Месец: юни 2017

Защо пощенските гълъби останаха без работа?

Защо пощенските гълъби останаха без работа?

„Здрасти, Бабче!“

„Здравей, Чадо! Какви ги чиниш?“

„Няма да повярваш, но отидох до нашето село – Габровица! Ако знаеш как се е развило! Вече има не една, а три кръчми 🙂 Всъщност е пълно с хора, които не познавам, училището вече се руши и деца почти няма.“

„Ех, много жалко! А пощата… стои ли?“

„Да, Бабче, тъкмо за нея щях да ти кажа… Добре изглежда, но витае по-малко надежда и очакване наоколо. Иначе си е там.“

„Помниш ли, Чадо, как стояхме с часове, за да се обадиш оттам на вашите и как умоляваше пощальонката да ви свърже, все едно от нея зависеше?“

„Помня много добре. Взимах си талисман, та ега по-бързо чуя Мама и Тати. Не се сърди, Бабче, но понякога тези заточения в Габровица по три-четири седмици ми идваха в повече.“

„Зная, зная, ама сега само за отпуска говориш…“

„Така е. Габровица остана единственото място, където мислено мога да се пренеса чрез жуженето на мухите, звънчетата на кравите и козичките и аромата на прясно нарязани гъби, разстлани за сушене по целия втори етаж на къщата.“

_______________

Днес ще ти разкажа какво замени и пощенските гълъби, и пощаджийката, и уличните телефони, та дори и се яви като алтернатива на разговора през мобилен оператор.

Първото условие, Бабо, е, за да ползваш по-долу споменатите работи, трябва да имаш Интернет връзка.

Какво е VoIP? Това е т.нар. Интернет телефония, или директен превод “глас през Интернет протокол” (Voice over Internet Protocol). Тази технология “пренася” гласа благодарение на Интернет във всяка точка на Света. Следните програми и мобилни приложения (също програми, които са пригодени за смартфон и други) ползват технологията VoIP:

Skype [скайп]

Скайп е програма, чрез която можеш безплатно (чрез Интернет) да говориш с други абонати на Скайп. Това може да се случи чрез писмен чат или аудио разговор. Можеш да установиш видеовръзка и да виждаш човека, с когото говориш в реално време.  Все едно е пред теб, но не е. За това е нужно да имаш уеб камера или вградена камера в лаптопа. Скайп е лесен за използване и можеш също да го ползваш на смартфон, като приложение.

Viber [вайбър]

Вайбър е едно любопитно приложение, което може да се ползва както на смартфони, така и на компютри. Условието е отново същото – да имаш Интернет. Вайбър се използва най-често за аудио разговори, описване на емоции с емотиконки (за които вече сме говорили) и размяна на снимки.

WhatsApp [Уатсап]

Друго подобно приложение, което може да изпълнява всички гореспоменати функции. Отново и двамата комуникиращи трябва да имат инсталирано това приложение и да имат наличен Интернет. Типичното тук е, че често се използва “запис на глас”, което представлява записано аудио съобщение, което можеш да пращаш, когато бързаш, нямаш възможност за дълъг разговор, или искаш да избегнеш трудоемкото писане в движение. И другите приложения имат опция за аудио запис, но във Вайбър има ограничение до 30 секунди.

______________

„Значи говоренето станало много лесно и без пари, Чадо?“

„Да, Бабче. Говорим, та пушек се вдига!“

„Не ви ли се пържат мозъчетата, Бабе?“

„Вече отдавна няма какво да се пържи… :-)“

 

За игрите

За игрите

„Здрасти, Чадо! Какви ги вършиш?“

„Здрасти, Бабче! Напоследък съм много заета. Но постоянно съм с отворени уши и сега ще ти разкажа какъв разговор дочух онзи ден. Група мъже на около 60 години, работещи, седнали на малка кръгла маса. Най-гръмогласният (който е и радио водещ) споделя на бандата: „Онзи ден питам седемнадесетгодишната си дъщеря дали някога е скачала на въже, дали е въртяла обръч, играли ли са народна топка в училище поне.. И тя ме гледа с ей такива очи (следва импресия на широко-изненадани очи)… Нямат представа, бе! Само забили поглед в телефона. Нищо не ги интересува, цъкат разни въображаеми съкровища, бият се с митични някакви там зверове… и събират Покемони!”

Стана ми мъчно. Каква огромна пропаст! Първо, защото той никога няма да се опита да разбере какво намира дъщеря му в “новите игри”, тъй като ги е отрекъл още преди да е опитал. И второ, защото дъщеря му е толкова жестоко ограбена.

Можеш ли да си представиш, че децата от днес намират играта на “стражари и апаши”, дама, скачане на ластик, криеница, кральо-портальо, замръзванка и куп други за скучни?“

„Да видиш какво е! Аз като ти говорих за играта на топчета (има предвид стъклени топчета) и на кокалчета, ти ми се присмиваше. А куклата дето ти дадох? Веднага започна да я обиждаш и да ми изтъкваш тия безлични Barbie-та…“

„Да, но в моя случай поне заменях социална игра с друга социална игра.“

„Е, тези компютърните игри не се ли играят пак в група, по двойки?“

„Колко си напреднала! Зависи на какво играеш! Има хиляди игри! Ако си цъкаш, да кажем, онлайн пасианче, можеш да играеш сама от компютъра/телефона. Но е възможно да играеш срещу реални хора, които в момента също са свързани онлайн през компютър, телефон или таблет. Сега ще ти обясня:

Компютърна игра

Игра, която играеш предимно на компютър, като на монитора ти се изобразява даден свят, от който ти ставаш част. Има различни видове игри. В стратегическия тип игра е нужно да приложиш тактика или в реално време, или с известен период за размисъл относно следващия ти ход. При започването всеки играч има даден определен тип ресурси, които трябва да употреби по такъв начин, че да постигне определена цел (икономическа, военна, политическа, и.т.н).

