За красотата: От феята-кръстница до Photoshop

За красотата: От феята-кръстница до Photoshop

Здрасти, Бабо!

Помня колко те вбесяваше когато исках да си играем на Пепеляшка. Как тичах в съседната стая за да се пременя, както феята-кръстница я преобразила с движението на вълшебната си пръчица. (Тук вече съм изгубила мъжката аудитория. Но тъй или иначе вие сте прекалено логични, за да разберете магията!)

Днес, Бабо, красотата ще ти се стори изкривена като „Викът“ на Мунк.

Големи устни, искрящи лещи за очи в неонови цветове, шарени коси, няколко пласта грим – мазилка… Но най-голямата новост сега е, че ако нямаш дадена красота от природата и ако горепосочените инструменти не могат да помогнат, има чудесно развита пластична хирургия или пък… Photoshop.

Photoshop [фотошоп] , Бабо, е компютърна програма, която редактира снимките. Чрез набор от различни инструменти в програмата, лицето може да се оформи по-добре, цветовете могат да се сменят и най-важното е, че никога, ама никога жената няма бръчки, пъпки или други недостатъци. Фотошоп е един евтин дигитален крем с месечна такса. Така логично всякакви плакати, реклами и списания публикуват перфектните жени: с порцеланово лице, уникални тела и невероятно гъсти коси! Доста еднакви на излъчване, обаче кой ти мисли за аура, интелект или чар… Това са второстепените неща. Днес е по-важно как ще изглеждаме, от това какво носим в себе си.  „По дрехите посрещат, по ума изпращат“си стана „По деколтето посрещат, по задника изпращат“…

Колкото повече навлезна тази идея за перфектната фотошопирана жена, толкова повече стана ясно колко безхарактерни се оказват горките манипулирани жени… Те решиха да наподобяват някого, защото мъжете това харесват. Без да си дадат сметка, че вътрешният свят и енергията ще са с тях далеч по-дълго от очертаните джуки и топираната коса. И не ме разбирай грешно, аз съм за всичко умерено и не съм против грима и прическите. Напротив, смятам за особено чаровно, когато го правя за себе си. Но идеалът, натрапен отвън, нека да остане точно там.

Помня една много сладка случка, която си ми разказвала. Идвали да ви снимат в училище и ти понеже си била слабичка и мургава, а мъжете харесвали „белички и дебелички“, си си сложила няколко залъка в бузите, за да изглеждаш по-закръглена. После с Минка сте говорили за Дечка (съвпадаща с идеала за времето) как ще има един ден машина, която от нейните бузи ще може да лепи на вашите, за да сте харесвани и вие… Истински старовремски патици, ако мен питаш! 🙂

След 15 години на срещата на класа се приближило най-хубавото момче от класа (вече зноен мъж) и ти казал, че много те е харесвал. Ти си отвърнала „Наистина ли? Нали се харесваха белички и дебелички и аз не мога да повярвам, че си харесвал точно мен – мършава и мургава…“

Винаги е имало идеал, наложен от обществото и/или медиите. Все пак вълшебният прашец ми се струва по-приемлив начин за разкрасяване от магичния скалпел на Маг – доктор *нчев… или от компютърна програма.

Въпреки промените в технологиите и в начина на живот, за които ти споделям тук, някои неща остават непреходни. Личният избор, остава в ръцете на всеки от нас. Приоритетите – също. Какво ще развием в себе си, за да бъдем красиви? За кого искаме да сме красиви? Какво е красотата?

Назадничава съм, но мисля, че женските роботи, вървящи по улицата не са красиви. А сиви.

 

 

 

Advertisements

Колко е важно да бъдеш сериозен или Ърнест

Колко е важно да бъдеш сериозен или Ърнест

„Чадо, здравей! Все се каня да те питам дали от миналата ти работа си взе препоръка? Подпечатана – за да ти служи.“

„Здрасти, Бабче! Няма нужда от печат. Днес ще ти разкажа за LinkedIn (Линкдин). Това е уебсайт, на който имаш личен профил (онлайн самоличност/автобиография), където описваш какво си учил, какво си работил и могат колеги и работодатели да ти пишат препоръки. Имаш снимка, можеш да споделяш мисли под формата на статии, можеш да разглеждаш профили на други хора в твоята сфера и дори да си търсиш работа. Много компании имат LinkedIn профил и в него пишат новини, свързани с фирмата. Те също наемат хора през LinkedIn.“

„Защо се казва профил, а не анфас?“

„Това е все едно да те питам защо ми казваш, че с дядо сте се запознали в един поток…“

„Нищо странно не виждам – той беше в същия поток като мен…“

„Да, бе, Бабо, ама звучи все едно сте се срещнали в планината, а не в университет…

