Паметта е чувствителна тема в Семейството ми. Баба ми страдаше от Алцхаймер. Това не е обикновената старческа деменция. Алцхаймерът е чудовищната гума, която изтрива личните ти спомени, лицата и имената на любимите ти хора, способността ти да държиш прибори дори за няколко минути, без да ги изпуснеш. Забравяш да говориш правилно, да пишеш и дори оставяш чешмата пусната цяла нощ. И ако няма около теб близки хора, които да те обичат и подкрепят – можеш с дни да се скиташ по улиците, без да знаеш кой си и къде отиваш.

Когато Баба ми заболя, знаех, че нещата са сериозни, но тъй като не обичам ограниченията и харесвам да експериментирам, пробвах най-различни неща. Карах я да пишем приказки, сгъвайки листа, така че другата да не знае какво е било написано. Редувахме се с по едно изречение. Така се изписва една страница и после отваряте и четете. Тази игра много помагаше на Баба. Освен това, ходехме на кафе и тортички. Когато човек е в подобно положение, най-лошото нещо е да бъде изолиран или да се нагнети от срам и самота. Обичайната следобедна бесеница или игра на Румче също бяха от полза. Резултатът на всички тези упражнения не беше, че Баба ми стана отново с памет на двадесетгодишна. Но макар аз да бях в чужбина, тя до последно помнеше само мен и нашето приятелство. Защото дори „малко“ Алцхаймер не може да победи обичта.

Изводът ми от тази история е, че паметта може да се тренира във всякакви ситуации. Но трябва да е всеки ден и от рано. Помня как знаех телефонните номера и датите на раждане на всичките си съученици. А сега, ако нямам аларма, забравям някои от най-близките си приятели. Това ме доведе и до днешната тема. Аз съм голяма фенка на много мобилни приложения. Въпреки това, когато чух за мобилно приложение, което ти напомня да пиеш вода, силно се притесних. Никое устройство или технология не бива да ни отнема способността да помним. Можем да си записваме, можем да си помагаме, но в никакъв случай не бива да зависим от едно парче пластмаса, чипчета, жички и прочие. Тъй като информацията, която получаваме е в много пъти повече от преди, полезно е да имаме различни помощни средства (помощни!) като следните:

Флашка или USB [ю-ес-би]  е вид устройство, което запаметява разнообразна информация – документи, снимки, видеа. Тя се използва и за обмен на информация, като се поставя в компютъра. Така, ако искате да покажете снимки на някого, вместо да си носите целия компютър, просто ги сваляте и с флашката отивате на гости 🙂 Задължително е, обаче, домакинът да има компютър! USB има различна по капацитет памет. Ето как изглежда това чудо:

Аларма на мобилния телефон: Това несъмнено е новият будилник и сполучливо измества петела, който кукурига в 4.30. Кукуригаше. Защото след няколко подобни сутрини, съседите с по-крехки нерви и с повече патрони… му видяха сметката. Мир на гребена му! Как се наглася аларма за събуждане или за свършване на някоя задача? Общият принцип е:

1. Натискате там, където пише часовник
2. Натискате „Създаване на аларма“
3. Избирате час (стрелките нагоре за уголемяване на числата, стрелките за надолу за по-ранен час)
4. Избирате деня, в който да звъни
5. Слагате име на алармата (Събуждане, Пазар, Да се обадя на еди-кой си)
6. Натискате „Запази“

Гугъл календар: Още едно полезно приложение от Гугъл. Това е онлайн календар за тези, които работят на компютър. Календарът ни напомня за предстоящите събития. Ето как изглежда:

Таск мениджър  (идва от английски: Task Manager = мениджър на задачи): Това е мобилно приложение, което ни помага за запаметяването на различни задачи, крайните им срокове и описанието на всяка една от тях. Също се наричат To-do list (лист с неща, които да направя: подобно на списък за пазар, само че онлайн, по-подробно и не е само за пазар :-))

В заключение, няма по-добра подготовка за паметта от използването на самата нея. Да не стане:

„ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни?“

„Не – не помня. Нямам аларма. Нямам го в Гугъл календар, нямам го запаметено на флашката.“

Ако имате нужда от допълнителна помощ по днешната или по минала тема, свържете се с мен тук.

