Баба говори за Фейсбук

Баба говори за Фейсбук

„Чадо, здравей! Бързам да ти споделя, че най-сетне разбрах целта на съществуването на Фейсбук. То е каквото навремето беше обществената пералня. И то си беше социално общуване. Даже лице в лице. Пералните се въртят и вдигат шум, но разговорът се запазва. Днес социалността се е преместила във Фейсбук. Което обективно погледнато си е пак обществена пералня, Чадо. Но там има много повече „шум“ и по-малко разговор.”

„Бабо, не съм съгласна, Фейсбук толкова много ни помага!”

„Нека се доизкажа, де. Влизаме заедно в модерната обществена пералня, Фейсбук. Вписваме се, нали така? Отваряме барабанчето на пералнята, онова…”

„Стената, Бабо.”

„Да, и като отворим барабанчето, слагаме там дрехите под формата на мисли, грижи и вълнения. Ами ако някоя от тях пусне цвят и оцвети целия ни живот? Има разни филтри, точно като в прането – блокиране, криене, персонализиране. Изведнъж водата нахлува в пералнята. Това е цялата информация от всички.”

„И залива News feed-a, а?”

„Точно така, както го рече. И като се загледаме в прането на хората, виждаме разбира се, мръсните ризи. И те без свян си ги простират онлайн.”

„Не е ли това идеята на обществената пералня и на Фейсбук – да изкараме на показ разни неща, които ни вълнуват?”

„Ами излизат много петна – обсеване, комплекси, несигурност… Колко време трябва човек да прекара във Фейсбук, за да се оттърве от тях? Във Фейсбук си има и его-омекотител – качват разни снимки и вече чувстват блага пелена около себе си.”

„Бабо, като се простре и съседите надничат, столкъри ли са?”

„Какво е това … слоткъри?”

„Столкъри (идва от stalker) казват на хора, които следят някого, най-често тайничко, през социалните канали. Обикновено те имат симпатии към някого и просто могат да злоупотребят с информацията, споделена във Фейсбук.”

„Ясно… Разбрах вече, че Минка е столкърка… онзи ден направила като моя сладкиш, защото ми видяла рецептата във Фейсбук…”

„Бабини интриги, това не е истинско столквърство, бе, Бабо. Ти доброволно си споделила рецептата, за да я ползват и други.”

„Е, да де, ама тя е почерпила всички мъже пред блока и казала, че рецептата е наследствена, десето коляно…”

„За последен път, Бабо, Минка не е столкърка, а обикновена мръсница.”

Баба кима, но си знае, че Минка е необикновена мръсница, защото е използвала и кардамон.

 

 

Новите карикатури: Гиф ми мийм

Новите карикатури: Гиф ми мийм

Здрасти, Бабо! Днес ще ти разкажа за новите Интернет веселби, добили популярност през последните години, а именно гифчета и миймове/мемета.

Добре, Чадо, какви са тези гафчета и мимове?

Пак не слушаш внимателно, Бабо! Става въпрос за съвременните карикатури.

Първото се казва GIF, като то може да се произнася и като [гиф] или [джиф]. Представлява графично, най-често анимирано изображение. Използваме го за иронични визуални отговори, за да покажем реакцията си нагледно. Те могат да съдържат и кратък текст.

Пример за гиф-ситуация:

Момче споделя с приятели, че е спало с готино момиче.

Ответна реакция от тях в чата: 

Вторият тип известни картинки се казват meme [мем] [мийм] [меме]. Това е вид визуално послание, което стана много зарибяващо в онлайн културата. Изображението имитира дадена ситуация в живота, често взима познати образи и добавя малко думи. Меметата се използват за шегички, диалози, цитати от известни личности и други. Те са достатъчно общочовешки, за да могат да ангажират емоционално голяма група от хора.

Например следващият пример с известен мотив от Хайди и Клара (момичето в инвалидната количка). Все пак си ги знаем зодия Скорпион.

Хайди - Коя зодия си - Скорпион Блог до Баба

Научи ли сега какво е гиф и какво мийм?

Чадо, прегледах ги, малко са грознички тези картинки.

