Баба говори за Фейсбук

Баба говори за Фейсбук

„Чадо, здравей! Бързам да ти споделя, че най-сетне разбрах целта на съществуването на Фейсбук. То е каквото навремето беше обществената пералня. И то си беше социално общуване. Даже лице в лице. Пералните се въртят и вдигат шум, но разговорът се запазва. Днес социалността се е преместила във Фейсбук. Което обективно погледнато си е пак обществена пералня, Чадо. Но там има много повече „шум“ и по-малко разговор.”

„Бабо, не съм съгласна, Фейсбук толкова много ни помага!”

„Нека се доизкажа, де. Влизаме заедно в модерната обществена пералня, Фейсбук. Вписваме се, нали така? Отваряме барабанчето на пералнята, онова…”

„Стената, Бабо.”

„Да, и като отворим барабанчето, слагаме там дрехите под формата на мисли, грижи и вълнения. Ами ако някоя от тях пусне цвят и оцвети целия ни живот? Има разни филтри, точно като в прането – блокиране, криене, персонализиране. Изведнъж водата нахлува в пералнята. Това е цялата информация от всички.”

„И залива News feed-a, а?”

„Точно така, както го рече. И като се загледаме в прането на хората, виждаме разбира се, мръсните ризи. И те без свян си ги простират онлайн.”

„Не е ли това идеята на обществената пералня и на Фейсбук – да изкараме на показ разни неща, които ни вълнуват?”

„Ами излизат много петна – обсеване, комплекси, несигурност… Колко време трябва човек да прекара във Фейсбук, за да се оттърве от тях? Във Фейсбук си има и его-омекотител – качват разни снимки и вече чувстват блага пелена около себе си.”

„Бабо, като се простре и съседите надничат, столкъри ли са?”

„Какво е това … слоткъри?”

„Столкъри (идва от stalker) казват на хора, които следят някого, най-често тайничко, през социалните канали. Обикновено те имат симпатии към някого и просто могат да злоупотребят с информацията, споделена във Фейсбук.”

„Ясно… Разбрах вече, че Минка е столкърка… онзи ден направила като моя сладкиш, защото ми видяла рецептата във Фейсбук…”

„Бабини интриги, това не е истинско столквърство, бе, Бабо. Ти доброволно си споделила рецептата, за да я ползват и други.”

„Е, да де, ама тя е почерпила всички мъже пред блока и казала, че рецептата е наследствена, десето коляно…”

„За последен път, Бабо, Минка не е столкърка, а обикновена мръсница.”

Баба кима, но си знае, че Минка е необикновена мръсница, защото е използвала и кардамон.

 

 

Реклами

Правилата на чатенето – съкращения и извращения

Правилата на чатенето – съкращения и извращения

Преди немного време се появи репликата „Чат ли си?“, идващ от жаргонното „чаткам“ = разбирам. Какво се оказва? Че всички чатещи не са чаткащи. И изобщо чаткат трудно, вследствие на многото чатене.

В този нов свят на хиляди съкращения е необходимо да си припомним някои добри практики за добро чатене, говорене в писмен вид и изобщо комуникация.

1. Темпото. Не всички могат да пишат с една и съща скорост. Често възрастните пишат боязливо само с по един, два пръста. (Макар много от тях да са имали пишеща машина, но да кажем, са отвикнали). Нужна е толератност и изчакване. Едно послание на ред и изчакване на отговор по темата.

2. Видове съкращения. Ще ги разделя условно на полезни и извращения.

Полезни:

AFK = away from keyboard, тоест събеседникът не е пред клавиатурата.
FYI = for your information, често се използва, когато се праща допълнителна информация.
AKA = also known as = Въпреки, че на български имаме “така нареченото/другояче казано/с други думи” и прочие.
BRB = be right back = Връщам се след малко.
TTYL = talk to you later = Ще говорим по-късно.

Извращения:

Наскоро един приятел ми сподели, чата си със студентка:

„Zdr kp?” = Здрасти, какво правиш?

“Здравей еди-коя си. Добре съм. Ти какво правиш?”

“n6, sry brb” = Нищо, извинявай, не мога да говоря.

Zdr kp; n6, sry brb е не само изглеждащо като написано от котка, ходеща по клавиатурата, но е морална грешка, за всеки, който цени езика и изказа.

