Категория: Blogging

В какво влага влогърът?

В какво влага влогърът?

Миналата седмица получих запитване за разликата между блогър и влогър.

Веднага се сетих как биха реагирали моите Баба и Дядо – щяха да потърсят отговора в корена на думата – ВЛОГър. Най-вероятно биха определили това като влог, влогова книжка и тем подобни. За блогъра по-рано съм отгатвала каква би била препратката им 🙂

Та, наистина, в какво влага влогърът? Предимно във видео съдържание.

Влогърът изкарва пари (монетизира своето съдържание) чрез видеата си в Youtube, Vbox итн. Онези рекламки преди да успееш да изгледаш, каквото искаш по Youtube? За това иде реч! Наричат се „preroll ads“.

Влогър идва от „Video Log“ = Vlog. Това е нещо като видео портал, в който влогърът говори за нещо, от което се интересува и ако темата е интересна, успява да запали и други хора, които му стават последователи. Следвайки канала му/ѝ, получавате известие за всяко ново видео.

Влогърът се изправя пред камерата (препоръчително качествена) и ни разказва, съветва ни по дадена тема, в общи линии споделя опита си. Влогърът трябва да е естествен, да има харизма и рой други качества, за да бъде успешен. В този смисъл, влогърът е по-екстровертен, докато блогърът не се открива толкова много (макар и чрез писането да стават ясни много неща за един човек). Ето пример за един много гледан влогър като без коментар ще оставя неговото съдържание. Зрителите решават, туй е модерното Vox populi.

Блогърът е най-вече текстописец, автор на статии и всякакъв вид писмено съдържание. Това не означава, че влогърът никога не пише, или пък че блогърът не ползва видео.

Често блогърът ползва програмата Google AdSense, чрез която Google поставя дадени реклами и когато посетителите на блога натиснат на тях (кликнат), блогърът получава печалба. Това се нарича PPC (Pay per click = заплащане на кликване). Другият популярен канал за печалба е промотирането на продукти на сайта. Аз съм избрала да не правя нито едно от тези неща, защото моят блог не е създаден с комерсиална цел.

 

„Влогър, блогър, ама вече не остана копър“

„Какво е копър, Бабо?“

„Такъв, дето копа, Чадо…“

Що е то блог?

Що е то блог?

blog-to-granny

“Какъв блок бе, Бабе? Кой номер?”

Блог, Бабо. С ‘г’ накрая като ‘глог’.

Писмо до много хора по света. Дали не е много ексхибиоционистко? Да, но какво от това? Харесва ни да сме харесвани! Направо сме луди по това! Разбира се, все по-малко хора идват лично да кажат “харесвам това”, но пък дават недвусмислен знак. Както вие сте пляскали с ръце за “браво”, ние просто като по-минималистични натури си показваме ПАЛЕЦ. При това през компютъра: Онлайн! Готино, нали? И няма нужда да се чекнем с някакви си думи. Този палец е хайкуто на всички жестове! Той казва толкова много! Означава “Браво, много ме изкефи, евалата!

Затова ти пиша блог, за да могат всички да се кефят. А и писма вече достатъчно сме си писали.

Надявам се този блог да стигне там, където си ТИ, защото много бих искала да продължаваме все така да си хортуваме и да си правим лаф-мохабет (както казваше ти), или чатим, както бих казала аз.

Откакто ти си тръгна, доста неща се промениха. Представа си нямаш! Та затова искам да ти я дам. Ще ти пиша за всички нови термини, с които не се засякохте съвсем. Това ще е вероятно езикът на правнуците ти. Според мен бездната в отношенията между поколенията никога не е била по-голяма. Историята се повтаря, но по-жестоко. Едно поколение отглежда друго, за да може то да научи нови неща и да стане “ по-добро”. Обаче като стане “по-добро” и се опълчва грозно на всички любими вам въпроси: “Яде ли?”, “Облече ли се?”, “Кога ще се прибереш?”… ”По-доброто” изкрещява на онова уж не-толкова-доброто “Ох, ти нищо не разбираш! Ще се чек-на и ще пост-на снимка в Инстаграм”. (Не е нищо хранително, макар да виждаш “грам”, ще ти обясня скоро).

