Тук ли си? Историята за една Фейсбук диета

Тук ли си? Историята за една Фейсбук диета

Тук ли си, Чадо? Къде се запиля, толкова месеци…?!?

AFK, Бабо, AFK. Значи “Away from keyboard”, далеч от клавиатурата, демек.

Наброди ли се, по море, по планина? Вече тук ли си?

Бабче, къде е тук? За физическото ми тук или за виртуалното ми тук питаш?

Тук, в интернет аз съм с теб и с още десетина човека. Тук моето внимание не е твое, нито наше. Тук тутакси се разсейвам, ту този прозорец, ту онзи.

А там бях далеч, там съм си аз, тамошна и без да съм тук. Там прозорецът ми е безшир, а не екран. Там, когато срещна някого, наистина го виждам и чувам.

Тук понякога отбивам номера. Там не съкращавам думи.

Тук бързам.Тук съм сама. Там никога не съм.

Обясни на баба си, какво е това тамошното, което успява да те натамани по твой вкус?

Фейсбук диета, Бабо! Започнах лятото си в Синеморец, без Фейсбук за 10 дена и ако някога решиш да я правиш, ще ти посоча няколко трика за справяне с офлайн режима.

(цъкане, въздишки, присмех в шепички)

Страшните проникновения:

  • Ясно е, че проверяването на “нещо случило ли ми се е във Фейсбук” е вид пристрастеност, с която следва да се борим. Как може нещо реално да ми се случи някъде, където аз не присъствам… ? Дори малките сверки с това какво прави този, онзи, тази, онази, носят изводи, мъка, сравнения и предимно негативни емоции, както сочат някои проучвания.
  • Липсваше ми да знам кой ми е писал, кой мисли за мен… Докато просто тези, които искаха да ме чуят не решиха да използват телефон или имейл.
  • Научих се отново да седя на пейка и да чета. Без да се чувствам странно.
  • Припомних си какво е да съм в превозно средство и да оглеждам хората, вместо да получавам шипове във врата, гледайки надолу 🙂
  • Станах по-чувствителна към диалозите около мен… Един от тях рязко се открои…

Мъж над средната възраст пита ром на колело, с блеснал поглед.

Мъжът пита: Тошееее, как си?

С ромите човек никога не знае – плаче ли, смее ли се, защото все имат някакъв пламък в очите…

Тошо след изсекване…Как да съм? (драматична пауза) Липсва ми Грациела!!!

Мъжът: „Нищо, нищо…Ама виждам, все караш колело!

Тошо: М’че да… който за каквото е учил..

А аз щях да изпусна този диалог, забита в това да натискам някакъв посинял от натискане вече палец или да цъкам в някаква кутийка за коментари.

  • Плувах, тичах, водех кратки, не много съдържателни разговори с непознати, но все пак с размяна на истински усмивки… А не с точки и скоби.
  • Припомних си всички растения като космосче, синчец, различните манатарки, двойници и дори цветята-кученца. Разполагах със собственото си внимание.

Фейсбук диета за 10 дена, значи…

Да, бабо, беше страхотно!

Прощавай, ама така и баба знае… за 10 дена, на морето, млада, жизнена…

Хаха, представи си какво дъно сме ударили, щом вече продават почивки без интернет, пишат се статии за това как да оцелеем без фейсбук и прочие…

Я, верно, Чадо, AFK и ела да побъркаш казана с лютеница.

Тук ли си? Ехо?

Тук ли си?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
AFK, SINEMORETS 2018
Реклами

„Форум Дълголетие“, част втора

„Форум Дълголетие“, част втора

След високата летва, която поставиха лекторите в първата част на форума, преминаваме към нестандартното продължение, което ме изненада приятно.

  • Архитект Стоимен Демерджиев

Макар и на пръв поглед здравословният начин на живот и архитектурата да са несъвместими, се оказа, че нашият живот между бетон е пряко свързан с благоденствието ни. Съответно част от дълголетието ни зависи от начина, по който конструираме дома си. Стоимен засегна темите за влажността, въздуха, недостатъчната вентилация, както и „тихия убиец“ – газ радон (радиоактивен газ, който може да проникне в сградите през пукнатините). Други сфери, за които стана въпрос, бяха качеството на водата (макар и с чудесен състав сама по себе си, липсата на качествена водопреносна мрежа свежда положителните ѝ качества до минимум), и светлинното замърсяване, което включва всякакъв вид осветление повреме на сън, нарушаващо същинското спокойствие на организма.

  • Мариана Тодорова, футуролог* в БАН

Мариана започна лекцията си под надслов „Идва ли смъртта на смъртта?“

Тя изброи множество факти, които подсказват, че ще можем да удължаваме и моделираме нашия живот, правейки се на „Бог“.

