Първият учебен ден: НТБГ + Сдружение „Знание“ + Блог до Баба

Първият учебен ден: НТБГ + Сдружение „Знание“ + Блог до Баба

Здрасти, Бабо!

С много радост и гордост искам да ти разкажа за първото обучение, в което „Блог до Баба“ участва като организатор и още нещо.

Всичко започна в началото на годината, когато един мой приятел на шестнадесет години ми писа следното: „Здрасти, шефке, още ли се занимаваш с блог до баба?“ А после продължи с „Ами ще се явяваме на едно състезание, то не е задължително, ама ние искаме да помогнем на социално-отговорен бизнес… та имаш 14 доброволци на разположение.“

🙂 🙂 🙂

Оказа се, че имам 14 доброволци от търговско-банковата гимназия в София (УТФ „Неделя Джуниър“ ООД), но нямам зала с компютри и тепърва ще трябва да намираме бивши ученици, които смело да желаят да влезнат отново в първи клас и да се обучават пред десктопа. Сетих се за страхотните Сдружение „Знание“, които освен база, имат и постоянен контакт с възрастни хора. Беше въпрос точно на няколко разговора по телефона и една среща, за да решим, че обучение ще има.

Тийнейджъри обучават възрастни хора как да боравят с компютър! Както се пее… „Не мога да повярвааааам!“ 🙂

Заех се с ролята на координатор, но също така, имайки предвид моя опит с писане по тази тема, решихме да изработим и методология. Обучението ще трае три седмици, по два пъти седмично, тоест се заехме с изготвянето на шест теми. Това са материали, които възрастните могат да вземат с тях у дома и да си преговарят основни понятия. Все пак физическият допир има значение!

Моят вече седемнадесетгодишен приятел ме предупреди да не му ги пиша аз, защото си било негово задължение. И така, оставих го да твори, а аз просто се включих в проверката и корекцията. Повече от приятно е, когато установиш, че има млади хора, които освен да са винаги яки, прави и да хитреят, имат добро сърце и глава, която не е пълна с талаш.

Това обучение ще е един от ценните житейски уроци за тези деца, които решиха да поемат отговорност и да помогнат. Тези три седмици ще се смеят, дори понякога малко ще се подиграват, но ще научат за търпението, за добрината и за голямата радост от доброволчеството. Дума, която за съжаление в българския речник си остана мръсна… за другите… абе все ще се намери някой там… помагач… кое, работа за без пари ли… БА!

Честит първи учебен ден на записалите се смелчаги, попътен вятър на умните и хубави НТБГ машини от снимката и хиляди благодарности на Сдружение „Знание“, затова че ги поема в следващите 3 седмици! 🙂 ❤

 

Реклами

Бабо, доброволствам!

Бабо, доброволствам!

Чадо, никаква не се обаждаш!

Извинявай, Бабо! Обаче пък да знаеш колко много имам да ти разказвам!

Обаждай се бе, Чадо, за две минути дори седмично!

Така е, Бабо. Но ние ще го осъзнаем, когато самите станем на 80 и чакаме с трепет едно позвъняване от внуците, едно посещение от децата… и по-малко разговори за болести с връстниците!

(Баба сумти одобрително)

Ще ти разкажа къде и как доброволствах последните 4 седмици. Пък ти си реши дали ще извиниш отсъствието ми! 🙂

______________________

Първо нека уточним, че доброволстване не е мръсна дума! Имам усещането, че в България все още има подобен оттенък, незнайно защо. Чух от близки даже онова помагачество”.

Сдружение Знание” организира прекрасната инициатива Дари час”, чрез която помага на възрастните хора да се запознаят с новите технологии. Нещо, което аз правя писмено и търсех начин да приложа практически. Сдружението разполага с няколко стаи, оборудвани с компютри и този път всеки доброволец имаше по двама ученика. На мен се паднаха много различните и цветни персони: Баба Маринка и Дядо Кирил. Първите ученици са като първата любов и не мисля, че някога ще ги забравя. Само дето аз имах много първи любови, но това е друга тема!

Дядо Кирил работи в Кауфланд и главната му цел беше да се научи да отговаря на оплаквания по имейл, да пише писма и да прикачва файлове. Той разполага с лаптоп и всеки път, когато дойде ми се хвали, че се е упражнявал.

Баба Маринка дойде, както каза тя за обща култура”. Влезна с думите Искам да науча всичко”. Аз й отвърнах, че това е амбициозна цел, а в нея нямаше и грам отстъпление.

Ще споделя любимите си въпроси и бисери през това прекрасно време, което беше интелектуално предизвикателство за мен. Защо? Защото вече толкова съм свикнала около мен да се обяснява с чуждици и англицизми, че позабравих да говоря на човешки-български!

Пускам Лили Иванова в Youtube, но звукът не тръгва. Една от организаторките носи колонки. Баба Маринка ме гледа като полезно изкопаемо и казва Ама те защо не са вградени?!?”

 

Анжелинче, къде се натиска за разстоянието?”

 „Ето, тук!”

 „Да вземеш да ми го запишеш?

  (Пиша „Space за разстояние”)

 „Анжелинче, запиши го нормално: най-дългият клавиш се ползва за разстояние.”

 

Какво искате да потърсим в Google?”

То ще знае ли къде се намира една агенция за пътувания, ако му кажем само адрес?”

Да, разбира се.”

(Вижда резултата) А! Браво, Анжелинче, чудесен фокус!”

 

Натиснете „Enter“!”

„“Enter“ значи да влезнем, нали?”

Браво, говорите английски!”

 Не свободно, но някои думички така…”

 

  Бабо Маринке, много бързо се движи май мишката.”

  Ами миша работа!”

Регистрирам Дядо Кирил в БТВ и Нова Телевизия, за да гледа на живо, тъй като с жена му имат 1 телевизор. Вижда, че работи и възкликва с целия си патос „Сега вече аз ще командвам вкъщи!”

–––––––––––––––

Е, Бабе, какво ще кажеш?”

Браво, Чадо, добре си сторила! Ама за 2 минути да се беше обадила! И недей въртя очи, виждам те, във видео разговор сме, забрави ли?”