Понякога си мисля, че добре стори, че си тръгна. Не знам дали щеше да разбереш или харесаш новия свят. Пращаме си снимки с Мама и Тати през телефона. А на теб щях да ти ги принтирам или просто да ти кажа: “Оф, няма значение, тука сме си направили едно групи с няколко френда във Фейса.”

Може би леко щях да ти се присмивам, че не знаеш модерния жаргон. А ти, ако боравеше с Интернет, щеше да ми пратиш това:

“До моите деца:

Никога не ми се присмивайте, когато се наложи да ми помагате с компютрите!

Аз ви научих как да използвате лъжица…..”

#многосиякабабо 

Ако се чувстваш объркана и смяташ повечето ми изречения за правописна грешка, искам да те успокоя, че не е така. Това са малка част от нещата, които се промениха, откакто ти си тръгна. Затова чрез нашата обич ще помогна на всички възрастни хора, които искат да бъдат по-близо до техните деца и внуци. Технологията не трябва да се демонизира – тя дава страхотни възможности. Стига да се използва с добри, човешки намерения… и с мярка.

Ще ти разкажа за новия начин за комуникация, порядките, отношенията… Когато ти стане тъжно, че не разбираш нещо, попитай ме тук. Ако имаш нужда от обяснение на нещо друго, не се свени.

Аз съм твоята дигитална внучка, в добро и в лошо. В ново и в старо…

Обичам те, Бабо! Само това не се е променило, откакто ти си тръгна.

Онлайн бачкане, Бабо!

Онлайн бачкане, Бабо!

“Чадо, ти какво работиш?”

“Бабо, аз съм Copywriter (копирайтър) и се занимавам с content management, social media marketing, email marketing и други.”

“Това нещо по специалността ли е?”

“Оф-ф-ф!”

_______________

Здравей, Бабо!

Помниш ли, когато ме караше да чета поезия по-изразително, за да вниквам във всяка дума? Или когато ме преследваше с разказите на Ги Дьо Мопасан? После се опитваше да поставиш основите на една етика – кому какво трябва да се каже и по какъв любезен начин, че да стане, както искам аз. И разбира се как ме насърчаваше да пестя хартия като пиша…(първите заченки на Туитър). Всички тези неща ми помогнаха много с моята работа. Аз пиша, Бабо, но не съм съвсем писател. Пиша кратки неща, за да накарам група от хора да направят каквото аз искам – я да пробват някой продукт, я да свалят някоя дигитална книга…

Аз работя като писател-глашатай. Пиша нещо, свързано с маркетинг, продажби, или което дава някакво знание на хората, за да ги привлека да направят дадено нещо. Това е копирайтър. Копи = текст, райтър = писател, от английски.

“Е, чадо, харесва ли ти това, което правиш? Разбираш ли се с колегите? Пази си работата и винаги имай едно наум. Бъди любезна. Не се знае кой кога ще ти потрябва!”

“Ами, Бабо, аз не работя в офис.”

“Как?!? Във фабрика ли си?!?”

“Не, работя си от нас. Отварям си компютъра и така се свързвам с моите колеги през интернет. През определени джаджи и програми, ние можем да си говорим, да обсъждаме проекти, а аз мога да пиша и да им пращам своята работа. Много е удобно, защото понякога го правя по пижама.”

“И всичко става през компютъра?”

“Съвсем всичко. Даже като някой напише смешка в чата, аз се смея на компютъра. Чатът, Бабо, е едно нещо, което позволява аз да пиша съобщения, а ти веднага да ги получаваш и така по много. Като някакъв много експресен гълъб, който има свръх сили и успява да прелети от едното място до другото. Към думите, могат да се пращат и картинки, които се наричат емотикони. Идва от „emotional“ (Емоционален) и „icon“ (иконка). Например ето това : P      в чата изглежда като 😋

Така можеш да изразиш емоция чрез картинка. Понеже комуникацията днес се случва много често онлайн, емотиконките помагат да се подскаже интонацията. Да ти дам пример.

Някое момче пуска неприлична шега пред момиче. Момичето му пише: “Много си зле :)”. Така тя изразява поощрение към неговата простотия, защото накрая има усмивка. Ако е без усмивка, тогава тя е обидена. Има си неписани правила!

Честно да ти кажа, изглежда ми по-лесно от вашите серенади, писма, разходки, разговори с родители и прочие. Само някакви усилия за човек, с когото ще ядете боб, ще перете заедно или ще си садите домати.”

“Много си зле, Чадо 😊”