От мотика до код

От мотика до код

Колко пъти сте питали децата или внуците си какво работят без да разбирате и думичка?

Завършва ли почти всеки трети отговор с „Абе, работя на компютъра и толкова“?

Ето и няколко мнения на възрастни хора относно професиите, които звучат като езикова грешка или „не ми говори на китайски“:

„По-рано имахме производство, сега само програмисти… Ама кодът не се яде! Пълним гушите на чуждите фирми, а внасяме домати от Гърция.“

„Абе, излез в живота, говори с хората, какво си се забил пред тоя компютър, все едно решаваш световни проблеми! Те не се решават зад екрана, а лице в лице!“

„Моят работи компютърни игри. Казах му – да стане лекар, или учител! Той по 15 часа само на компютъра. Добре е финансово, ама хич го няма в комуникацията!“

Нека разгледаме няколко от „най-мистичните“ професии днес.

Софтуерен разработчик

Основното, за което е редно да си дадем сметка е, че вече няма уважаващ себе си бизнес, който е без компютри, интернет или не използва някакъв софтуер (програми, чрез които не само компютрите, но и таблетите, телевизорите, та дори някои печки и прахосмукачки работят).

Софтуерният разработчик владее програмни езици и може дори да е полиглот! Той е изследователят, който проучва тънкостите на операционните системи и с лупа следи изискванията за софтуерните приложения. След това се заема с параметрите на решението, т. нар. спецификация. Често се налага да минава със ситото за грешки на вече съществуваш софтуер, за да подобри неговата функционалност. Почва се и същинското програмиране – идеята е да се кажат възможно най-много неща, най-ясно, точно и кратко. Като шивач, програмистът закърпва всички компоненти, така че да работят добре заедно.

Той е разказвач с формули. (<3)

QA [кю ей](контрол по качеството, идва от английски: Quality Assurance)

Това е пъдаринът в разработването или подобряването на един продукт. Класната ръководителка, която търси сметка за недоглеждането от страна на програмистите. Надзирателката в детската градина. Най-добрият приятел на клиента, който следи дали зададените изисквания са спазени.

Системен администратор: 

Доктор по системата. Съблюдава за безпроблемната поддръжка на софтуера и се грижи за цялата фирмена мрежа. Помага на клиентите с въпросите за инсталацията или съветва как да се отстранят възникналите проблеми. Само дето в медицината това се нарича рецепта, а в тази сфера „ticket“ = билет.

Уеб дизайнер: 

Компютърен художник и вид архитект по сайтовете. Интернет страниците не са само фасадата, която виждаме. Зад нея има структура и основи, досущ както в една къща с преден двор. Уеб дизайнерът е Окото и Умът, който трябва да съобрази как съдържанието на даден сайт да бъде „красиво“ на различни браузъри и съоръжения като таблети, телефони, електронни четци, смарт часовници и други.

Анализатор на информационна сигурност:

Това е бодигардът в Интернет, който съблюдава данните и ценната информация на фирмата и потребителите да не бъде открадната (хакната!) Така де! Колкото по-сложни стават системите, толкова по-изкусни стават компютърните престъпници (кибер престъпници). Пробивите в системата водят до злоупотреба с чувствителна информация. Така се крадат пари, както и лични данни.

UI designer:

Това е стратегът-наблюдател, който прави дизайна за дадени машини или софтуер на база на потребителското поведение. Следвайки логическата връзка между действие 1, 2, 3, този дизайнер е пълководец, чиято стратегия помага на хората да откриват лесно информацията, която им трябва.

Гейм дизайнер (дизайнер на игри):

Професия, която съчетава инженерно мислене и сценаристки подход. Гейм дизайнерът не прави просто игра. Той трябва да създаде преживяване. Като диригент, той направлява целия процес и е мислил за всякакви развои в играта, досущ като инженер.

Автор на техническа документация:

Това е виртуоз писател, който „превежда“ целия технически жаргон, така че да е достъпен за потребителя. Човекът – Упътване, Човекът – Инструкция. Съдържанието за всякакъв вид помощни материали, включително и за видео инструкции, са дело на така нареченият Technical Writer.

____________________________________________________________

„Чадо, сега разбирам какво трябва да направя, за да те накарам най-сетне да отидеш да обереш доматите и магданоза… Трябва да ти създам преживяване. Например, ако ти кажа, че съм ти скрила телефона, и докато не донесеш пет връзки магданоз, не можеш да отключиш следващото ниво: ОБЯД! :-), а без щайга домати – няма телефон!“

🙂

Минус една нацупена физиономия

Минус една нацупена физиономия

Утро. Спорт, душ, усмивка. Малко покупки за деня. На касата. Посреща ни физиономия, която като че ли се готви за гилотината. Минаваш над лошото й настроение. Държанието ти е любезно. Излиза, че ти „се мазниш“, за да си купиш продукти. Гледа те все едно си главен виновник, че е от задната страна на касата. Това е последното място, където иска да бъде. Но вече се виждате всяка сутрин от 2 години. Пък тя е здрава, права, млада – ако не й е кеф да общува с хора, да си беше намерила друга работа. Но тъй като мрънкането е национален спорт в България, тя упорито киселее от сутрин до вечер. Има няколко варианта. Да си търпелив и да се опиташ да превъзпиташ почти целия български обслужващ персонал, или да се примириш със заквасените лица под път и над път. Темерутите трябва да бъдат забранени със закон, но докато това стане…

В това уравнение се появява онлайн пазаруването, което е равно на минус една бурсужка муцуна на всеки километър.

