Бабо, доброволствам!

Бабо, доброволствам!

Чадо, никаква не се обаждаш!

Извинявай, Бабо! Обаче пък да знаеш колко много имам да ти разказвам!

Обаждай се бе, Чадо, за две минути дори седмично!

Така е, Бабо. Но ние ще го осъзнаем, когато самите станем на 80 и чакаме с трепет едно позвъняване от внуците, едно посещение от децата… и по-малко разговори за болести с връстниците!

(Баба сумти одобрително)

Ще ти разкажа къде и как доброволствах последните 4 седмици. Пък ти си реши дали ще извиниш отсъствието ми! 🙂

______________________

Първо нека уточним, че доброволстване не е мръсна дума! Имам усещането, че в България все още има подобен оттенък, незнайно защо. Чух от близки даже онова помагачество”.

Сдружение Знание” организира прекрасната инициатива Дари час”, чрез която помага на възрастните хора да се запознаят с новите технологии. Нещо, което аз правя писмено и търсех начин да приложа практически. Сдружението разполага с няколко стаи, оборудвани с компютри и този път всеки доброволец имаше по двама ученика. На мен се паднаха много различните и цветни персони: Баба Маринка и Дядо Кирил. Първите ученици са като първата любов и не мисля, че някога ще ги забравя. Само дето аз имах много първи любови, но това е друга тема!

Дядо Кирил работи в Кауфланд и главната му цел беше да се научи да отговаря на оплаквания по имейл, да пише писма и да прикачва файлове. Той разполага с лаптоп и всеки път, когато дойде ми се хвали, че се е упражнявал.

Баба Маринка дойде, както каза тя за обща култура”. Влезна с думите Искам да науча всичко”. Аз й отвърнах, че това е амбициозна цел, а в нея нямаше и грам отстъпление.

Ще споделя любимите си въпроси и бисери през това прекрасно време, което беше интелектуално предизвикателство за мен. Защо? Защото вече толкова съм свикнала около мен да се обяснява с чуждици и англицизми, че позабравих да говоря на човешки-български!

Пускам Лили Иванова в Youtube, но звукът не тръгва. Една от организаторките носи колонки. Баба Маринка ме гледа като полезно изкопаемо и казва Ама те защо не са вградени?!?”

 

Анжелинче, къде се натиска за разстоянието?”

 „Ето, тук!”

 „Да вземеш да ми го запишеш?

  (Пиша „Space за разстояние”)

 „Анжелинче, запиши го нормално: най-дългият клавиш се ползва за разстояние.”

 

Какво искате да потърсим в Google?”

То ще знае ли къде се намира една агенция за пътувания, ако му кажем само адрес?”

Да, разбира се.”

(Вижда резултата) А! Браво, Анжелинче, чудесен фокус!”

 

Натиснете „Enter“!”

„“Enter“ значи да влезнем, нали?”

Браво, говорите английски!”

 Не свободно, но някои думички така…”

 

  Бабо Маринке, много бързо се движи май мишката.”

  Ами миша работа!”

Регистрирам Дядо Кирил в БТВ и Нова Телевизия, за да гледа на живо, тъй като с жена му имат 1 телевизор. Вижда, че работи и възкликва с целия си патос „Сега вече аз ще командвам вкъщи!”

–––––––––––––––

Е, Бабе, какво ще кажеш?”

Браво, Чадо, добре си сторила! Ама за 2 минути да се беше обадила! И недей въртя очи, виждам те, във видео разговор сме, забрави ли?”

Реклами

Социалната Медея

Социалната Медея

“Чадо, много чувам за една социална Медея, нещо свързано с телефоните и лаптопите, така били комуникирали хората вече. И теб те гледам, все нещо човъркаш в този телефон. Ама какво общо има Медея с това? Точно тя! Жрицата на най-страшната богиня от древногръцката митология, която праща ужасите и кошмарите на земята. А пък вие само социалната Медея, социалната Медея…”

“Бабо! Хич не слушаш внимателно новините! Социалната медИя!”