Продължавам: В ЛинкдИн всеки може да те препоръча за определени качества.“

„Ама кой го вижда това?“

„Всеки, на когото пратиш линк към личния ти профил, или който те открие с търсачката в Интернет. Така, когато кандидатстваш за работа, това е твоята визитна картичка с препоръки.“

„Е, какво става, ако някой напише нещо лошо за теб? Можеш ли да го изтриеш?“

„Подобно на некролозите, където всички бъкат от добродетели и няма лош съпруг, невярна жена, баща-алкохолик или майка, която готви зле, в Линкдин няма лош професионалист! Всяка препоръка минава през твоето одобрение, преди да бъде видима за всички.“

„Струва ми се изгодно за тези, които търсят работа и малко несправедливо за тези, които търсят да намерят хора с истински качества. А не само да са написани, че ги има… Важно е човек да бъде сериозен…“

„А… Бабо. Помниш ли пиесата “The importance of being Earnest” (Колко е важно да бъдеш сериозен) от Оскар Уайлд? Дето има игра на думи от самото заглавие и всъщност Ърнест е не само „сериозен“, но и име, което завладява сърцата на жените?“

„Е?“

„Е, защо играта на думи да е допустима в литературата, в театъра, във флирта, но да не е допустима в една онлайн автобиография?“

„Защото трябва да си отговорна. Не е хубаво да се лъже!“

„Да, бе, Бабо, ама и те лъжат в обявите. Да ти го докажа!“

Невероятен екип: Тоест невероятно непоносими. Сякаш са подбирани с конкурс за това как изкуствения бюст и интелект на мениджърката да допълва фетската татуировчица на напомпания с хапченца лидер на екипа. Срещата за идеи се открива в най-добрия случай с Паоло Коельо, в най-лошия с Наталия Кобилкина (мъдрец-сексоложка, потомка на Цицерон).

Заинтригуващо заплащане: Единственото интригуващо е това, къде се е скрила допълнителната нула, която заслужавам…  Чуждите фирми се научиха, че не плащат за качествата ни, ами според локацията ни. Тоест знанията ми тук струват по-малко, отколкото в Англия. Честно, а?

“Развитие в компанията”: Изразява се в някой измъчен семинар, а единственото развитие е историята между двойка влюбени колеги, които се крият така, че всички знаем, че са заедно….

“Възможност да изразява свободно идеите си” и с малък невидим шрифт: „стига те да съвпадат с тези на тесногръдия, стиснат шеф“ 🙂 (9 от 10 случая)

“Достъп до фитнес/месечна карта за спорт”: Ако все още има жизнен сок, след като нашата ТОП душемелачка е минала през вас. Защото сме велики и имаме 37492 офиси на 384729 места по света и пра’им яко пари. (Пари = успех)

„Хайде, Бабче, да не си говорим за колко е важно да бъда Ърнест.

Добре ми е да съм Анжелина. Това ми стига :-)“
(Баба се усмихва. Познавам я. Знам, че е така.)

Монолог до Баба

Монолог до Баба

Здравей, Бабо!

Много стана сложно с любовта напоследък.

Изглежда почнахме да искаме все повече и повече. И понеже не сме преживявали нито война, нито истински глад, понеже успяхме дори на 25 да видим повече свят, отколкото много от вас не доживяха да видят, желанията ни нямат край. Видяхме много, хапнахме доста райски ябълки, взехме 5-10 ваши години за една.
Така доста от нас имат идеалистична представа или завишени очаквания за работа, любов и цялостната степен на трудност в живота. Връзките почнаха да имат краен срок. Почнаха да се чуват разни неща като “най-много 10 години” (ако се слагат консерванти), а пък най-живата форма на Любовта падна до първите 3 години. Па който “се прецака” да си има дете в тези замъглени от любов 3 години: кофти тръпка! Появиха се много онлайн пространства, които предлагат секс, еротика, среща и нова емоция всеки ден.

Възможностите станаха много повече, с тях разбира се размиха и дадени ценности. (Вие като се карахте с Дядо, не си спомням да сте си тръгвали, да сте се плашили с раздяла или да сте се развели… Как беше? Стояхте, правихте компромиси и поправяхте щетите? Интересно ми е дали ако живееше в този Нов свят би изживяла пак така живота си…)
Както и да е. С промените в изискванията и очакванията, започна недоволството, назиданието, заплахите, че ще си тръгнем, защото вече има много възможности и не ни пука кой какво ще си помисли. Ние сме над общественото мнение. Знаем, че дребните душички клюкарстват за другите, а големите хора говорят за идеи. Пък сме едно идейно, предприемаческо поколение!

В резултат на всички тези проблеми, връзките започнаха да изтъняват.

Крехки. Заменими. Чести.