 

„Здравей, Чадо! Пак е Дядо. Тия дни разглеждахме с Баба ти моите диапозитиви. Такива хубави снимки съм ти направил само в две кутийки по двадесетина пози! Затъмнихме стаята и се върнахме в детството ти. Магични цветове и спомени! Сега снимките, дето ни ги пращаш са толкова много и толкова разбъркани, че дори не можем да си изберем, за да си направим едно албумче. Ей така, да си имаме, да си разглеждаме, когато си някъде далеч.“

„Здрасти, Дядо! Пък аз помня за вниманието, с което измерваше с крачки фокусното разстояние, за преценяването на светлината и най-вече за моето нетърпение за проявяването на снимките. Сега е готино, че ги виждаме веднага!“

„Но изглежда, че хич не гледате какво снимате! Иначе се чудя защо бихте показвали такива орязани композиции и някои доста безсмислени снимки на всичко, каквото се сетите! Едно време снимането беше ценЕн и цЕнен лукс, давахме си повече зор да изпипваме ограничения брой кадри. Днес сте мързеливи и разглезени – всеки е вече фотограф! Какафония от кадри!“

„Да, но дигиталната камера дава по-голям шанс да имаш по-добри снимки, точно защото можеш да снимаш повече! Процентно имаш по-голям шанс да успееш да направиш стойностен кадър, когато имаш повече опити.“

„Чадо, не искам да ти противореча, но вашите снимки даже вече не ви принадлежат съвсем! Те са повече на Фейсбук и на Гугъл, отколкото ваши. Всичко се свежда до цъкането на едно копче и споделянето. Имате си архивирани толкова хиляди снимки, че в плявата се губи най-доброто!“

„Всяка снимка, дори естетически неиздържана спрямо принципите на фотографията, може да ни донесе хубав спомен. Не е ли прекрасно, че имаме начин да запечатваме всеки важен за нас миг и по такъв визуален начин?“

„„Истински се вижда само със сърцето.“ Аз си оставам старомоден в това направление и си мисля, че отиваш на ресторант, за да изпиташ наслада и да приемаш храната със сетивата си! Камерата на gsm-а още не е официално сетиво! На концерти се ходи, за да съпреживееш музиката, а не да се присъединиш към гора от ръце, които държат какви ли не устройства, за да покажат, че са посетили еди-кой си концерт. Едно време си говорехме без палци (отнася се до Фейсбук, тъй като когато там харесваш нещо, натискаш едно палче).“

„Един палец казва повече от 1000 думи, Дядо 🙂

Сега нека ти разкажа за няколко важни понятия, свързани с фотографията.“

• Google Drive [Гугъл Драйв] = приложение за складиране/запазване на файлове, включително и на снимки/албуми. Това е вероятно най-известният „облак“ за съхраняване на съдържание онлайн, както и за споделянето му.
• SlideShow [слайдшоу] = Това е вид презентация (най-често на компютър), която представя предварително избрани снимки, които се сменят автоматично на определено време (обикновено през няколко секунди). Това е дигиталния начин да разлистваш албум, но онлайн и със стрелки за ляво и дясно.
• Photoshop [фотошоп] е компютърна програма, чрез която снимката може да се редактира. Както съм разказвала на Баба, това е евтин дигитален „крем“, чрез който недостатъците по снимката могат да се омекотят или дори премахнат (бръчки, изрязване на цели обекти, корекции по светлината и прочие).
• Стокова фотография (идва от английското ‘stock’ = запас) е набор от различни кадри на най-различни обекти, чийто лиценз се закупува с дадена цел. Пример са рекламните агенции, които имат нужда от професионална снимка на бебе, но нямат време да се занимават със самото заснемане, има специални сайтове за стокова фотография, откъдето могат да си закупят такава снимка. С дигитализацията на снимките, незаконната употреба на чужди снимки скочи многократно. Заради лесното копиране, авторските права бяха потъпкани като от побесняло стадо антилопи гну. Въведоха се нови закони за интелектуална собственост, които да предотвратяват или наказват подобни кражби. Стоковата фотография, според много фотографи, подбива истинската стойност на пазара, защото позволява на различни компании да закупуват кадри на безценица.
• Дрон – сигурна съм, че знаеш за военното приложение на дрона, но днес ние го използваме за заснемане на панорамни снимки отгоре, както и за видео. Дронът е летящ робот, който се контролира с дистанционно. Дронът може да заснеме пейзажи от висо-о-о-ко, които принципно може да се окажат доста непосилни за човек.

