За някакви елфи говорят…

“Хай, Бабо! Тоест, здрасти!”

“Привет, Чадо! Чадо, да те питам… Онзи ден нещо не разбрах по новините!

Дават, че хванали онзи с мускулитe, Терминаторът…”

“Шварценегер”

“Да, той… Та дават как карал бързо колело в Мюнхен и полицай го спрял. Онзи му предложил нещо с елфи и показват една снимка. Ма аз не видях на тази снимка нито елфи, нито нищо.”

„Селфи, бабо, selfie. На английски селф (self) е “сам, собственото Аз”. Тоест да се снимаш сам може и пò на български да го кажем – “ази” – на галено “аз-че”. Съкратена английска дума за самостоятелна снимчица. И вие сте го правили с фотоапаратите, нали съм виждала. Само че нали е било всичко на лента, а и фокусното разстояние е трябвало ръчно да се наглася, не е било така модерно. Как така какъв е смисълът? Като всичко, което правим ние, смисълът е голям!

unnamed-1

Обаче толкова стана известно селфито, че почнаха заедно хората да си правят селфита. А когато група хора правят селфи, това е равно на групи (groupie). Не се муси осъдително! Това си е лингвистична математика. Selfie + group = groupie. Все едно вие не сте сформирали така най-различни имена. Например мир + слава = Мирослава.

Едно – избягва се неудобният момент, в който да питаш някого дали може да те снима.

Две – снимаш се отгоре и всичко изглежда някак по-секси, по-артистично.

Три – Където искаш и както искаш. Целият обектив си е само за теб!

За групитата е важно да знаеш, че там или трябва един от групата да е с гигантски ръце, или да имат селфи стик (selfie stick – пръчка за снимка на себе си, на Азът….). Закачаме телефона и с едно бутонче правим снимка. Пътувания, купони, сватби! Селфи стикът си е добра инвестиция.“ 

“И веднага ли става всичко това, с телефона?”

“Да!”

“Чакай да пробвам… (натиска бутони на домашния телефон)”

“Бабо…. Ало… ало…Бабо-о-о!!! Не с домашния!”

“Извинявай, чадо. Защо крещиш? Нещо не работи туй ваш’то селфи. Толкова бутони натиснах, а от никъде не излезна снимка! А толкова исках да си направя и аз едно бабий (babie)!”

…..

Advertisements

Що е то блог?

Що е то блог?

blog-to-granny

“Какъв блок бе, Бабе? Кой номер?”

Блог, Бабо. С ‘г’ накрая като ‘глог’.

Писмо до много хора по света. Дали не е много ексхибиоционистко? Да, но какво от това? Харесва ни да сме харесвани! Направо сме луди по това! Разбира се, все по-малко хора идват лично да кажат “харесвам това”, но пък дават недвусмислен знак. Както вие сте пляскали с ръце за “браво”, ние просто като по-минималистични натури си показваме ПАЛЕЦ. При това през компютъра: Онлайн! Готино, нали? И няма нужда да се чекнем с някакви си думи. Този палец е хайкуто на всички жестове! Той казва толкова много! Означава “Браво, много ме изкефи, евалата!

Затова ти пиша блог, за да могат всички да се кефят. А и писма вече достатъчно сме си писали.

Надявам се този блог да стигне там, където си ТИ, защото много бих искала да продължаваме все така да си хортуваме и да си правим лаф-мохабет (както казваше ти), или чатим, както бих казала аз.

Откакто ти си тръгна, доста неща се промениха. Представа си нямаш! Та затова искам да ти я дам. Ще ти пиша за всички нови термини, с които не се засякохте съвсем. Това ще е вероятно езикът на правнуците ти. Според мен бездната в отношенията между поколенията никога не е била по-голяма. Историята се повтаря, но по-жестоко. Едно поколение отглежда друго, за да може то да научи нови неща и да стане “ по-добро”. Обаче като стане “по-добро” и се опълчва грозно на всички любими вам въпроси: “Яде ли?”, “Облече ли се?”, “Кога ще се прибереш?”… ”По-доброто” изкрещява на онова уж не-толкова-доброто “Ох, ти нищо не разбираш! Ще се чек-на и ще пост-на снимка в Инстаграм”. (Не е нищо хранително, макар да виждаш “грам”, ще ти обясня скоро).