“Следващата връзка, моля!” Поуките трябва да се вземат бързо, защото докато се озърнем и вече имаме среща. Как толкова бързо, ще попиташ. Появиха се онлайн пространства като Тиндър (Tinder): платформа за срещи, базирани на локация. Снимки на мъже/жени близо до теб – става, не става, става, не става…

Бабо! Вече е достатъчно да си близо до някого и да си дадете супер лайк, за да излезнете на среща! Не зависи от това кога ще има купон, дали някой е свободен, дали родителите ви уреждат срещи със сина на колегата… Средството е лесно, имаш срещи (плащаш си за тях, но не е проституция поне… или поне не официално), срещаш какви ли не екземпляри. Да! А когато се наситиш, идват нови изненади. И за какво трябва да се стараем да разберем някого 10, 20, 30 години? Да жертваме себе си? (Представа нямаш какво влагаме ние в тази дума “жертвам”… Например той иска да отиде в Испания, а аз в Италия. Аз правя Жертвата да отидем там, където иска той… Такива работи.)

Знаеш ли, обаче, Бабо, какво не се промени, откакто ти си тръгна? Чистата любов.

Енергията от Истинската Любов. Тази, която без да обещава – дава. Тази, която без да прави сметка, прави истински жертви без назидание, а с усмивка. Топлината, която двама човека обменят с едничкото желание да растат заедно.

Наскоро ми казаха, че любовта и характерите са две различни неща. Обичта я има, но характерите трябва да се напаснат. Макар да ми прозвуча малко ретро, разбрах, че е истина. 🙂

Какво е хаштаг?

Какво е хаштаг?

“Бабе, хаштаг какво е? Мислехме с дядо ти, че е нещо немско, нали там казват все гутен таг…”

“Здрасти, Бабо! Директно да ти кажа, хаштагът е ей този знак #, който ти познаваш.”

“Ааа, да, на телефона, под деветката. Също тъй съм виждала да го пишат за номер – #3, #4…Дядо ти тук ме прекъсна, че се казвало диез.

“Защото, Бабе, той е цигулар-човек. Кажи му, че хаштаг няма нищо общо с диез и бемол в музиката. Диезът се използва за отбелязване на полутон нагоре. Хаштагът не е това, което диезът е! Макар и да е привидно един и същи знак, хаштагът има много практична цел: да филтрира информацията за дадена тема.

Сложен пред определена дума, например #избори2016, в Интернет излизат всички публикации, в които този хаштаг е бил употребен. Така в необятната информация от Интернет човек може да търси по конкретна тема само с хаштаг и ключовата дума, която го интересува. Представи си Интернет като една огромна енциклопедия, която човек няма как да изчете без да има отпред съдържание или етикет, разделение. Затова този знак ни показва само и единствено темите, от които се вълнуваме. Абе, част от модерната азбука, Бабе.”

“Звучи полезно, щом ви харесва, радвам се, че ви помага.”

“Не само звучи! Представяш ли си, все едно вашите телефонни указатели да бяха хаотични, хей така ту с лични имена, ту с фамилии, не по азбучен ред. Колко би забавило това търсенето ви? Хаштагът внася ред и спестява време. Готино е да не се търси игла в копа сено!”
“Чадо, разбрах. Но не ми е ясно защо все по новините казват онзи президент бил написал хаштаг не-знам-си-какво и дават на екрана синя птичка. Е каква е тази синя птичка? Дядо ти все се занася, че била пила синка и затова такъв й бил цветът.”

“Това е Twitter, Бабо!”

“Не, не, онази си беше нормална жълта птичка, дето все се гонеха с онзи котарак.”

“Не Tweety, Бабо – Twitter [Туитър]. Това е част от Интернет, в която се пишат съобщения до 140 символа по теми, които вълнуват пишещия. Безплатно е и можеш да пишеш до целия свят. Като телеграма, но онлайн и без пари!”

“Е като телеграма, ама не е като телеграма. Нито можеш да я пипнеш, нито чакаш на опашки… Едно време в пощата…”
“Бабо, каква е тая носталгия по опашките в пощата? Тук говорим за мигновена комуникация, без пари, без неудобства. Символите са достатъчни за смислени послания. Та в тия 140 символа често се използват хаштагове, тъй като на ден има милиони съобщения. Те се наричат туитове. Хаштаговете са отново като етикет и така можеш да намериш какво са писали политици, културни дейци или други популярни хора. Като смс по Интернет, само дето е много по-социално, може с картинка, видео… Голяма работа е хаштагът!”

“Вие да сте добре, живи-здрави! Ние и без хаштага сме живeли! Аз не виждам много да работи де. Пиша #внучка ми и се показва всичко друго, но не и ти!”

“Бабеееее, хаштагът не е врачка, а филтър! Откъде да знае Интернет коя е внучка ти!”


“На това, Бабе, ние му викаме афиф работа!”