И така други извращения, на които съм попадала:

nqma smi, kks, wtf (съжалявам, но си имаме прекрасна българска алтернатива на този американизиран тъпизъм. Предложенията ми включват дявол, Господ и тем подобни, използвани от нашите автори, които духовенството може да заклеймява. Но мисля, че има по-сериозни теми, за които да се притеснява.

GR8 – great (осмицата е [ейт] и така става ГР+ейт) Някакъв друг начин да бъдем креативни освен грейт, М8 (mate), F8 (fate) и така нататък?
WYWH – Wish You Were Here. Ако искам някой да е при мен, едва ли бих го написала с акроним.

3. Клавиатурата. Признавам си, че понякога и аз нарушавам това и пиша български с латиница. Не е добре. В тази глобализация, колко неща останаха български?

4. Използването на емотиконки. При липса на интонация, … не интуиция :-), е хубаво да бъдем подпомогнати от визуален материал.

5. Дължина. Кратко и ясно – нека се видим. Онлайн да е трамплин към офлайн. Днес в парка, утре в зимния ден на чай, театър, концерт. Не през екран.

“Чадо, аз много не разбрах защо така се пестите днес откъм правопис и обща грамотност. Все гледате да спестите усилие, защото време не пестите. Напротив, още повече го разпилявате. Имате поне 3 активни социални канала, където споделяте снимки, статуси и висите, проверявате, и само с екран се чувствате свързани.”

“Интернет не е нито лош, нито добър. Все пак ние го ползваме, както решим. Дали ще раздаваме съвети през мрежата, само за да блеснем, или защото наистина искаме да помогнем? Дали ще гледаме как живеят другите или ще се вгледаме в себе си?”

“Все пак не ми харесва разговорът ни да е на един хикс разстояние, хоп и затваряш чата. Прекалено е лесно да избягаш.”

“Това е онлайн-бягство, Бабче. За щастие офлайн ние продължаваме да съществуваме. И там от емоциите няма хикс.”

„Да сложим хикс сега, че кексът няма сам да се направи.“

“ (y) ”

Тук ли си? Историята за една Фейсбук диета

Тук ли си? Историята за една Фейсбук диета

Тук ли си, Чадо? Къде се запиля, толкова месеци…?!?

AFK, Бабо, AFK. Значи “Away from keyboard”, далеч от клавиатурата, демек.

Наброди ли се, по море, по планина? Вече тук ли си?

Бабче, къде е тук? За физическото ми тук или за виртуалното ми тук питаш?

Тук, в интернет аз съм с теб и с още десетина човека. Тук моето внимание не е твое, нито наше. Тук тутакси се разсейвам, ту този прозорец, ту онзи.

А там бях далеч, там съм си аз, тамошна и без да съм тук. Там прозорецът ми е безшир, а не екран. Там, когато срещна някого, наистина го виждам и чувам.

Тук понякога отбивам номера. Там не съкращавам думи.

Тук бързам.Тук съм сама. Там никога не съм.

Обясни на баба си, какво е това тамошното, което успява да те натамани по твой вкус?

Фейсбук диета, Бабо! Започнах лятото си в Синеморец, без Фейсбук за 10 дена и ако някога решиш да я правиш, ще ти посоча няколко трика за справяне с офлайн режима.

(цъкане, въздишки, присмех в шепички)

Страшните проникновения:

  • Ясно е, че проверяването на “нещо случило ли ми се е във Фейсбук” е вид пристрастеност, с която следва да се борим. Как може нещо реално да ми се случи някъде, където аз не присъствам… ? Дори малките сверки с това какво прави този, онзи, тази, онази, носят изводи, мъка, сравнения и предимно негативни емоции, както сочат някои проучвания.
  • Липсваше ми да знам кой ми е писал, кой мисли за мен… Докато просто тези, които искаха да ме чуят не решиха да използват телефон или имейл.
  • Научих се отново да седя на пейка и да чета. Без да се чувствам странно.
  • Припомних си какво е да съм в превозно средство и да оглеждам хората, вместо да получавам шипове във врата, гледайки надолу 🙂
  • Станах по-чувствителна към диалозите около мен… Един от тях рязко се открои…

Мъж над средната възраст пита ром на колело, с блеснал поглед.

Мъжът пита: Тошееее, как си?

