Баба говори за Фейсбук

Баба говори за Фейсбук

„Чадо, здравей! Бързам да ти споделя, че най-сетне разбрах целта на съществуването на Фейсбук. То е каквото навремето беше обществената пералня. И то си беше социално общуване. Даже лице в лице. Пералните се въртят и вдигат шум, но разговорът се запазва. Днес социалността се е преместила във Фейсбук. Което обективно погледнато си е пак обществена пералня, Чадо. Но там има много повече „шум“ и по-малко разговор.”

„Бабо, не съм съгласна, Фейсбук толкова много ни помага!”

„Нека се доизкажа, де. Влизаме заедно в модерната обществена пералня, Фейсбук. Вписваме се, нали така? Отваряме барабанчето на пералнята, онова…”

„Стената, Бабо.”

„Да, и като отворим барабанчето, слагаме там дрехите под формата на мисли, грижи и вълнения. Ами ако някоя от тях пусне цвят и оцвети целия ни живот? Има разни филтри, точно като в прането – блокиране, криене, персонализиране. Изведнъж водата нахлува в пералнята. Това е цялата информация от всички.”

„И залива News feed-a, а?”

„Точно така, както го рече. И като се загледаме в прането на хората, виждаме разбира се, мръсните ризи. И те без свян си ги простират онлайн.”

„Не е ли това идеята на обществената пералня и на Фейсбук – да изкараме на показ разни неща, които ни вълнуват?”

„Ами излизат много петна – обсеване, комплекси, несигурност… Колко време трябва човек да прекара във Фейсбук, за да се оттърве от тях? Във Фейсбук си има и его-омекотител – качват разни снимки и вече чувстват блага пелена около себе си.”

„Бабо, като се простре и съседите надничат, столкъри ли са?”

„Какво е това … слоткъри?”

„Столкъри (идва от stalker) казват на хора, които следят някого, най-често тайничко, през социалните канали. Обикновено те имат симпатии към някого и просто могат да злоупотребят с информацията, споделена във Фейсбук.”

„Ясно… Разбрах вече, че Минка е столкърка… онзи ден направила като моя сладкиш, защото ми видяла рецептата във Фейсбук…”

„Бабини интриги, това не е истинско столквърство, бе, Бабо. Ти доброволно си споделила рецептата, за да я ползват и други.”

„Е, да де, ама тя е почерпила всички мъже пред блока и казала, че рецептата е наследствена, десето коляно…”

„За последен път, Бабо, Минка не е столкърка, а обикновена мръсница.”

Баба кима, но си знае, че Минка е необикновена мръсница, защото е използвала и кардамон.

 

 

Реклами

Новите карикатури: Гиф ми мийм

Новите карикатури: Гиф ми мийм

Здрасти, Бабо! Днес ще ти разкажа за новите Интернет веселби, добили популярност през последните години, а именно гифчета и миймове/мемета.

Добре, Чадо, какви са тези гафчета и мимове?

Пак не слушаш внимателно, Бабо! Става въпрос за съвременните карикатури.

Първото се казва GIF, като то може да се произнася и като [гиф] или [джиф]. Представлява графично, най-често анимирано изображение. Използваме го за иронични визуални отговори, за да покажем реакцията си нагледно. Те могат да съдържат и кратък текст.

Пример за гиф-ситуация:

Момче споделя с приятели, че е спало с готино момиче.

Ответна реакция от тях в чата: 

Вторият тип известни картинки се казват meme [мем] [мийм] [меме]. Това е вид визуално послание, което стана много зарибяващо в онлайн културата. Изображението имитира дадена ситуация в живота, често взима познати образи и добавя малко думи. Меметата се използват за шегички, диалози, цитати от известни личности и други. Те са достатъчно общочовешки, за да могат да ангажират емоционално голяма група от хора.

Например следващият пример с известен мотив от Хайди и Клара (момичето в инвалидната количка). Все пак си ги знаем зодия Скорпион.

Хайди - Коя зодия си - Скорпион Блог до Баба

Научи ли сега какво е гиф и какво мийм?

Чадо, прегледах ги, малко са грознички тези картинки.

Не съм твърдяла, че са някакъв писък на културата. Просто са релевантни и забавни.

Искаш ли да видиш навремето нашите мемета? Сещаш ли се как съм ти разказвала по картинки от Бидструп?

blog to granny what is gif.jpgblog to granny gif meme.jpg

„Прекрасни са. Но имат един недостатък. Трудно се правят дигитални, така че да могат да се изпратят. Сигурно ти е отнело цяла вечност!”

Баба праща:

Как да общуваме с децата си по Фейсбук?

Как да общуваме с децата си по Фейсбук?
Честита Нова Година! Първият пост за 2018-та ще си позволя да е по-малко технически и повече поведенчески.
С мен се свърза човек в беда, който среща пречки по пътя към това да обясни на родителите си как да се държат в социалните медии. Поговорихме и открихме общи наблюдения. Отделно през изминалата година коментирах с по-възрастните си приятели какво ги дразни в младите и в тяхното съприкосновение с Facebook.