„Благодаря ти, Чадо. Заслужаваш да ти направя едни палачинки, от моите.“

„Супер, ще ги снимам, за да ги кача във Фейса!“

„Снимай ги, а когато изстинат, дано снимката във Фейса те топли… “ 🙂

„Къде си, с кого си, как си, Чадо?“

„Бре, това ми мяза на кръстосан разпит направо! Здрасти, Бабо! Карай го по-спокойно, де!“

„Ами как иначе да разбера?! И за гаджетата да ми кажеш, по-точно… Кой е, какво му е семейството, от какво се интересува…“

„Още не използваш социалните мрежи „по предназначение“! Едно време така ме разпитваше Мама дали пуша. Пък аз си триех ръцете със здравец между пръстите, защото ме душеше като полицейска хрътка… А правехме ли беля, се събирахме в квартала на след-беля инструктаж и всички се заклевахме да бетонираме информацията, никой нищо да не казва. Разбира се, пукнатини винаги се появяваха, защото детето Х не е издържало на изкушението. Сладоледът осигуряваше свидетели лесно и показанията бяха налице. Честно да ти кажа, така се радвам, че не съм дете сега! Днес информацията винаги ще изтече – я от някой Фейсбук приятел, който решава да те отбележе на снимка, я от нечий коментар на профила ти…“

„Направо звучи все едно Фейса (FB) е новото ФБР (FBI)… Туй ми се струва много любопитно!“

„Не само Фейсбук! Ще ти кажа само, че си имаше чар да няма подобни тинтири-минтири. Разказвала съм ти как проучвахме момчетата с Кака, когато бяхме по-малки. Първо, ако не знаеш фамилията му, влизаш нелегално в учителската стая и набарваш дневника. Така, когато по-късно се наложи да попиташ за Гошко, вече знаеш фамилията му. Да няма обърквания! Второ – преписваш програмата му. Така знаеш кога и на кой етаж да се „засечете“. Голямото междучасие се използва, за да следиш с кого дружи, как се държи и дори с какво се храни. Следващата стъпка, разбира се, е внедряването в компанията му. Но само частично! Иначе може да ти лепне етикет „приятелка“ още в самото начало. Накратко – имаше стратегия, история, тръпка и очакване. Сега всичкото това проучване става онлайн. Няма кръстосване на квартали, залягане зад храсти и дори попълване на лексикон (това винаги счупваше леда и показваше толкова много за обектите на нашия интерес!).“

„Спомням си, че дори аз бях вкарана в подобен сценарий! Дето познавах бабата на момчето и ти ме заливаше с въпроси! Та…  Аз силно се развълнувах за това как да използваме социалните мрежи, за да получим информацията, която ни трябва… Тъй като не ми се заляга по храсти и се надявам, че това е само нарицателно!“

„Неслучайно хората, които следят твоята информация се казват поСЛЕДОВАТЕЛИ. Знам защо толкова се интересуваш!“