Не съм твърдяла, че са някакъв писък на културата. Просто са релевантни и забавни.

Искаш ли да видиш навремето нашите мемета? Сещаш ли се как съм ти разказвала по картинки от Бидструп?

blog to granny what is gif.jpgblog to granny gif meme.jpg

„Прекрасни са. Но имат един недостатък. Трудно се правят дигитални, така че да могат да се изпратят. Сигурно ти е отнело цяла вечност!”

Баба праща:

Правилата на чатенето – съкращения и извращения

Правилата на чатенето – съкращения и извращения

Преди немного време се появи репликата „Чат ли си?“, идващ от жаргонното „чаткам“ = разбирам. Какво се оказва? Че всички чатещи не са чаткащи. И изобщо чаткат трудно, вследствие на многото чатене.

В този нов свят на хиляди съкращения е необходимо да си припомним някои добри практики за добро чатене, говорене в писмен вид и изобщо комуникация.

1. Темпото. Не всички могат да пишат с една и съща скорост. Често възрастните пишат боязливо само с по един, два пръста. (Макар много от тях да са имали пишеща машина, но да кажем, са отвикнали). Нужна е толератност и изчакване. Едно послание на ред и изчакване на отговор по темата.

2. Видове съкращения. Ще ги разделя условно на полезни и извращения.

Полезни:

AFK = away from keyboard, тоест събеседникът не е пред клавиатурата.
FYI = for your information, често се използва, когато се праща допълнителна информация.
AKA = also known as = Въпреки, че на български имаме “така нареченото/другояче казано/с други думи” и прочие.
BRB = be right back = Връщам се след малко.
TTYL = talk to you later = Ще говорим по-късно.

Извращения:

Наскоро един приятел ми сподели, чата си със студентка:

„Zdr kp?” = Здрасти, какво правиш?

“Здравей еди-коя си. Добре съм. Ти какво правиш?”

“n6, sry brb” = Нищо, извинявай, не мога да говоря.

Zdr kp; n6, sry brb е не само изглеждащо като написано от котка, ходеща по клавиатурата, но е морална грешка, за всеки, който цени езика и изказа.

И така други извращения, на които съм попадала:

nqma smi, kks, wtf (съжалявам, но си имаме прекрасна българска алтернатива на този американизиран тъпизъм. Предложенията ми включват дявол, Господ и тем подобни, използвани от нашите автори, които духовенството може да заклеймява. Но мисля, че има по-сериозни теми, за които да се притеснява.

GR8 – great (осмицата е [ейт] и така става ГР+ейт) Някакъв друг начин да бъдем креативни освен грейт, М8 (mate), F8 (fate) и така нататък?
WYWH – Wish You Were Here. Ако искам някой да е при мен, едва ли бих го написала с акроним.

3. Клавиатурата. Признавам си, че понякога и аз нарушавам това и пиша български с латиница. Не е добре. В тази глобализация, колко неща останаха български?

4. Използването на емотиконки. При липса на интонация, … не интуиция :-), е хубаво да бъдем подпомогнати от визуален материал.

5. Дължина. Кратко и ясно – нека се видим. Онлайн да е трамплин към офлайн. Днес в парка, утре в зимния ден на чай, театър, концерт. Не през екран.

“Чадо, аз много не разбрах защо така се пестите днес откъм правопис и обща грамотност. Все гледате да спестите усилие, защото време не пестите. Напротив, още повече го разпилявате. Имате поне 3 активни социални канала, където споделяте снимки, статуси и висите, проверявате, и само с екран се чувствате свързани.”

“Интернет не е нито лош, нито добър. Все пак ние го ползваме, както решим. Дали ще раздаваме съвети през мрежата, само за да блеснем, или защото наистина искаме да помогнем? Дали ще гледаме как живеят другите или ще се вгледаме в себе си?”

“Все пак не ми харесва разговорът ни да е на един хикс разстояние, хоп и затваряш чата. Прекалено е лесно да избягаш.”

“Това е онлайн-бягство, Бабче. За щастие офлайн ние продължаваме да съществуваме. И там от емоциите няма хикс.”

„Да сложим хикс сега, че кексът няма сам да се направи.“

“ (y) ”