От младите към възрастните

 Относно (свръх)употребата на Facebook:
  • Не е нужно да се коментира или харесва всяка нова снимка. Коментарите обикновено са като извадени от първия ни концерт в детската градина „Браво, Маме/Бабе! Ти си номер едно!“ или „Бижу, съкровище, най-красивата!“ После приятелите на въпросното „бижу“ го/я скъсват от язвителни шегички… Та, поговорете с вашето дете или внуче как възприема тази ваша активност във Фейсбук. Не се сърдете, ако не бъдете окуражени да продължите! Макар моите родители да са ми най-добрите приятели и аз на моменти съм се срамувала от тях (а вероятно и те от мен :))

 

  •  Добавянето на всички приятели на детето/внучето, ей така за да сме си близки всички, не е ОК. Има други начини да се запознаете с приятелите на близките ви. Масовото сприятеляване е порок – моля, въздържайте се! 🙂

 

  • Качването на безброй снимки с половин лица и всякакви фотографии тип „Герника“ не са желателни. Пробвайте да изразите емоциите си с по-малко, но по-качествени снимки!

 

  •  Вдъхновяващите фрази всяка сутрин с пожелания за стремителен и успешен ден с 50 отбелязани човека…  Често това са грозни графики с огромни букви.

 

  •  „Вирусната клетва„: Сподели 5 пъти еди-какво си и ще ти се случи еди-що си. Не! Късметът идва с работата, а не със споделянето във Фейсбук. Не ангажирайте децата си с такива заклинания! Знаем, че го правите с добри намерения, но все някой някъде печели харесвания и коментари на ваш гръб.

 

  •  Религията и Facebook нямат нищо общо. Споделянето на икона във Facebook няма да ни донесе здраве. Само спортът, хубавата храна, спокойствието и вярата ще ни донесат здраве. Споделянето на икони всъщност е вид паразитно действие и като такова то няма смисъл (поне за част от нас).

От възрастните към младите:

1. „Да пишат на кирилица. Също не разбирам какво значи rofl, lol, wtf, omg. Неуважително е да се пише неграмотно.“
2. „Странни са многобройните тагове като „таговете най-яките“ и големият брой отбелязани е изкуствено и лицемерно.“
3. „Снимките с ушички и нослета са доста лигави и еднообразни.“
4. „Защо се снимат все с чаша като с някаква ценност? Да не говорим за салфетките!“
5. „Изумява ме възхитата към песни, които говорят за дупари, антилопи, пръсване на панели, задни предавки и прочие…“
„Блог до Баба“ се радва да е вид посредник и мост между поколенията ❤
До скоро!

Социалната Медея

Социалната Медея

“Чадо, много чувам за една социална Медея, нещо свързано с телефоните и лаптопите, така били комуникирали хората вече. И теб те гледам, все нещо човъркаш в този телефон. Ама какво общо има Медея с това? Точно тя! Жрицата на най-страшната богиня от древногръцката митология, която праща ужасите и кошмарите на земята. А пък вие само социалната Медея, социалната Медея…”

“Бабо! Хич не слушаш внимателно новините! Социалната медИя!”

“А, тъй ли, а пък това какво е?”

_____________________

Здрасти, Бабо!

Много ме зарадва това развалено телефонче, което се получи. В действителност има много статии за това как социалната медИя е разрушителна, точно както МедЕя, която спомена. Но пък когато се ползва с мярка, е страшно удобен начин за бърза комуникация.

Какво е социална медия?

Това са определени пространства в интернет, които отговарят на различен адрес, точно както хората живеят на различни места. Комуникацията става моментално. Аз изпращам съобщение през мобилния телефон и то веднага стига до получателя. Така мога да изпращам различни снимки, видеоклипове и дори само запис за слушане (аудио) без да чакам. Хермес не би и могъл да мечтае за такова бързо разпращане на вестите!

Из популярните социални медии:

Facebook [фейсбук]. Тоест Фейса. Животът ни е забързан. “Здр. Нп, мн.”

Няма време за целите думи “здравей”, “няма проблем”, “много”.
Във фейса всеки има профил, като досие, паспорт, който лично изготвяме. Там слагаме/качваме (ъплоудваме = upload) снимките, които ни харесват. Или на които най-много хора ще ни харесат. Пишем какво правим през деня, къде сме били (нарича се чекиране, “Чекнах се в Costa кафе”, тоест бях там, като печат на туристическата книжка, само че всички могат да я видят). Чрез Фейса успях да си намеря съучениците от 36-то СОУ, които също имат онлайн профили там, хората от Английската гимназия и приятелите ми от университета, с които завърших, а сега са пръснати по цял свят. И все пак като ти го покажа знам, че ще се удивиш на броя приятели.

За Twitter, Бабо, вече ти обясних, че това е една синя птичка и не защото е пила синка. Не, няма нищо общо с бялата лястовичка. Припомни си тук.