С ромите човек никога не знае – плаче ли, смее ли се, защото все имат някакъв пламък в очите…

Тошо след изсекване…Как да съм? (драматична пауза) Липсва ми Грациела!!!

Мъжът: „Нищо, нищо…Ама виждам, все караш колело!

Тошо: М’че да… който за каквото е учил..

А аз щях да изпусна този диалог, забита в това да натискам някакъв посинял от натискане вече палец или да цъкам в някаква кутийка за коментари.

  • Плувах, тичах, водех кратки, не много съдържателни разговори с непознати, но все пак с размяна на истински усмивки… А не с точки и скоби.
  • Припомних си всички растения като космосче, синчец, различните манатарки, двойници и дори цветята-кученца. Разполагах със собственото си внимание.

Фейсбук диета за 10 дена, значи…

Да, бабо, беше страхотно!

Прощавай, ама така и баба знае… за 10 дена, на морето, млада, жизнена…

Хаха, представи си какво дъно сме ударили, щом вече продават почивки без интернет, пишат се статии за това как да оцелеем без фейсбук и прочие…

Я, верно, Чадо, AFK и ела да побъркаш казана с лютеница.

Тук ли си? Ехо?

Тук ли си?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
AFK, SINEMORETS 2018

Какво се случи тази година?

Какво се случи тази година?

Мила Бабо, мили Дядо,

Скъпи читатели,

Каква активна, позитивна и творческа година измина за „Блог до Баба“!!!

Вече официално мина една година, откакто почнах да пиша писма до моята Баба Пенка и впоследствие до моя Дядо Влади. А то се оказа, че писмата ми стигат до много повече хора. Май дори получих благодарности, че съм успяла малко да помогна. Нека ви разкажа как точно мина 2017.

Решения: Още в началото на годината реших да премина от пълен работен ден на половин работен ден за фирмата, в която работех. Това беше с цел да мога да обърна повече внимание на социалната си дейност, която ме запълва и прави много щастлива. Дори започнах да инвестирам малко във Фейсбук реклама, за да стигат статиите до повече хора.

Оказа се, че колкото и „малко“ да работя, всъщност когато нещо не ми е на сърце, просто не мога да продължа. Затова напуснах постоянната си работа и се занимавах с почасови проекти. Само две седмици по-късно смелото ми решение беше внезапно възнаградено: с мен се свърза журналистка от вестник „Капитал“.

Медийни изяви за „Блог до Баба“: Първият много голям пробив беше интервюто ми във вестник „Капитал“ с близо 15,000 прочитания. Оттам последваха няколко интервюта. С мен се свързаха две предавания от БТВ, но първи бяха от съботния блок: https://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/blog-do-baba.html

След това страхотно представяне от БТВ, получих имейл с предложение от БНР, където прекрасният екип ме посрещна много топло и наистина направихме едно искрено и разчупено интервю: http://bnr.bg/post/100852441/novite-tehnologii-i-socialnite-mreji-ne-samo-za-mladite-vijte-zashto-v-blog-do-baba

Последва почти изпросено от мен интервю във вестник „Трета възраст“, които ми отказаха седмична рубрика, защото темата за включването на възрастните хора в света на младите не била за техния вестник. Първо се разочаровах. После близките ми ме увериха, че много добре са ми отговорили от този вестник и че определено не ми е там мястото. Посетих чудесния форум „Дълголетие“ и се сдобих с полезна информация, която споделих с вас и която ми отвори очите за една нова тема за следващата година: Здравето.

Първи стъпки в борбата: Продължих да пиша. Станах председател на НПО и започнах да кандидатствам за най-различни проекти. Нямам спечелен проект за 2017 година. Участвах в конкурси за социална журналистика, на някои от които бях поканена да участвам. Хората си бяха направили труда да ме намерят и да ме поканят, но пък не ме наградиха. Нещата започнаха да не изглеждат така позитивно. Реших да продължавам да пиша, да говоря и да вярвам в каузата си. Междувременно се записах за изпит по италиански език, ниво Б2, за да мога евентуално някой ден да се възползвам от знанието. Започнах трескава подготовка с много добър педагог. (Чакам резултат след няколко месеца, но имам добро предчувствие).

