферментира)
  6. Тестени изделия (ферментирането трае между 24 и 72 часа, с изключение на заводския хляб, който едва се класира с един час)
  7. Тапиока (хлябът на тропиците)
  8. Зелеви продукти (киселото зеле се грижи за нашата микрофлора през зимата)
  9. Алкохол (който беше посрещнат бурно, тъй като хората се опасяваха, че няма да бъде споменат). Тук Димитър разказа за прародителя на алкохолите, който идва от Индокитай. Ферментирали плодове с мед.  🙂
  • Бойка Арсова и нейната прекрасна внучка в „Разговор между поколенията“

Звучи познато, нали? На сцената бяха изнесени три столчета. По средата застана интервюиращата. Бойка е маратонец на 67 години, а внучка ѝ също бяга и е много хвалена от Ивет Лалова. На въпроса „Какво според теб е хубаво в това да си възрастен?“, внучката отговори чистосърдечно, че няма нищо хубаво и че ѝ харесва безгрижното детство. Баба ѝ пък сподели, че си е отиграла на видео игри, но напомни, че младите днес имат много по-добри условия за спорт. Тогава попитаха малката какво би посъветвала хората.

„Ако не могат да бягат, поне да се разхождат!“

„А какво би посъветвала баба си?“

„Много съм малка да съветвам баба си, но тя е една на милион.“

Припознах този отговор. Не можеше да има по-силен завършек на този форум.

❤

 

 

Форум „Дълголетие“, част първа

Форум „Дълголетие“, част първа

„Чадо, коя е най-голямата промяна от мое до твое време?“

„Възможностите. Станали са еквивалентни на безкрайност.“

Наистина се затруднявам да обясня на Баба и на Дядо, че вече има ежегоден форум за дълголетие в България. По тяхно време се е считало за голяма революция да се чете по такива теми. Още повече да има социално събитие, посветено на това. Помня, че Дядо практикуваше йога. Беше неразбран. Днес много често говорим и четем за начините, по които можем да живеем по-здравословно. Някак, обаче, прожекторите не сочат към хората над петдесет, защото „няма смисъл“, „то е все едно за тях вече“ и други тем подобни изводи на хора, таящи в себе си агресия и множество рамки.

Смисъл – има! И статистиките красноречиво потвърждават колко голяма част от населението в България е над 50 години. Темата за качествения, а не на всяка цена дългия живот, беше подкрепена от редица лектори. Те са специалисти в сферата на храненето, спорта, генетиката, ферментацията, архитектурата и дори в погребалното изкуство. Ще споделя с Вас любими цитати и факти от семинара, в неговата първа част.

Лектор 1: Надя Петрова (така наречената „нутриционистка“ = експерт по храненето, идва от английската дума „nutrition“)

  • Какво е биомаркер? Надя обясни, че това са индикаторите (измерими биологични параметри) за състоянието на нашето здраве. Те отговарят на въпроса „Как работи това, което правим, и какъв ефект има върху нас?“
  • Какво е теломер? Теломерите са защитните шапчици на хромозомите, които имат защитна функция. При младите хора те са много по-дълги, но с времето започват да се скъсяват. Всъщност това откритие от Елизабет Блакбърн води след себе си и ценни изводи: едновременното прилагане на качествена храна, активно движение и борба със стреса. Новият елемент тук е потвърдената връзка между съзнанието и тялото, която влияе на дължината на теломера. Изведнъж практики като медитацията вече не са въздухарска работа, а биологично доказан метод с конкретни резултати (Информацията е взета от интервю от Guardian, тук)
  • Трите основни съвета при храненето, които обясни Надя, са първо приемът на пробиотици и разнообразни храни (споменати бяха кореноплодните). Втората важна и често пренебрегвана точка беше ограниченият прием на храна. Или без натъпкване. Или другояче казано – без освинване. Използва се техниката – 8 часа ядене, 16 часа неядене. Това значи, че ако започнем да се храним в 8 сутринта, трябва да приключим с храната в 4 следобед.

Лектор 2: Любомир Балабански, генетик

  • Какво е „ДНК банка на българските столетници“? Това е един прекрасен научен проект, чиято цел е да изследва генома на българските столетници и да установи общи принципи и наблюдения в тяхното дълголетие. На базата на подобен анализ медицината може да извърши чудеса чрез медикаменти.
  • Основни наблюдения: Почти 100% от хората не са пушили; повечето не са имали конкретна диета; а просто са яли, каквото има, без да преяждат; над 50% от столетниците отдават дълголетието си на спокойствие. Повечето от интервюираните са били с много положителна нагласа, но все пак и мнозинството са имали и други дълголетници в рода. Приемът на лекарства е бил почти никакъв, а физическата активност не е познавала възраст = ЯКО БАЧКАНЕ.
  • Защо има смисъл да инвестираме енергия в по-възрастните? Любо направи страхотна връзка между откритията си до този момент и мотивацията за подобен проект. Един от аргументите беше, че ако сега съотношението пенсионери:работещи е 2:1 то след 50 години се очаква да е 4:1. Това ще има и икономически, и социален отзвук. Активният живот и социалната интеграция са ключови не само за възрастните хора, но и за самите нас. Излиза, че има тенденция да живеем по-дълго, но по-скоро на „доизживяване“, неактивни и като тежест за себе си и за останалите.

Лектор 3: Юлия Берберян, треньор по тенис

  • Наблюдения над доброволчеството: Чудесна дама, която разкри, че целта съхранява човека, че раздаването е истинският елексир на дългия и активен живот и че презентира на листче хартия, защото „това е по-лесно“ 🙂
  • Научила, че възрастните хора в Америка доброволстват и вярват в идеята на „Give and take“ = Дай, за да получиш. Така пенсионери-доброволци работили за общото благо, чувствайки се полезни.

Лектор 4: Никола Томов, спортен инструктор

  • Принципът на Мило от Кротон: велик борец от шести век, който носел малко теленце още от дете и, носейки го всеки ден, успява да вдигне вече порасналия бик на рамене четири години по-късно. Това е методът на прогресивното натоварване. Никола защитаваше тезата, че вдигането на тежести е изворът на младостта. Затова той посочи няколко научно подкрепени факта. Първо, вдигането на тежести увеличава обема на мозъка. Второ – предпазва от някои видове рак (включително рак на гърдата). Трето – подобрява когнитивните способности, включително при хора с деменция.
  • Проникновени цитати: Никола беше много земен и ни сподели, че „Няк’во движение е по-добре от ник’во движение“, „Дълголетието не е нищо без жизненост“ и „Най-добре се занимавайте с нещо, което обичате, защото така имате шанс да го превърнете в навик.“

„До каква полезна информацията имате достъп… А възползвате ли се?“

🙂