И така на твоето внимание: Шпионаж по социалните мрежи в 5 лесни стъпки

1. Научаваш всичко възможно за човека, който те интересува (чрез непринуден разговор): как се казва, къде работи, къде живее! Тази информация ще помогне за намирането на правилната личност, ако името е често срещано. В търсачката Google почваш да пишеш „Гошко, Пловдив, Telerik“ и ще наизлезнат маса профили, главно във Фейсбук. На база на другата информация, която имаш, можеш да отсееш резултатите. Ако става въпрос за познат на някои от приятелите ти, задачата се улеснява. Просто отиваш на неговите/нейните приятели и пускаш търсене с името.
2. Когато вече намерите FB профила, действайте като гладно куче с кокал! Оглозгването на всеки детайл е от изключителна важност. Особено, ако става въпрос за „зетя“. (Съжалявам за свекървите, които ще прочетат това, но често момичетата сме по-хитри и знаем какво да показваме и какво не в социалните мрежи)  Виж му приятелите и ще разбереш какъв е той – с кого е най-често на снимки? Kакви коментари има отдолу, тежкарИ ли се, позьор ли е, има ли правописни грешки, има ли силен приятелски кръг около себе си, другите му приятели имат ли си гаджета? А деца? Все важна информация, която ще доведе косвено до това какви са семейните му ценности или поне какво иска да комуникира? Всяка уважаваща себе си ФБР агентка на село ги знае тези неща! Само дето й коства много усилие, RAM [оперативната памет на компютъра] и пот! Само да знаеше, че със социалните мрежи родословното дърво е на едно кликване разстояние…..  Продължаваме с разглеждането на профила! Натискаме на ОЩЕ (Виж снимката долу). В какви групи членува? Истински удар ще е да е в група за бездомни животни, или поне някакъв вид благотворителност! Но на този етап в търсенето, трябва да се задоволите дори да е само член на „Мъдрости от силиконки“. Все пак да допуснем, че може да не е отбелязал всичките си хобита във Фейсбук. Има ли любими цитати? Какъв тип литература цитира? Бунтарска, класика или езотерична? За по-вещи(ци)те има и дата на раждане! Зодиакалната справка е готова! Ето откъде можем да черпим „знание“:
3. „Вие честен човек ли сте?“ „Трудно ми е да говоря за себе си. По-добре е да попитате тези, които ме познават.“ „Ако се наложи… може и да ги попитам.“ Разбира се тук чичото на Боряна (Невена Коканова) в „Опасен чар“ блъфира. Но ако пренесем сцената към днешно време, чичото просто вече щеше да е седнал пред компютъра. Разпрострете се извън Фейсбук! Вижте дали обектът има профил в LinkedIn. Къде е работил, има ли препоръки, какви умения притежава според профила?
4. Той е каквото снима и слуша! Проверка на Instagram и Youtube [безплатен сайт за споделяне на видеа – музика, филми и забавни скечове] профили, за да разберете повече за асоциативното му мислене. Ако задължителен елемент във всяка снимка е чашата с уиски, може би е време за интервенция! Но ако снима глухарчета и рози, всичко е сравнително наред. Стига да не си лайкват (харесват) снимките с някой така наречен светски лъв – можем да продължим с търсенето на мръсни, а защо не и на чисти ризи. Проучването има за цел снабдяване с информация, без значение дали тя е положителна или отрицателна. Пък каквото виртуална сабя покаже!
5. Остават всички допълнителни информационни депа, които могат да бъдат намерени. Припомни си какво е Twitter тук: https://goo.gl/hi8Uvj  Какъв тип новини споделя? Каква е политическата му ориентираност? (червен или син му е Twitter-а :-)), владее ли изкуството да бъде кратък и ясен? Може би пък има профил в GoodReads? [Това е безплатен литературен сайт със социална ориентираност. В него любители на литературата споделят с други потребители какво са чели, пишат рецензии и участват в дискусии.] Ето например как изглежда списък с български книги: https://www.goodreads.com/list/show/6024._Favorite_Bulgarian_Books Все пак не прекалявайте с тълкуването. В никакъв случай не се издавайте, че вече познавате живота му по-добре от самия него!

 

„Разбрах, Чадо! Сега само трябва да ми кажеш името на момчето, с което излизаш! Искам да се упражня! По наше време се наблягаше на практиката….“

---

Не забравяйте да ми пишете за нещата, които не разбирате ето тук: https://blogtogranny.com/contact/

 

 

 

 

„Здрасти, Чадо! Много ме озадачава, че за вас почти всичко вече се случва онлайн, през компютъра…“

„Леле, Бабо, от главата за краката… Веднага ме почваш!“

„Подготвена съм. Записала съм си няколко неща, които според мен никога не могат да станат там с вашите технологии…“

„Айде, давай списъка…“

„Да започнем от най-основното, от бабешките неща… Да има мобилно приложение за туршия, баница и сладко от ягоди? Хванах те натясно!“

„Не съвсем, Бабо! Разбира се, не можеш да опиташ туршия през телефона, но си има начини да поръчаш храна онлайн. Ето, можеш да разгледаш FoodPanda, да откриеш истински био зеленчуци по Фейсбук, да поръчаш от ферми в цялата страна! Но си е идея да направим нещо по въпроса за виртуалната туршия…“

„Чадо, пак не ме разбра! Ще си дам примерите докрай, пък да видим… Има ли нова технология за истинска любов, за размяна на топлина, която да определи какво е нивото на доверие и познаване между двама души? Няма!“