Вестник Труд: В една студена, но слънчева сутрин разгледах редакторския екип на вестник „Труд“, защото си спомних, че Баща ми ми каза, че това е един от вестниците с най-голям тираж, съответно и най-четен от моята таргет група.

Писах им, предоставяйки няколко линка към статиите в блога, и помолих за среща. Няколко дена по-късно, в неделя, докато бях на планина, получих покана за среща. Много се развълнувах. Това всякак си беше (и Е) един нов връх за мен. Повреме на срещата отворих компютъра, готова да доказвам на редактора колко ще е полезно да има рубрика като тази, която си представям. Той (явно виждайки как нослето ми трепери като на зайче) каза: „Но аз нямам нужда да бъда убеждаван… Просто да решим как ще се казва рубриката“…). Седмица по-късно имах рубрика „Дигитално училище“ във вестник „Труд“. Много съм щастлива и благодарна, че започнах да достигам повече до хората, за които все пак пиша.

Критики: Разбира се извън множеството похвали се появиха и хора с друга визия, които рязко ми споделиха как те биха направили, това което само аз правя. Тези мнения са винаги интересни, защото човек, който не ври и кипи в контекста на случащото се, има бегла представа за начина, по който тече един такъв социален процес. Въпреки това, критиките са ценни за мен, защото мога да вникна под егото на човека и да измъкна нещо ценно за себе си. Сред най-популярните:

  • Ти си сама, няма да можеш да обучиш цяла България.
  • Ти нямаш план за действие.
  • Гледай да не се главозамаеш от медийните изяви.
  • Ама как ще печелиш пари от това? (на месец 3!!!!!)
  • Твоята таргет група има компютри/таблети само в София

Плановете ми за 2018: Да продължа да пиша. Искам да издам и книга, която по много симпатичен начин да разказва за промените в света ни благодарение на технологиите. Обмисляме начин за партниране с едни чудесни момичета, които посещават старчески домове, за да даряват възрастните хора със светлина и надежда. Ще доброволствам отново. Ще се пазаря за зала с компютри, която мога да използвам, за да организирам безплатно обучение. Ще пусна някой и друг проект с надеждата, че някой ще ме забележи без връзки.

Много съм благодарна на хората (и животните), които ме подкрепиха. Не защото е Коледа и тонът трябва да е сълзлив. Тяхната подкрепа беше целогодишна, такава е и моята благодарност. За една година „блог“ постигнах повече, отколкото евентуално дори си бях мечтала.

Само продължих да пиша, да вярвам и да обичам.

И никога няма да забравя Баба и Дядо, които ме обичаха толкова много и продължават да го правят. 🙂

 

За времето – как се превърна в хищник?

За времето – как се превърна в хищник?

Чадо, струва ми се, че все занякъде бързаш като се виждаме или чуваме! Само в писмата ти си спокойна, макар че от един момент нататък дори почеркът ти изглежда забързан.

Бабче, не само времената са различни, но и времето е различно като възприятие. Сега, заобиколени от толкова информация и възможности, губенето на фокус се улеснява и дори подкрепя от средата.

Не е хубаво да си тревожна. Поглеждай пясъчния часовник и имай предвид, че точно както отворът допуска само по зрънце пясък, и ти можеш да се съсредоточиш само върху едно нещо в даден момент.

Ех, Бабче, колко приятелски гледаш на времето! А то е станало същински хищник за нас. Появиха се външни помагачи, които са като нож с две остриета. Докато помагат и всъщност могат да те сринат. Какви ли не устройства и приложения сега се грижат за това да не забравяме. Времето ни е на системи, на командно дишане. Времето ни се е тамагочизирало.

Не звучи добре. Едно време се будехме с петел. Сега като ми гостуваш, имам чувството, че започва война. Чувам твоите сирени на всеки тридесет минути.

Сега ще ти обясня за нашето време и какви регулировчици се появиха, за добро или за зло.

____________________________________

Какво означава „тайм мениджмънт (time management)?

Това е управление на времето, целящо възможно най-добра лична ефективност. В помощ на това разпределяне на времето се появиха мобилни приложения, чрез които ние можем да си записваме задачи, да ги планираме за дните напред, да получаваме напомняния и да им слагаме чавка (тикче, както казваме ние), когато сме готови.