“А, тъй ли, а пък това какво е?”

_____________________

Здрасти, Бабо!

Много ме зарадва това развалено телефонче, което се получи. В действителност има много статии за това как социалната медИя е разрушителна, точно както МедЕя, която спомена. Но пък когато се ползва с мярка, е страшно удобен начин за бърза комуникация.

Какво е социална медия?

Това са определени пространства в интернет, които отговарят на различен адрес, точно както хората живеят на различни места. Комуникацията става моментално. Аз изпращам съобщение през мобилния телефон и то веднага стига до получателя. Така мога да изпращам различни снимки, видеоклипове и дори само запис за слушане (аудио) без да чакам. Хермес не би и могъл да мечтае за такова бързо разпращане на вестите!

Из популярните социални медии:

Facebook [фейсбук]. Тоест Фейса. Животът ни е забързан. “Здр. Нп, мн.”

Няма време за целите думи “здравей”, “няма проблем”, “много”.
Във фейса всеки има профил, като досие, паспорт, който лично изготвяме. Там слагаме/качваме (ъплоудваме = upload) снимките, които ни харесват. Или на които най-много хора ще ни харесат. Пишем какво правим през деня, къде сме били (нарича се чекиране, “Чекнах се в Costa кафе”, тоест бях там, като печат на туристическата книжка, само че всички могат да я видят). Чрез Фейса успях да си намеря съучениците от 36-то СОУ, които също имат онлайн профили там, хората от Английската гимназия и приятелите ми от университета, с които завърших, а сега са пръснати по цял свят. И все пак като ти го покажа знам, че ще се удивиш на броя приятели.

За Twitter, Бабо, вече ти обясних, че това е една синя птичка и не защото е пила синка. Не, няма нищо общо с бялата лястовичка. Припомни си тук.

За LinkedIn ти разказах, че чрез него отново се свързваме с различни хора, само че професионално. Припомни си какво е LinkedIn.
Instagram [Инстаграм]: Това е сайт, на който пак качваме различни снимки и имаме профил. Instagram е ориентиран главно към споделянето на тези снимки. На помощ тук идват хаштаговете, чрез които качените от нас снимки стават по-лесно откриваеми. Неписаното правило е, че колкото повече филтри и абстрактно мислене присъстват в снимките ни в Instagram, толкова повече харесвания, споделяния и коментари ще имаме.

____________

“Аз пък твоите бебешки албумчета не ги заменям за хиляда инфраграма…”

“Инстаграм-а, бе Бабо!”

“Много си прецизна за тия новите неща, ама ако сега те накарам да разточиш едни кори за баница, ще има да refresh-ваш…”

Touché, Бабо, touché!” 🙂

 

За пътуването: От Атлас „Мира“ до Google Maps

За пътуването: От Атлас „Мира“ до Google Maps

„Чадо, подготви ли се за пътуването до Италия?“

„Че какво толкова имам да се подготвям? Едно малко куфарче и толкоз!“

„Да прочетеш, да си набележиш какво ще посетиш, да си купиш карта, да разбереш за техните порядки. Къде ще спиш, какво ще ядеш?“

„Бабче, това вече е много архаично. Още малко ще ме накараш да пътувам с пръст по атласа на Дядо с часове… Пътуването не е това, което е било!“

––––––-

Днес ще ти разкажа за новия начин на пътуване. За целта ще ти обясня четири понятия: чекиране, QR код, Tripadvisor и Google Maps.

*Чекиране: Всички самолетни компании имат уебсайтове, от които можеш да закупиш билет. За по-евтините полети се налага да се чекираш през компютъра. „To check in“ на английски означава да се регистрираш като пътник. Налага се онлайн да напишеш имената си, датата си на раждане, номера на документа, с който ще пътуваш и неговия срок на годност. В резултат на това, получаваш онлайн документ (нарича се файл). Той се разпечатва и служи като билет, благодарение на QR кода. Другата опция е просто да го имаш на телефона си. QR кодът може да се сканира и така.