Понякога си мисля, че добре стори, че си тръгна. Не знам дали щеше да разбереш или харесаш новия свят. Пращаме си снимки с Мама и Тати през телефона. А на теб щях да ти ги принтирам или просто да ти кажа: “Оф, няма значение, тука сме си направили едно групи с няколко френда във Фейса.”

Може би леко щях да ти се присмивам, че не знаеш модерния жаргон. А ти, ако боравеше с Интернет, щеше да ми пратиш това:

“До моите деца:

Никога не ми се присмивайте, когато се наложи да ми помагате с компютрите!

Аз ви научих как да използвате лъжица…..”

#многосиякабабо 

Ако се чувстваш объркана и смяташ повечето ми изречения за правописна грешка, искам да те успокоя, че не е така. Това са малка част от нещата, които се промениха, откакто ти си тръгна. Затова чрез нашата обич ще помогна на всички възрастни хора, които искат да бъдат по-близо до техните деца и внуци. Технологията не трябва да се демонизира – тя дава страхотни възможности. Стига да се използва с добри, човешки намерения… и с мярка.

Ще ти разкажа за новия начин за комуникация, порядките, отношенията… Когато ти стане тъжно, че не разбираш нещо, попитай ме тук. Ако имаш нужда от обяснение на нещо друго, не се свени.

Аз съм твоята дигитална внучка, в добро и в лошо. В ново и в старо…

Обичам те, Бабо! Само това не се е променило, откакто ти си тръгна.

Онлайн бачкане, Бабо!

Онлайн бачкане, Бабо!

“Чадо, ти какво работиш?”

“Бабо, аз съм Copywriter (копирайтър) и се занимавам с content management, social media marketing, email marketing и други.”

“Това нещо по специалността ли е?”

“Оф-ф-ф!”

_______________

Здравей, Бабо!

Помниш ли, когато ме караше да чета поезия по-изразително, за да вниквам във всяка дума? Или когато ме преследваше с разказите на Ги Дьо Мопасан? После се опитваше да поставиш основите на една етика – кому какво трябва да се каже и по какъв любезен начин, че да стане, както искам аз. И разбира се как ме насърчаваше да пестя хартия като пиша…(първите заченки на Туитър). Всички тези неща ми помогнаха много с моята работа. Аз пиша, Бабо, но не съм съвсем писател. Пиша кратки неща, за да накарам група от хора да направят каквото аз искам – я да пробват някой продукт, я да свалят някоя дигитална книга

Аз работя като писател-глашатай. Пиша нещо, свързано с маркетинг, продажби, или което дава някакво знание на хората, за да ги привлека да направят дадено нещо. Това е копирайтър. Копи = текст, райтър = писател, от английски.

“Е, чадо, харесва ли ти това, което правиш? Разбираш ли се с колегите? Пази си работата и винаги имай едно наум. Бъди любезна. Не се знае кой кога ще ти потрябва!”

“Ами, Бабо, аз не работя в офис.”

“Как?!? Във фабрика ли си?!?”

“Не, работя си от нас. Отварям си компютъра и така се свързвам с моите колеги през интернет. През определени джаджи и програми, ние можем да си говорим, да обсъждаме проекти, а аз мога да пиша и да им пращам своята работа. Много е удобно, защото понякога го правя по пижама.”

“И всичко става през компютъра?”

“Съвсем всичко. Даже като някой напише смешка в чата, аз се смея на компютъра. Чатът, Бабо, е едно нещо, което позволява аз да пиша съобщения, а ти веднага да ги получаваш и така по много. Като някакъв много експресен гълъб, който има свръх сили и успява да прелети от едното място до другото. Към думите, могат да се пращат и картинки, които се наричат емотикони. Идва от „emotional“ (Емоционален) и „icon“ (иконка). Например ето това : P      в чата изглежда като 😋

Така можеш да изразиш емоция чрез картинка. Понеже комуникацията днес се случва много често онлайн, емотиконките помагат да се подскаже интонацията. Да ти дам пример.

Някое момче пуска неприлична шега пред момиче. Момичето му пише: “Много си зле :)”. Така тя изразява поощрение към неговата простотия, защото накрая има усмивка. Ако е без усмивка, тогава тя е обидена. Има си неписани правила!

Честно да ти кажа, изглежда ми по-лесно от вашите серенади, писма, разходки, разговори с родители и прочие. Само някакви усилия за човек, с когото ще ядете боб, ще перете заедно или ще си садите домати.”

“Много си зле, Чадо 😊