Преди немного време се появи репликата „Чат ли си?“, идващ от жаргонното „чаткам“ = разбирам. Какво се оказва? Че всички чатещи не са чаткащи. И изобщо чаткат трудно, вследствие на многото чатене.

В този нов свят на хиляди съкращения е необходимо да си припомним някои добри практики за добро чатене, говорене в писмен вид и изобщо комуникация.

1. Темпото. Не всички могат да пишат с една и съща скорост. Често възрастните пишат боязливо само с по един, два пръста. (Макар много от тях да са имали пишеща машина, но да кажем, са отвикнали). Нужна е толератност и изчакване. Едно послание на ред и изчакване на отговор по темата.

2. Видове съкращения. Ще ги разделя условно на полезни и извращения.

Полезни:

AFK = away from keyboard, тоест събеседникът не е пред клавиатурата.
FYI = for your information, често се използва, когато се праща допълнителна информация.
AKA = also known as = Въпреки, че на български имаме “така нареченото/другояче казано/с други думи” и прочие.
BRB = be right back = Връщам се след малко.
TTYL = talk to you later = Ще говорим по-късно.

Извращения:

Наскоро един приятел ми сподели, чата си със студентка:

„Zdr kp?” = Здрасти, какво правиш?

“Здравей еди-коя си. Добре съм. Ти какво правиш?”

“n6, sry brb” = Нищо, извинявай, не мога да говоря.

Zdr kp; n6, sry brb е не само изглеждащо като написано от котка, ходеща по клавиатурата, но е морална грешка, за всеки, който цени езика и изказа.

И така други извращения, на които съм попадала:

nqma smi, kks, wtf (съжалявам, но си имаме прекрасна българска алтернатива на този американизиран тъпизъм. Предложенията ми включват дявол, Господ и тем подобни, използвани от нашите автори, които духовенството може да заклеймява. Но мисля, че има по-сериозни теми, за които да се притеснява.

GR8 – great (осмицата е [ейт] и така става ГР+ейт) Някакъв друг начин да бъдем креативни освен грейт, М8 (mate), F8 (fate) и така нататък?
WYWH – Wish You Were Here. Ако искам някой да е при мен, едва ли бих го написала с акроним.

3. Клавиатурата. Признавам си, че понякога и аз нарушавам това и пиша български с латиница. Не е добре. В тази глобализация, колко неща останаха български?

4. Използването на емотиконки. При липса на интонация, … не интуиция :-), е хубаво да бъдем подпомогнати от визуален материал.

5. Дължина. Кратко и ясно – нека се видим. Онлайн да е трамплин към офлайн. Днес в парка, утре в зимния ден на чай, театър, концерт. Не през екран.

“Чадо, аз много не разбрах защо така се пестите днес откъм правопис и обща грамотност. Все гледате да спестите усилие, защото време не пестите. Напротив, още повече го разпилявате. Имате поне 3 активни социални канала, където споделяте снимки, статуси и висите, проверявате, и само с екран се чувствате свързани.”

“Интернет не е нито лош, нито добър. Все пак ние го ползваме, както решим. Дали ще раздаваме съвети през мрежата, само за да блеснем, или защото наистина искаме да помогнем? Дали ще гледаме как живеят другите или ще се вгледаме в себе си?”

“Все пак не ми харесва разговорът ни да е на един хикс разстояние, хоп и затваряш чата. Прекалено е лесно да избягаш.”

“Това е онлайн-бягство, Бабче. За щастие офлайн ние продължаваме да съществуваме. И там от емоциите няма хикс.”

„Да сложим хикс сега, че кексът няма сам да се направи.“

“ (y) ”