Това се случва чрез приложения за диспечер на задачи (task management). Подобни приложения са базирани на така наречения To-do list [ту-ду лист], което означава „списък с неща за правене. Те се разделят в различни категории, например „Работа, „Пътувания, „Домашни задължения и.т.н. Преди да попиташ не може ли просто да се запишат тези задачи на лист хартия и да се отмятат – разбира се, че може. Но хаосът, в който живеем, не позволява чак толкова много листчета. Вкарвайки такава цялостна информация в мобилния си телефон за това, което предстои, ние ставаме зависими от това, което пише вътре. Мобилният телефон отдавна се е превърнал в една необходима кутия на Пандора (за феновете на гръцката митология, не за бижутата Пандора ;))

Смарт часовник, в буквален превод от английски умен часовник: това е часовник за ръка, който изпълнява функцията на малък телефон. Устройството не само има вградени приложения за фитнес, пулсометър и аларми, но позволява да се свалят и други приложения, тъй като разполага с Wi Fi (безжичен интернет). Навигацията става чрез докосване на екрана – тъчскрийн (touch screen).

__________________

„Чадо, не се сърди, но всички тези помощни средства ми напомнят за вица за мутрата, дето слушал записа „Дишай – издишай“ и накрая свършил записът и той умрял. Чак пък толкова да не можете да се справите без такива шашми!“

Говори с Баба за управление на времето в модерни времена – ✅

 

 

 

 

Защо пощенските гълъби останаха без работа?

Защо пощенските гълъби останаха без работа?

„Здрасти, Бабче!“

„Здравей, Чадо! Какви ги чиниш?“

„Няма да повярваш, но отидох до нашето село – Габровица! Ако знаеш как се е развило! Вече има не една, а три кръчми 🙂 Всъщност е пълно с хора, които не познавам, училището вече се руши и деца почти няма.“

„Ех, много жалко! А пощата… стои ли?“

„Да, Бабче, тъкмо за нея щях да ти кажа… Добре изглежда, но витае по-малко надежда и очакване наоколо. Иначе си е там.“

„Помниш ли, Чадо, как стояхме с часове, за да се обадиш оттам на вашите и как умоляваше пощальонката да ви свърже, все едно от нея зависеше?“

„Помня много добре. Взимах си талисман, та ега по-бързо чуя Мама и Тати. Не се сърди, Бабче, но понякога тези заточения в Габровица по три-четири седмици ми идваха в повече.“

„Зная, зная, ама сега само за отпуска говориш…“

„Така е. Габровица остана единственото място, където мислено мога да се пренеса чрез жуженето на мухите, звънчетата на кравите и козичките и аромата на прясно нарязани гъби, разстлани за сушене по целия втори етаж на къщата.“

_______________

Днес ще ти разкажа какво замени и пощенските гълъби, и пощаджийката, и уличните телефони, та дори и се яви като алтернатива на разговора през мобилен оператор.

Първото условие, Бабо, е, за да ползваш по-долу споменатите работи, трябва да имаш Интернет връзка.

Какво е VoIP? Това е т.нар. Интернет телефония, или директен превод “глас през Интернет протокол” (Voice over Internet Protocol). Тази технология “пренася” гласа благодарение на Интернет във всяка точка на Света. Следните програми и мобилни приложения (също програми, които са пригодени за смартфон и други) ползват технологията VoIP:

Skype [скайп]

Скайп е програма, чрез която можеш безплатно (чрез Интернет) да говориш с други абонати на Скайп. Това може да се случи чрез писмен чат или аудио разговор. Можеш да установиш видеовръзка и да виждаш човека, с когото говориш в реално време.  Все едно е пред теб, но не е. За това е нужно да имаш уеб камера или вградена камера в лаптопа. Скайп е лесен за използване и можеш също да го ползваш на смартфон, като приложение.

Viber [вайбър]

Вайбър е едно любопитно приложение, което може да се ползва както на смартфони, така и на компютри. Условието е отново същото – да имаш Интернет. Вайбър се използва най-често за аудио разговори, описване на емоции с емотиконки (за които вече сме говорили) и размяна на снимки.