За LinkedIn ти разказах, че чрез него отново се свързваме с различни хора, само че професионално. Припомни си какво е LinkedIn.
Instagram [Инстаграм]: Това е сайт, на който пак качваме различни снимки и имаме профил. Instagram е ориентиран главно към споделянето на тези снимки. На помощ тук идват хаштаговете, чрез които качените от нас снимки стават по-лесно откриваеми. Неписаното правило е, че колкото повече филтри и абстрактно мислене присъстват в снимките ни в Instagram, толкова повече харесвания, споделяния и коментари ще имаме.

____________

“Аз пък твоите бебешки албумчета не ги заменям за хиляда инфраграма…”

“Инстаграм-а, бе Бабо!”

“Много си прецизна за тия новите неща, ама ако сега те накарам да разточиш едни кори за баница, ще има да refresh-ваш…”

Touché, Бабо, touché!” 🙂

 

Колко е важно да бъдеш сериозен или Ърнест

Колко е важно да бъдеш сериозен или Ърнест

„Чадо, здравей! Все се каня да те питам дали от миналата ти работа си взе препоръка? Подпечатана – за да ти служи.“

„Здрасти, Бабче! Няма нужда от печат. Днес ще ти разкажа за LinkedIn (Линкдин). Това е уебсайт, на който имаш личен профил (онлайн самоличност/автобиография), където описваш какво си учил, какво си работил и могат колеги и работодатели да ти пишат препоръки. Имаш снимка, можеш да споделяш мисли под формата на статии, можеш да разглеждаш профили на други хора в твоята сфера и дори да си търсиш работа. Много компании имат LinkedIn профил и в него пишат новини, свързани с фирмата. Те също наемат хора през LinkedIn.“

„Защо се казва профил, а не анфас?“

„Това е все едно да те питам защо ми казваш, че с дядо сте се запознали в един поток…“

„Нищо странно не виждам – той беше в същия поток като мен…“

„Да, бе, Бабо, ама звучи все едно сте се срещнали в планината, а не в университет…

Продължавам: В ЛинкдИн всеки може да те препоръча за определени качества.“

„Ама кой го вижда това?“

„Всеки, на когото пратиш линк към личния ти профил, или който те открие с търсачката в Интернет. Така, когато кандидатстваш за работа, това е твоята визитна картичка с препоръки.“

„Е, какво става, ако някой напише нещо лошо за теб? Можеш ли да го изтриеш?“

„Подобно на некролозите, където всички бъкат от добродетели и няма лош съпруг, невярна жена, баща-алкохолик или майка, която готви зле, в Линкдин няма лош професионалист! Всяка препоръка минава през твоето одобрение, преди да бъде видима за всички.“

„Струва ми се изгодно за тези, които търсят работа и малко несправедливо за тези, които търсят да намерят хора с истински качества. А не само да са написани, че ги има… Важно е човек да бъде сериозен…“

„А… Бабо. Помниш ли пиесата “The importance of being Earnest” (Колко е важно да бъдеш сериозен) от Оскар Уайлд? Дето има игра на думи от самото заглавие и всъщност Ърнест е не само „сериозен“, но и име, което завладява сърцата на жените?“

„Е?“

„Е, защо играта на думи да е допустима в литературата, в театъра, във флирта, но да не е допустима в една онлайн автобиография?“

„Защото трябва да си отговорна. Не е хубаво да се лъже!“

„Да, бе, Бабо, ама и те лъжат в обявите. Да ти го докажа!“

Невероятен екип: Тоест невероятно непоносими. Сякаш са подбирани с конкурс за това как изкуствения бюст и интелект на мениджърката да допълва фетската татуировчица на напомпания с хапченца лидер на екипа. Срещата за идеи се открива в най-добрия случай с Паоло Коельо, в най-лошия с Наталия Кобилкина (мъдрец-сексоложка, потомка на Цицерон).

Заинтригуващо заплащане: Единственото интригуващо е това, къде се е скрила допълнителната нула, която заслужавам…  Чуждите фирми се научиха, че не плащат за качествата ни, ами според локацията ни. Тоест знанията ми тук струват по-малко, отколкото в Англия. Честно, а?

“Развитие в компанията”: Изразява се в някой измъчен семинар, а единственото развитие е историята между двойка влюбени колеги, които се крият така, че всички знаем, че са заедно….

“Възможност да изразява свободно идеите си” и с малък невидим шрифт: „стига те да съвпадат с тези на тесногръдия, стиснат шеф“ 🙂 (9 от 10 случая)

“Достъп до фитнес/месечна карта за спорт”: Ако все още има жизнен сок, след като нашата ТОП душемелачка е минала през вас. Защото сме велики и имаме 37492 офиси на 384729 места по света и пра’им яко пари. (Пари = успех)

„Хайде, Бабче, да не си говорим за колко е важно да бъда Ърнест.

Добре ми е да съм Анжелина. Това ми стига :-)“
(Баба се усмихва. Познавам я. Знам, че е така.)