*QR (Кю-ар) код: Това е вид баркод. Той съхранява в себе си дадена информация. Чрез сканирането тя се отключва. В случая на пътуването, QR кода представлява текстовата информация за въпросния полет. Всеки билет вече съдържа QR код.

Qr Код Blog to Granny

*Tripadvisor: Това е новият формат на „Минка каза, че“. Tripadvisor [трипадвайзър] е уебсайт, чрез който хора, пътували на дадено място могат да споделят съвети за хотели, ресторанти, най-различни забележителности и интересни занимания наоколо. Чрез този сайт можеш да намериш най-изгодните оферти, съотношение между качество и цена.

chrome_2017-04-23_18-51-33

*Google Maps: Като атласът на Дядо, само, че без да се прелистват страници. Накратко това е онлайн картографска услуга. Има възможност за приближаване (със знак +) в даден град до толкова, че се виждат дори улицата. Google Maps могат на локация да те упътят от точка А до точка Б. Има вариант за маршрут пеша, с обществен транспорт или с кола. А сега и най-интересното: с Google Earth [Гугъл Ърт] може да натиснеш едно човече и да се разходиш през Интернет, където пожелаеш! Така, да речем, ако си търсиш хотела, можеш виртуално да се шляеш и вече когато си на място по-лесно да го разпознаеш.

chrome_2017-04-23_18-55-44chrome_2017-04-23_18-56-32

„Е, Бабо, какво ще кажеш?“

„Доста бързо и удобно, напреднали сте! Но на мен ще ми липсва разговорът… Да попитам за дадена забележителност на улицата, да ме объркат 2-3 пъти, да не знам къде ще ям… Цялата тази организираност е много „стерилна“, бетер немски начин на пътуване…“

„Много романтично, Бабо. Но с кого ли ще си говориш, след като всички си гледат в телефона… Колко неща се промениха откакто ти си тръгна…“

За красотата: От феята-кръстница до Photoshop

За красотата: От феята-кръстница до Photoshop

Здрасти, Бабо!

Помня колко те вбесяваше когато исках да си играем на Пепеляшка. Как тичах в съседната стая за да се пременя, както феята-кръстница я преобразила с движението на вълшебната си пръчица. (Тук вече съм изгубила мъжката аудитория. Но тъй или иначе вие сте прекалено логични, за да разберете магията!)

Днес, Бабо, красотата ще ти се стори изкривена като „Викът“ на Мунк.

Големи устни, искрящи лещи за очи в неонови цветове, шарени коси, няколко пласта грим – мазилка… Но най-голямата новост сега е, че ако нямаш дадена красота от природата и ако горепосочените инструменти не могат да помогнат, има чудесно развита пластична хирургия или пък… Photoshop.

Photoshop [фотошоп] , Бабо, е компютърна програма, която редактира снимките. Чрез набор от различни инструменти в програмата, лицето може да се оформи по-добре, цветовете могат да се сменят и най-важното е, че никога, ама никога жената няма бръчки, пъпки или други недостатъци. Фотошоп е един евтин дигитален крем с месечна такса. Така логично всякакви плакати, реклами и списания публикуват перфектните жени: с порцеланово лице, уникални тела и невероятно гъсти коси! Доста еднакви на излъчване, обаче кой ти мисли за аура, интелект или чар… Това са второстепените неща. Днес е по-важно как ще изглеждаме, от това какво носим в себе си.  „По дрехите посрещат, по ума изпращат“си стана „По деколтето посрещат, по задника изпращат“…

Колкото повече навлезна тази идея за перфектната фотошопирана жена, толкова повече стана ясно колко безхарактерни се оказват горките манипулирани жени… Те решиха да наподобяват някого, защото мъжете това харесват. Без да си дадат сметка, че вътрешният свят и енергията ще са с тях далеч по-дълго от очертаните джуки и топираната коса. И не ме разбирай грешно, аз съм за всичко умерено и не съм против грима и прическите. Напротив, смятам за особено чаровно, когато го правя за себе си. Но идеалът, натрапен отвън, нека да остане точно там.