Виртуална реалност

Това е нереален свят, който се прожектира пред теб чрез аудио и видео пособия. Проектирането на дадения фантастичен свят става или върху монитор, или върху очила (наричат се стереоскопични очила). Сам или с компания, можете физически заедно на едно място да решите даден проблем – от разбулване на загадки, до спасяване на света от извънземни. Играещите употребяват вид компютърна клавиатура или други пособия, които задават определени действия във виртуалната среда.“

„Всичко това е по някакъв начин любопитно. Направили са го много интересно и да интригува младото поколение. Но малко ми изглеждате зомбирани, да ти кажа. Гледай от 1999 година „Матрицата”… Това не е просто филм.

Игрите, Чадо, не са игра-работа. Те изграждат човека. Това е доказана теория, потвърдена от много психолози като Лев Виготски, Жан Пиаже, Уилям Джеймс и други, които чрез различни наблюдения и тестове достигат до един и същи извод. Игрите изграждат социалният Аз и са отговорни за голяма част от нашето духовно израстване“.

_______________________

Какво е бъдещето на игрите? Дали така наречената „социална игра“, която включва толкова много електроника, не е като захарина, който се опитват да ни убедят, че може би е по-добър дори от меда?

Дали най-истинните и „най-прости“ игри всъщност не развиват най-истинското в нас?

 

Бабо, доброволствам!

Бабо, доброволствам!

„Чадо, никаква не се обаждаш!“

„Извинявай, Бабо! Обаче пък да знаеш колко много имам да ти разказвам!“

„Обаждай се бе, Чадо, за две минути дори седмично!“

„Така е, Бабо. Но ние ще го осъзнаем, когато самите станем на 80 и чакаме с трепет едно позвъняване от внуците, едно посещение от децата… и по-малко разговори за болести с връстниците!“

(Баба сумти одобрително)

Ще ти разкажа къде и как доброволствах последните 4 седмици. Пък ти си реши дали ще извиниш отсъствието ми! 🙂

______________________

Първо нека уточним, че доброволстване не е мръсна дума! Имам усещането, че в България все още има подобен оттенък, незнайно защо. Чух от близки даже „онова помагачество”.

Сдружение „Знание” организира прекрасната инициатива „Дари час”, чрез която помага на възрастните хора да се запознаят с новите технологии. Нещо, което аз правя писмено и търсех начин да приложа практически. Сдружението разполага с няколко стаи, оборудвани с компютри и този път всеки доброволец имаше по двама ученика. На мен се паднаха много различните и цветни персони: Баба Маринка и Дядо Кирил. Първите ученици са като първата любов и не мисля, че някога ще ги забравя. Само дето аз имах много първи любови, но това е друга тема!

Дядо Кирил работи в Кауфланд и главната му цел беше да се научи да отговаря на оплаквания по имейл, да пише писма и да прикачва файлове. Той разполага с лаптоп и всеки път, когато дойде ми се хвали, че се е упражнявал.

Баба Маринка дойде, както каза тя „за обща култура”. Влезна с думите „Искам да науча всичко”. Аз й отвърнах, че това е амбициозна цел, а в нея нямаше и грам отстъпление.

Ще споделя любимите си въпроси и бисери през това прекрасно време, което беше интелектуално предизвикателство за мен. Защо? Защото вече толкова съм свикнала около мен да се обяснява с чуждици и англицизми, че позабравих да говоря на човешки-български!

Пускам Лили Иванова в Youtube, но звукът не тръгва. Една от организаторките носи колонки. Баба Маринка ме гледа като полезно изкопаемо и казва „Ама те защо не са вградени?!?”

 

„Анжелинче, къде се натиска за разстоянието?”

 „Ето, тук!”

 „Да вземеш да ми го запишеш?”

  (Пиша „Space за разстояние”)

 „Анжелинче, запиши го нормално: най-дългият клавиш се ползва за разстояние.”

 

„Какво искате да потърсим в Google?”

„То ще знае ли къде се намира една агенция за пътувания, ако му кажем само адрес?”

„Да, разбира се.”

(Вижда резултата) „А! Браво, Анжелинче, чудесен фокус!”

 

„Натиснете „Enter“!”

„“Enter“ значи да влезнем, нали?”

„Браво, говорите английски!”

 „Не свободно, но някои думички така…”

 

  „Бабо Маринке, много бързо се движи май мишката.”

  „Ами миша работа!”

Регистрирам Дядо Кирил в БТВ и Нова Телевизия, за да гледа на живо, тъй като с жена му имат 1 телевизор. Вижда, че работи и възкликва с целия си патос „Сега вече аз ще командвам вкъщи!”

–––––––––––––––

„Е, Бабе, какво ще кажеш?”

„Браво, Чадо, добре си сторила! Ама за 2 минути да се беше обадила! И недей въртя очи, виждам те, във видео разговор сме, забрави ли?”