„Здрасти, Чадо. Я виж ти, как си се пременила!“

„Здрасти, Бабо! Купих си го онлайн.“

„Вече пазарувате и дрехи онлайн! Защо така? Не е ли по-добре да пробваш дрехата, пък да се консултираш с някого? Как се случва? Как пристига дрехата? Ами ако не ти хареса? Защо предпочиташ така, вместо в магазина?“

„Не е само за дрехи, а за храна, за техника и практически за всичко. Сега ще ти обясня що е пазаруване онлайн и какво трябва да вземеш предвид.“

___________________________________________________________________________

Онлайн пазаруването е бързо и лесно. За това помагат подредените по категории продукти. Ако сме на място в магазина, можем да се полутаме, докато намерим дадена стока. В онлайн пазаруването има така наречените „филтри„, които изкарват в резултати само търсенето. Пример: Избираме да разглеждаме „дрехи“. Има избор между мъжки или женски дрехи (най-често триъгълник, който е знак за т. нар. „падащо меню“ в уебсайтовете). Избираме женски дрехи. Подкатегориите са поли, палта, рокли и прочие. Ако знаем конкретно какъв цвят искаме, можем да зададем това желание. Така търсенето става много ясно – Женски дрехи>Палта>Размер M>Цвят зелен>Цена до 100 лева. Когато изберем дадения продукт, трябва да го добавим в онлайн количката. Това обикновено се случва с бутон, който ни подканва да го добавим, или със знака плюс. Следва да заплатим. Някои онлайн магазини приемат наложен платеж, в който случай няма нужда от плащане с кредитна/дебитна карта. Все пак, ако искате да платите с такава, ето как се случва това:

  1. Има поле за въвеждането на 16 цифров код.
  2. Името на картодържателя, както е изписано на картата.
  3. Написвате датата, на която изтича картата (изписано е отпред на картата, точно под 16-цифровия код)
  4. CVC – Обърнете картата си отзад и вижте трите последни, самотни цифри – това е CVC код.

картакарта отзад

Разбира се, има сайтове, които позволяват онлайн разглеждането на дадени стоки и после физическа проверка и заплащане. Такъв пример е OLX.bg, както и всички Фейсбук групи, свързани с продажби.

Ако закупиш продукти онлайн, имаш също така гаранционен период (често тридесет дни), в които можеш да върнеш покупката. Има цялостен процес за връщането или заменянето на стоките, който варира от търговец до търговец. Отделно, ако закупуваш техника, гаранционният срок остава 2 години.

Всички сме били подложени на онзи тип асистенти в магазина, които се залепят и започват да ти задават една камара въпроси, мислейки, че това е любезността. Често за някои това е и краят на шопинг терапията. В онлайн пазаруването има далеч по-приятен начин за препоръки. Това става чрез така наречените Бисквитки (от английски „cookies„). Бисквитките проследяват индивидуалните ни предпочитания и наблюдават поведението ни онлайн (какво харесваме, какъв тип продукти, какви са ключовите думи, които търсим и всички наши избори). На базата на тези данни, при повторно влизане на същия уебсайт, ние получаваме предложения, съобразени с нашия вкус, без дишаща във врата ни продавачка. Лесно и удобно.

Когато пазарувате онлайн, трябва задължително да проверите дали връзката ви е сигурна. Ако уебсайта започва с HTTPS – значи бъдете спокойни. Съкращението индикира, че връзката и данните ви са защитени. Но ако уебсайта започва само с HTTP, не бъдете спокойни! Това означава, че сайтът няма защитен сертификат и може и други лица да получат данните ви. А това определено означава измама.

 

Ето някои интересни уебсайтове за пазаруване онлайн:

Храна: https://www.ebag.bg/

Дрехи: https://www.decathlon.bg/https://www.decathlon.bg/

Техника: https://www.emag.bg/

Продавалник от човек на човек, без фирма посредник: https://www.olx.bg/

____________________________________________________________________________________

„Хубаво е! Но Дечка със смокините не продава онлайн! И онези хора от Пазарджик, с хубавите домати…“

„За пазарите е ясно, Бабо! Те са извор, освен на прясна продукция, и на разнообразни лафове, табелки с надпис „По избор струва още един леф“ и богаташки псувни, които са част от нашия фолклор. За пазарите си струва. Ама за веригите – щом можеш да си спестиш блъсканицата, бременните чичковци, които те отместват с шкембе от опашката, и сутрешния черпак от нацупеност, възползвай се!“ 🙂