Помня една много сладка случка, която си ми разказвала. Идвали да ви снимат в училище и ти понеже си била слабичка и мургава, а мъжете харесвали „белички и дебелички“, си си сложила няколко залъка в бузите, за да изглеждаш по-закръглена. После с Минка сте говорили за Дечка (съвпадаща с идеала за времето) как ще има един ден машина, която от нейните бузи ще може да лепи на вашите, за да сте харесвани и вие… Истински старовремски патици, ако мен питаш! 🙂

След 15 години на срещата на класа се приближило най-хубавото момче от класа (вече зноен мъж) и ти казал, че много те е харесвал. Ти си отвърнала „Наистина ли? Нали се харесваха белички и дебелички и аз не мога да повярвам, че си харесвал точно мен – мършава и мургава…“

Винаги е имало идеал, наложен от обществото и/или медиите. Все пак вълшебният прашец ми се струва по-приемлив начин за разкрасяване от магичния скалпел на Маг – доктор *нчев… или от компютърна програма.

Въпреки промените в технологиите и в начина на живот, за които ти споделям тук, някои неща остават непреходни. Личният избор, остава в ръцете на всеки от нас. Приоритетите – също. Какво ще развием в себе си, за да бъдем красиви? За кого искаме да сме красиви? Какво е красотата?

Назадничава съм, но мисля, че женските роботи, вървящи по улицата не са красиви. А сиви.

 

 

 

Колко е важно да бъдеш сериозен или Ърнест

Колко е важно да бъдеш сериозен или Ърнест

„Чадо, здравей! Все се каня да те питам дали от миналата ти работа си взе препоръка? Подпечатана – за да ти служи.“

„Здрасти, Бабче! Няма нужда от печат. Днес ще ти разкажа за LinkedIn (Линкдин). Това е уебсайт, на който имаш личен профил (онлайн самоличност/автобиография), където описваш какво си учил, какво си работил и могат колеги и работодатели да ти пишат препоръки. Имаш снимка, можеш да споделяш мисли под формата на статии, можеш да разглеждаш профили на други хора в твоята сфера и дори да си търсиш работа. Много компании имат LinkedIn профил и в него пишат новини, свързани с фирмата. Те също наемат хора през LinkedIn.“

„Защо се казва профил, а не анфас?“

„Това е все едно да те питам защо ми казваш, че с дядо сте се запознали в един поток…“

„Нищо странно не виждам – той беше в същия поток като мен…“

„Да, бе, Бабо, ама звучи все едно сте се срещнали в планината, а не в университет…

Продължавам: В ЛинкдИн всеки може да те препоръча за определени качества.“

„Ама кой го вижда това?“

„Всеки, на когото пратиш линк към личния ти профил, или който те открие с търсачката в Интернет. Така, когато кандидатстваш за работа, това е твоята визитна картичка с препоръки.“

„Е, какво става, ако някой напише нещо лошо за теб? Можеш ли да го изтриеш?“

„Подобно на некролозите, където всички бъкат от добродетели и няма лош съпруг, невярна жена, баща-алкохолик или майка, която готви зле, в Линкдин няма лош професионалист! Всяка препоръка минава през твоето одобрение, преди да бъде видима за всички.“

„Струва ми се изгодно за тези, които търсят работа и малко несправедливо за тези, които търсят да намерят хора с истински качества. А не само да са написани, че ги има… Важно е човек да бъде сериозен…“