  1. Стволовите клетки: Магията на стволовите клетки се състои в това, че самите те са незрели клетки. Така могат да се превърнат в клетки за всяка тъкан и за всеки орган. Стволовите клетки се „събуждат“ и мигрират в района на повредената тъкан за осъществяване на ремонт на тялото.
  2. Инвитро от един родител: скоро на пазара?
  3. Дигитализацията на биологията: триизмерно принтиране на зъби, стави и други органи.
  4. Дизайн на бебета: само си го представете.
  5. Свързане на мозъка с пространство в Интернет за съхранение на информация (облак) до 2030. Ще станем ли суперчовеци? Това е част от проекта „Singularity“, който цели да направи технологическо единство и това е пътят към свръхинтелекта.

Всичко изброено Мариана дефинира като „Кутията на Пандора“. Тя постави въпросите за това кой ще взима решенията, ако има наш мозък в механично тяло… В заключение тя окачестви медицината като трансформираща се в изцяло превантивна в бъдеще.

*Изследване на възможните събития в бъдещето

  • Луиз Уинтър, погребален агент

За мен със сигурност това беше най-странната лекция в целия форум. Не защото смъртта като тема трябва да бъде отбягвана, а защото контекстът беше малко повърхностен. За бизнеса си Лесли беше стигнала до доста дълбоки прозрения. Както тя самата каза, „Моят бизнес се крепи на това, че има смъртност“. Нейната погребална агенция във Великобритания се казва „Поетични завършеци“. Тя сподели за специалното отношение, което трябва да получат близките на умрелия. Говори за културни и религиозни различия и как те са важни в едно погребение. Всичко това е много хубаво, но аз смятам, че повечето от нас биха се интересували по-дълбоко… А именно какво следва след живота? Има ли прераждане? (Ако няма, съответно как опровергаваме закона във физиката за запазването на енергия и негубенето ѝ, а само трансформация) И други далеч по-екзистенциални въпроси от това как правим добър и етичен бизнес с мъртви. Мое мнение.

  • Д-р Лесли Мартин, професор по обществено здраве

Д-р Мартин говори за своя „Проект Дълголетие“ и разкри за публиката следните неща:

  1. За да живееш дълго е важно да се чувстваш свързан, като част от група.
  2. Колкото по-съзнателен живот водиш, толкова по-добре.
  3. Да се притесняваш не е задължително лошо, защото едва ли не ни държи в бойна готовност и да не се запускаме (умереното притеснение, разбира се)
  4. Не броят приятели е важен, а броят на комуникация между нас и приятелите ни. В този смисъл отново се стигна до „малко, но истински и по-често“.
  • Димитър Николов, управител на ресторант

Димитър беше избрал много любопитна тема, а именно „Ферментацията като начин на живот“. Той изброи девет вида храни, които благодарение на процеса ферментация, съдържат полезни за стомашната флора бактерии. Ферментиралите храни укрепват имунната система и влияят благоприятно на храносмилателния тракт:

  1. Оцет
  2. Пробиотични напитки като кефир, боза и камбуча
  3. Кисело мляко
  4. Месо – става въпрос за колбасите, обвити в бяла тъкан (бялата плесен показва качеството на месото)
  5. Кафе (преди да бъде изпечено, то ферментира)
  6. Тестени изделия (ферментирането трае между 24 и 72 часа, с изключение на заводския хляб, който едва се класира с един час)
  7. Тапиока (хлябът на тропиците)
  8. Зелеви продукти (киселото зеле се грижи за нашата микрофлора през зимата)
  9. Алкохол (който беше посрещнат бурно, тъй като хората се опасяваха, че няма да бъде споменат). Тук Димитър разказа за прародителя на алкохолите, който идва от Индокитай. Ферментирали плодове с мед.  🙂
  • Бойка Арсова и нейната прекрасна внучка в „Разговор между поколенията“

Звучи познато, нали? На сцената бяха изнесени три столчета. По средата застана интервюиращата. Бойка е маратонец на 67 години, а внучка ѝ също бяга и е много хвалена от Ивет Лалова. На въпроса „Какво според теб е хубаво в това да си възрастен?“, внучката отговори чистосърдечно, че няма нищо хубаво и че ѝ харесва безгрижното детство. Баба ѝ пък сподели, че си е отиграла на видео игри, но напомни, че младите днес имат много по-добри условия за спорт. Тогава попитаха малката какво би посъветвала хората.

„Ако не могат да бягат, поне да се разхождат!“

„А какво би посъветвала баба си?“

„Много съм малка да съветвам баба си, но тя е една на милион.“

Припознах този отговор. Не можеше да има по-силен завършек на този форум.

 

 

Форум „Дълголетие“, част първа

Форум „Дълголетие“, част първа

„Чадо, коя е най-голямата промяна от мое до твое време?“

„Възможностите. Станали са еквивалентни на безкрайност.“

Наистина се затруднявам да обясня на Баба и на Дядо, че вече има ежегоден форум за дълголетие в България. По тяхно време се е считало за голяма революция да се чете по такива теми. Още повече да има социално събитие, посветено на това. Помня, че Дядо практикуваше йога. Беше неразбран. Днес много често говорим и четем за начините, по които можем да живеем по-здравословно. Някак, обаче, прожекторите не сочат към хората над петдесет, защото „няма смисъл“, „то е все едно за тях вече“ и други тем подобни изводи на хора, таящи в себе си агресия и множество рамки.