„Точно в този формат, чрез който тактически я описа, няма. Но има средства, чрез които да поддържаме връзка и да си разменяме информация, да си пишем, да си пращаме емотиконки (ако си забравила картинки, които предават вид емоция или малки изображения, които допълват написаното по визуален начин)… Без Skype, Viber, WhatsApp и подобни, толкова много връзки нямаше да ги има, или щеше да е много трудоемко да се запазят.“

„Явно не си чела „Любов по време на холера“?“

„Е-е-е, хайде, Бабо, да не си даваме примери за истинска любов в литературата! Още повече, не забравяй какво прави Хавиерчо през тези петдесетина години, докато се надява да се събере с първата си любов… Замисли се, Бабо… Колко по-лесно щеше да ви бъде да се чувате с Дядо безплатно и всекидневно, а да няма страшно затишие? „Телефон все ни свързва, телефон ни дели“ – помниш ли? И вие сте търсили начини да си пишете, да се чувате… Просто сега е по-лесно!“

„Точно това ме притеснява. Но да продължа със списъка… Такива сме ние, възрастните хора, последователни… Така… приложение, което развива интуицията…? И те умолявам да не ми даваш някоя стратегическа онлайн игра за пример!“

„Няма приложение за интуицията.“

„Приложение, чрез което да помирисваш цветя, окосена трева или трюфели?“

„Няма. (Въртя очи, защото знам накъде бие този разговор.)“

„Чудесно. Приложение, което да развива твоята борбеност?“

„Ха! Пипнах те! Има какви ли не мотивиращи модерни способи! Да почнем от най-голямата платформа за споделяне на опит, благодарение на която се зареждат позитивно милиони хора по света! TEDx [тедекс]!!! Успели хора презентират своите истории и идеи, лекциите са пълни с проникновения, разсъждения и важни съвети! Резервоар от мъдрост, който можеш да ползваш!“

„Нещо като мъдрости – втора употреба?“

„Не е така! TED вдъхновява толкова много! Прекрасно място, чрез което можеш да се докоснеш до толкова много истини.“

„Но те… са чужди истини… чужди успехи… те не развиват твоята лична борбеност… Доколкото разбирам историите в ТЕД могат да ти дадат тласък, но пътя винаги изминаваш ти, сама! Все едно аз да ти кажа, че съм упорита личност, заради басните, които съм чела. Просто си признай! Когато всичко се случва прекалено лесно, хората стават невъобразимо мързеливи. Няма по-голям мотиватор от неволята. От недоимъка. От самото правене.“

„Не съм съгласна. Мотивацията трябва да идва от дълбините в теб самата, но няма нищо грешно да се подкрепя от стойностни речи, приказки, приложения за спорт и прочие. Не играеш честно! Давай нататък!“

„Нова технология, която може да замести театъра?“

„Удар под кръста! Прекрасно знаеш, че няма как да противодействам тук. Блокирала си ми всички изходи. Театърът е изкуство, което не може да се предава по телевизията и което съчетава в себе си всички други изкуства. Но поне вече може да се купуват билети онлайн!!! Без опашки!“

„И ще пропуснеш да поговориш с жената на касата? Да се сблъскаш с някой обичан актьор, който резервира ред за приятели точно тогава?“

„Гледаш много романтично на нещата! А трябва и прагматичност (не вярвам, че ѝ го казвам точно аз)! Представи си, че живееш в Княжево. Няма кой да купи билетите. Имаш да гледаш внуци. Защо да не закупиш билети от разстояние?“

„Съгласна съм. Трябва да сме наясно с новите технологии. Нали затова ме учиш! Но не искам да забравяш за човещината, за сетивата, които не могат/не бива да бъдат компютъризирани, да правиш разлика между онлайн и офлайн общуване, да не залиташ в крайности, да имаш едно наум, че може да не е така лесно вечно. Вероятно ще дойдат тежки времена, в които ще трябва да разчиташ на знания, интуиция и да бъдеш смирена.“

Сми-ре-на… (започвам търсене в Интернет за това как да бъда смирена в 5 стъпки…)

––––––––––––––––––-

Замислям се за всички пъти, когато някой възрастен ми е казвал нещо подобно и колко отегчена съм се чувствала. Какво ми пука какво ще стане след 10, 20, 30 години, след като сега е гот и купон? Дали ако те бяха гледали така на живота „от днес за утре“, щяхме да имаме и половината от това, което имаме днес?