„А… Бабо. Помниш ли пиесата “The importance of being Earnest” (Колко е важно да бъдеш сериозен) от Оскар Уайлд? Дето има игра на думи от самото заглавие и всъщност Ърнест е не само „сериозен“, но и име, което завладява сърцата на жените?“

„Е?“

„Е, защо играта на думи да е допустима в литературата, в театъра, във флирта, но да не е допустима в една онлайн автобиография?“

„Защото трябва да си отговорна. Не е хубаво да се лъже!“

„Да, бе, Бабо, ама и те лъжат в обявите. Да ти го докажа!“

Невероятен екип: Тоест невероятно непоносими. Сякаш са подбирани с конкурс за това как изкуствения бюст и интелект на мениджърката да допълва фетската татуировчица на напомпания с хапченца лидер на екипа. Срещата за идеи се открива в най-добрия случай с Паоло Коельо, в най-лошия с Наталия Кобилкина (мъдрец-сексоложка, потомка на Цицерон).

Заинтригуващо заплащане: Единственото интригуващо е това, къде се е скрила допълнителната нула, която заслужавам…  Чуждите фирми се научиха, че не плащат за качествата ни, ами според локацията ни. Тоест знанията ми тук струват по-малко, отколкото в Англия. Честно, а?

“Развитие в компанията”: Изразява се в някой измъчен семинар, а единственото развитие е историята между двойка влюбени колеги, които се крият така, че всички знаем, че са заедно….

“Възможност да изразява свободно идеите си” и с малък невидим шрифт: „стига те да съвпадат с тези на тесногръдия, стиснат шеф“ 🙂 (9 от 10 случая)

“Достъп до фитнес/месечна карта за спорт”: Ако все още има жизнен сок, след като нашата ТОП душемелачка е минала през вас. Защото сме велики и имаме 37492 офиси на 384729 места по света и пра’им яко пари. (Пари = успех)

„Хайде, Бабче, да не си говорим за колко е важно да бъда Ърнест.

Добре ми е да съм Анжелина. Това ми стига :-)“
(Баба се усмихва. Познавам я. Знам, че е така.)

Какво е хаштаг?

Какво е хаштаг?

“Бабе, хаштаг какво е? Мислехме с дядо ти, че е нещо немско, нали там казват все гутен таг…”

“Здрасти, Бабо! Директно да ти кажа, хаштагът е ей този знак #, който ти познаваш.”

“Ааа, да, на телефона, под деветката. Също тъй съм виждала да го пишат за номер – #3, #4…Дядо ти тук ме прекъсна, че се казвало диез.

“Защото, Бабе, той е цигулар-човек. Кажи му, че хаштаг няма нищо общо с диез и бемол в музиката. Диезът се използва за отбелязване на полутон нагоре. Хаштагът не е това, което диезът е! Макар и да е привидно един и същи знак, хаштагът има много практична цел: да филтрира информацията за дадена тема.

Сложен пред определена дума, например #избори2016, в Интернет излизат всички публикации, в които този хаштаг е бил употребен. Така в необятната информация от Интернет човек може да търси по конкретна тема само с хаштаг и ключовата дума, която го интересува. Представи си Интернет като една огромна енциклопедия, която човек няма как да изчете без да има отпред съдържание или етикет, разделение. Затова този знак ни показва само и единствено темите, от които се вълнуваме. Абе, част от модерната азбука, Бабе.”

“Звучи полезно, щом ви харесва, радвам се, че ви помага.”

“Не само звучи! Представяш ли си, все едно вашите телефонни указатели да бяха хаотични, хей така ту с лични имена, ту с фамилии, не по азбучен ред. Колко би забавило това търсенето ви? Хаштагът внася ред и спестява време. Готино е да не се търси игла в копа сено!”
“Чадо, разбрах. Но не ми е ясно защо все по новините казват онзи президент бил написал хаштаг не-знам-си-какво и дават на екрана синя птичка. Е каква е тази синя птичка? Дядо ти все се занася, че била пила синка и затова такъв й бил цветът.”