WhatsApp [Уатсап]

Друго подобно приложение, което може да изпълнява всички гореспоменати функции. Отново и двамата комуникиращи трябва да имат инсталирано това приложение и да имат наличен Интернет. Типичното тук е, че често се използва “запис на глас”, което представлява записано аудио съобщение, което можеш да пращаш, когато бързаш, нямаш възможност за дълъг разговор, или искаш да избегнеш трудоемкото писане в движение. И другите приложения имат опция за аудио запис, но във Вайбър има ограничение до 30 секунди.

______________

„Значи говоренето станало много лесно и без пари, Чадо?“

„Да, Бабче. Говорим, та пушек се вдига!“

„Не ви ли се пържат мозъчетата, Бабе?“

„Вече отдавна няма какво да се пържи… :-)“

 

За игрите

За игрите

„Здрасти, Чадо! Какви ги вършиш?“

„Здрасти, Бабче! Напоследък съм много заета. Но постоянно съм с отворени уши и сега ще ти разкажа какъв разговор дочух онзи ден. Група мъже на около 60 години, работещи, седнали на малка кръгла маса. Най-гръмогласният (който е и радио водещ) споделя на бандата: „Онзи ден питам седемнадесетгодишната си дъщеря дали някога е скачала на въже, дали е въртяла обръч, играли ли са народна топка в училище поне.. И тя ме гледа с ей такива очи (следва импресия на широко-изненадани очи)… Нямат представа, бе! Само забили поглед в телефона. Нищо не ги интересува, цъкат разни въображаеми съкровища, бият се с митични някакви там зверове… и събират Покемони!”

Стана ми мъчно. Каква огромна пропаст! Първо, защото той никога няма да се опита да разбере какво намира дъщеря му в “новите игри”, тъй като ги е отрекъл още преди да е опитал. И второ, защото дъщеря му е толкова жестоко ограбена.

Можеш ли да си представиш, че децата от днес намират играта на “стражари и апаши”, дама, скачане на ластик, криеница, кральо-портальо, замръзванка и куп други за скучни?“

„Да видиш какво е! Аз като ти говорих за играта на топчета (има предвид стъклени топчета) и на кокалчета, ти ми се присмиваше. А куклата дето ти дадох? Веднага започна да я обиждаш и да ми изтъкваш тия безлични Barbie-та…“

„Да, но в моя случай поне заменях социална игра с друга социална игра.“

„Е, тези компютърните игри не се ли играят пак в група, по двойки?“

„Колко си напреднала! Зависи на какво играеш! Има хиляди игри! Ако си цъкаш, да кажем, онлайн пасианче, можеш да играеш сама от компютъра/телефона. Но е възможно да играеш срещу реални хора, които в момента също са свързани онлайн през компютър, телефон или таблет. Сега ще ти обясня:

Компютърна игра

Игра, която играеш предимно на компютър, като на монитора ти се изобразява даден свят, от който ти ставаш част. Има различни видове игри. В стратегическия тип игра е нужно да приложиш тактика или в реално време, или с известен период за размисъл относно следващия ти ход. При започването всеки играч има даден определен тип ресурси, които трябва да употреби по такъв начин, че да постигне определена цел (икономическа, военна, политическа, и.т.н).

Виртуална реалност

Това е нереален свят, който се прожектира пред теб чрез аудио и видео пособия. Проектирането на дадения фантастичен свят става или върху монитор, или върху очила (наричат се стереоскопични очила). Сам или с компания, можете физически заедно на едно място да решите даден проблем – от разбулване на загадки, до спасяване на света от извънземни. Играещите употребяват вид компютърна клавиатура или други пособия, които задават определени действия във виртуалната среда.“

„Всичко това е по някакъв начин любопитно. Направили са го много интересно и да интригува младото поколение. Но малко ми изглеждате зомбирани, да ти кажа. Гледай от 1999 година „Матрицата”… Това не е просто филм.

Игрите, Чадо, не са игра-работа. Те изграждат човека. Това е доказана теория, потвърдена от много психолози като Лев Виготски, Жан Пиаже, Уилям Джеймс и други, които чрез различни наблюдения и тестове достигат до един и същи извод. Игрите изграждат социалният Аз и са отговорни за голяма част от нашето духовно израстване“.

_______________________

Какво е бъдещето на игрите? Дали така наречената „социална игра“, която включва толкова много електроника, не е като захарина, който се опитват да ни убедят, че може би е по-добър дори от меда?

Дали най-истинните и „най-прости“ игри всъщност не развиват най-истинското в нас?