Мила Бабо, мили Дядо,

Скъпи читатели,

Каква активна, позитивна и творческа година измина за „Блог до Баба“!!!

Вече официално мина една година, откакто почнах да пиша писма до моята Баба Пенка и впоследствие до моя Дядо Влади. А то се оказа, че писмата ми стигат до много повече хора. Май дори получих благодарности, че съм успяла малко да помогна. Нека ви разкажа как точно мина 2017.

Решения: Още в началото на годината реших да премина от пълен работен ден на половин работен ден за фирмата, в която работех. Това беше с цел да мога да обърна повече внимание на социалната си дейност, която ме запълва и прави много щастлива. Дори започнах да инвестирам малко във Фейсбук реклама, за да стигат статиите до повече хора.

Оказа се, че колкото и „малко“ да работя, всъщност когато нещо не ми е на сърце, просто не мога да продължа. Затова напуснах постоянната си работа и се занимавах с почасови проекти. Само две седмици по-късно смелото ми решение беше внезапно възнаградено: с мен се свърза журналистка от вестник „Капитал“.

Медийни изяви за „Блог до Баба“: Първият много голям пробив беше интервюто ми във вестник „Капитал“ с близо 15,000 прочитания. Оттам последваха няколко интервюта. С мен се свързаха две предавания от БТВ, но първи бяха от съботния блок: https://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/blog-do-baba.html

След това страхотно представяне от БТВ, получих имейл с предложение от БНР, където прекрасният екип ме посрещна много топло и наистина направихме едно искрено и разчупено интервю: http://bnr.bg/post/100852441/novite-tehnologii-i-socialnite-mreji-ne-samo-za-mladite-vijte-zashto-v-blog-do-baba

Последва почти изпросено от мен интервю във вестник „Трета възраст“, които ми отказаха седмична рубрика, защото темата за включването на възрастните хора в света на младите не била за техния вестник. Първо се разочаровах. После близките ми ме увериха, че много добре са ми отговорили от този вестник и че определено не ми е там мястото. Посетих чудесния форум „Дълголетие“ и се сдобих с полезна информация, която споделих с вас и която ми отвори очите за една нова тема за следващата година: Здравето.

Първи стъпки в борбата: Продължих да пиша. Станах председател на НПО и започнах да кандидатствам за най-различни проекти. Нямам спечелен проект за 2017 година. Участвах в конкурси за социална журналистика, на някои от които бях поканена да участвам. Хората си бяха направили труда да ме намерят и да ме поканят, но пък не ме наградиха. Нещата започнаха да не изглеждат така позитивно. Реших да продължавам да пиша, да говоря и да вярвам в каузата си. Междувременно се записах за изпит по италиански език, ниво Б2, за да мога евентуално някой ден да се възползвам от знанието. Започнах трескава подготовка с много добър педагог. (Чакам резултат след няколко месеца, но имам добро предчувствие).

Вестник Труд: В една студена, но слънчева сутрин разгледах редакторския екип на вестник „Труд“, защото си спомних, че Баща ми ми каза, че това е един от вестниците с най-голям тираж, съответно и най-четен от моята таргет група.

Писах им, предоставяйки няколко линка към статиите в блога, и помолих за среща. Няколко дена по-късно, в неделя, докато бях на планина, получих покана за среща. Много се развълнувах. Това всякак си беше (и Е) един нов връх за мен. Повреме на срещата отворих компютъра, готова да доказвам на редактора колко ще е полезно да има рубрика като тази, която си представям. Той (явно виждайки как нослето ми трепери като на зайче) каза: „Но аз нямам нужда да бъда убеждаван… Просто да решим как ще се казва рубриката“…). Седмица по-късно имах рубрика „Дигитално училище“ във вестник „Труд“. Много съм щастлива и благодарна, че започнах да достигам повече до хората, за които все пак пиша.

Критики: Разбира се извън множеството похвали се появиха и хора с друга визия, които рязко ми споделиха как те биха направили, това което само аз правя. Тези мнения са винаги интересни, защото човек, който не ври и кипи в контекста на случащото се, има бегла представа за начина, по който тече един такъв социален процес. Въпреки това, критиките са ценни за мен, защото мога да вникна под егото на човека и да измъкна нещо ценно за себе си. Сред най-популярните:

• Ти си сама, няма да можеш да обучиш цяла България.
• Ти нямаш план за действие.
• Гледай да не се главозамаеш от медийните изяви.
• Ама как ще печелиш пари от това? (на месец 3!!!!!)
• Твоята таргет група има компютри/таблети само в София

Плановете ми за 2018: Да продължа да пиша. Искам да издам и книга, която по много симпатичен начин да разказва за промените в света ни благодарение на технологиите. Обмисляме начин за партниране с едни чудесни момичета, които посещават старчески домове, за да даряват възрастните хора със светлина и надежда. Ще доброволствам отново. Ще се пазаря за зала с компютри, която мога да използвам, за да организирам безплатно обучение. Ще пусна някой и друг проект с надеждата, че някой ще ме забележи без връзки.

Много съм благодарна на хората (и животните), които ме подкрепиха. Не защото е Коледа и тонът трябва да е сълзлив. Тяхната подкрепа беше целогодишна, такава е и моята благодарност. За една година „блог“ постигнах повече, отколкото евентуално дори си бях мечтала.

Само продължих да пиша, да вярвам и да обичам.

И никога няма да забравя Баба и Дядо, които ме обичаха толкова много и продължават да го правят. 🙂