“Това е Twitter, Бабо!”

“Не, не, онази си беше нормална жълта птичка, дето все се гонеха с онзи котарак.”

“Не Tweety, Бабо – Twitter [Туитър]. Това е част от Интернет, в която се пишат съобщения до 140 символа по теми, които вълнуват пишещия. Безплатно е и можеш да пишеш до целия свят. Като телеграма, но онлайн и без пари!”

“Е като телеграма, ама не е като телеграма. Нито можеш да я пипнеш, нито чакаш на опашки… Едно време в пощата…”
“Бабо, каква е тая носталгия по опашките в пощата? Тук говорим за мигновена комуникация, без пари, без неудобства. Символите са достатъчни за смислени послания. Та в тия 140 символа често се използват хаштагове, тъй като на ден има милиони съобщения. Те се наричат туитове. Хаштаговете са отново като етикет и така можеш да намериш какво са писали политици, културни дейци или други популярни хора. Като смс по Интернет, само дето е много по-социално, може с картинка, видео… Голяма работа е хаштагът!”

“Вие да сте добре, живи-здрави! Ние и без хаштага сме живeли! Аз не виждам много да работи де. Пиша #внучка ми и се показва всичко друго, но не и ти!”

“Бабеееее, хаштагът не е врачка, а филтър! Откъде да знае Интернет коя е внучка ти!”


“На това, Бабе, ние му викаме афиф работа!”

За някакви елфи говорят…

“Хай, Бабо! Тоест, здрасти!”

“Привет, Чадо! Чадо, да те питам… Онзи ден нещо не разбрах по новините!

Дават, че хванали онзи с мускулитe, Терминаторът…”

“Шварценегер”

“Да, той… Та дават как карал бързо колело в Мюнхен и полицай го спрял. Онзи му предложил нещо с елфи и показват една снимка. Ма аз не видях на тази снимка нито елфи, нито нищо.”

„Селфи, бабо, selfie. На английски селф (self) е “сам, собственото Аз”. Тоест да се снимаш сам може и пò на български да го кажем – “ази” – на галено “аз-че”. Съкратена английска дума за самостоятелна снимчица. И вие сте го правили с фотоапаратите, нали съм виждала. Само че нали е било всичко на лента, а и фокусното разстояние е трябвало ръчно да се наглася, не е било така модерно. Как така какъв е смисълът? Като всичко, което правим ние, смисълът е голям!

unnamed-1

Обаче толкова стана известно селфито, че почнаха заедно хората да си правят селфита. А когато група хора правят селфи, това е равно на групи (groupie). Не се муси осъдително! Това си е лингвистична математика. Selfie + group = groupie. Все едно вие не сте сформирали така най-различни имена. Например мир + слава = Мирослава.

Едно – избягва се неудобният момент, в който да питаш някого дали може да те снима.

Две – снимаш се отгоре и всичко изглежда някак по-секси, по-артистично.

Три – Където искаш и както искаш. Целият обектив си е само за теб!

За групитата е важно да знаеш, че там или трябва един от групата да е с гигантски ръце, или да имат селфи стик (selfie stick – пръчка за снимка на себе си, на Азът….). Закачаме телефона и с едно бутонче правим снимка. Пътувания, купони, сватби! Селфи стикът си е добра инвестиция.“ 

“И веднага ли става всичко това, с телефона?”

“Да!”

“Чакай да пробвам… (натиска бутони на домашния телефон)”

“Бабо…. Ало… ало…Бабо-о-о!!! Не с домашния!”

“Извинявай, чадо. Защо крещиш? Нещо не работи туй ваш’то селфи. Толкова бутони натиснах, а от никъде не излезна снимка! А толкова исках да си направя и аз едно бабий (babie)!”

…..