Смисъл – има! И статистиките красноречиво потвърждават колко голяма част от населението в България е над 50 години. Темата за качествения, а не на всяка цена дългия живот, беше подкрепена от редица лектори. Те са специалисти в сферата на храненето, спорта, генетиката, ферментацията, архитектурата и дори в погребалното изкуство. Ще споделя с Вас любими цитати и факти от семинара, в неговата първа част.

Лектор 1: Надя Петрова (така наречената „нутриционистка“ = експерт по храненето, идва от английската дума „nutrition“)

  • Какво е биомаркер? Надя обясни, че това са индикаторите (измерими биологични параметри) за състоянието на нашето здраве. Те отговарят на въпроса „Как работи това, което правим, и какъв ефект има върху нас?“
  • Какво е теломер? Теломерите са защитните шапчици на хромозомите, които имат защитна функция. При младите хора те са много по-дълги, но с времето започват да се скъсяват. Всъщност това откритие от Елизабет Блакбърн води след себе си и ценни изводи: едновременното прилагане на качествена храна, активно движение и борба със стреса. Новият елемент тук е потвърдената връзка между съзнанието и тялото, която влияе на дължината на теломера. Изведнъж практики като медитацията вече не са въздухарска работа, а биологично доказан метод с конкретни резултати (Информацията е взета от интервю от Guardian, тук)
  • Трите основни съвета при храненето, които обясни Надя, са първо приемът на пробиотици и разнообразни храни (споменати бяха кореноплодните). Втората важна и често пренебрегвана точка беше ограниченият прием на храна. Или без натъпкване. Или другояче казано – без освинване. Използва се техниката – 8 часа ядене, 16 часа неядене. Това значи, че ако започнем да се храним в 8 сутринта, трябва да приключим с храната в 4 следобед.

Лектор 2: Любомир Балабански, генетик

  • Какво е „ДНК банка на българските столетници“? Това е един прекрасен научен проект, чиято цел е да изследва генома на българските столетници и да установи общи принципи и наблюдения в тяхното дълголетие. На базата на подобен анализ медицината може да извърши чудеса чрез медикаменти.
  • Основни наблюдения: Почти 100% от хората не са пушили; повечето не са имали конкретна диета; а просто са яли, каквото има, без да преяждат; над 50% от столетниците отдават дълголетието си на спокойствие. Повечето от интервюираните са били с много положителна нагласа, но все пак и мнозинството са имали и други дълголетници в рода. Приемът на лекарства е бил почти никакъв, а физическата активност не е познавала възраст = ЯКО БАЧКАНЕ.
  • Защо има смисъл да инвестираме енергия в по-възрастните? Любо направи страхотна връзка между откритията си до този момент и мотивацията за подобен проект. Един от аргументите беше, че ако сега съотношението пенсионери:работещи е 2:1 то след 50 години се очаква да е 4:1. Това ще има и икономически, и социален отзвук. Активният живот и социалната интеграция са ключови не само за възрастните хора, но и за самите нас. Излиза, че има тенденция да живеем по-дълго, но по-скоро на „доизживяване“, неактивни и като тежест за себе си и за останалите.

Лектор 3: Юлия Берберян, треньор по тенис

  • Наблюдения над доброволчеството: Чудесна дама, която разкри, че целта съхранява човека, че раздаването е истинският елексир на дългия и активен живот и че презентира на листче хартия, защото „това е по-лесно“ 🙂
  • Научила, че възрастните хора в Америка доброволстват и вярват в идеята на „Give and take“ = Дай, за да получиш. Така пенсионери-доброволци работили за общото благо, чувствайки се полезни.

Лектор 4: Никола Томов, спортен инструктор

  • Принципът на Мило от Кротон: велик борец от шести век, който носел малко теленце още от дете и, носейки го всеки ден, успява да вдигне вече порасналия бик на рамене четири години по-късно. Това е методът на прогресивното натоварване. Никола защитаваше тезата, че вдигането на тежести е изворът на младостта. Затова той посочи няколко научно подкрепени факта. Първо, вдигането на тежести увеличава обема на мозъка. Второ – предпазва от някои видове рак (включително рак на гърдата). Трето – подобрява когнитивните способности, включително при хора с деменция.
  • Проникновени цитати: Никола беше много земен и ни сподели, че „Няк’во движение е по-добре от ник’во движение“, „Дълголетието не е нищо без жизненост“ и „Най-добре се занимавайте с нещо, което обичате, защото така имате шанс да го превърнете в навик.“

„До каква полезна информацията имате достъп… А възползвате ли се?“

🙂