Баба говори за Фейсбук

Баба говори за Фейсбук

„Чадо, здравей! Бързам да ти споделя, че най-сетне разбрах целта на съществуването на Фейсбук. То е каквото навремето беше обществената пералня. И то си беше социално общуване. Даже лице в лице. Пералните се въртят и вдигат шум, но разговорът се запазва. Днес социалността се е преместила във Фейсбук. Което обективно погледнато си е пак обществена пералня, Чадо. Но там има много повече „шум“ и по-малко разговор.”

„Бабо, не съм съгласна, Фейсбук толкова много ни помага!”

„Нека се доизкажа, де. Влизаме заедно в модерната обществена пералня, Фейсбук. Вписваме се, нали така? Отваряме барабанчето на пералнята, онова…”

„Стената, Бабо.”

„Да, и като отворим барабанчето, слагаме там дрехите под формата на мисли, грижи и вълнения. Ами ако някоя от тях пусне цвят и оцвети целия ни живот? Има разни филтри, точно като в прането – блокиране, криене, персонализиране. Изведнъж водата нахлува в пералнята. Това е цялата информация от всички.”

„И залива News feed-a, а?”

„Точно така, както го рече. И като се загледаме в прането на хората, виждаме разбира се, мръсните ризи. И те без свян си ги простират онлайн.”

„Не е ли това идеята на обществената пералня и на Фейсбук – да изкараме на показ разни неща, които ни вълнуват?”

„Ами излизат много петна – обсеване, комплекси, несигурност… Колко време трябва човек да прекара във Фейсбук, за да се оттърве от тях? Във Фейсбук си има и его-омекотител – качват разни снимки и вече чувстват блага пелена около себе си.”

„Бабо, като се простре и съседите надничат, столкъри ли са?”

„Какво е това … слоткъри?”

„Столкъри (идва от stalker) казват на хора, които следят някого, най-често тайничко, през социалните канали. Обикновено те имат симпатии към някого и просто могат да злоупотребят с информацията, споделена във Фейсбук.”

„Ясно… Разбрах вече, че Минка е столкърка… онзи ден направила като моя сладкиш, защото ми видяла рецептата във Фейсбук…”

„Бабини интриги, това не е истинско столквърство, бе, Бабо. Ти доброволно си споделила рецептата, за да я ползват и други.”

„Е, да де, ама тя е почерпила всички мъже пред блока и казала, че рецептата е наследствена, десето коляно…”

„За последен път, Бабо, Минка не е столкърка, а обикновена мръсница.”

Баба кима, но си знае, че Минка е необикновена мръсница, защото е използвала и кардамон.

 

 

Тук ли си? Историята за една Фейсбук диета

Тук ли си? Историята за една Фейсбук диета

Тук ли си, Чадо? Къде се запиля, толкова месеци…?!?

AFK, Бабо, AFK. Значи “Away from keyboard”, далеч от клавиатурата, демек.

Наброди ли се, по море, по планина? Вече тук ли си?

Бабче, къде е тук? За физическото ми тук или за виртуалното ми тук питаш?

Тук, в интернет аз съм с теб и с още десетина човека. Тук моето внимание не е твое, нито наше. Тук тутакси се разсейвам, ту този прозорец, ту онзи.

А там бях далеч, там съм си аз, тамошна и без да съм тук. Там прозорецът ми е безшир, а не екран. Там, когато срещна някого, наистина го виждам и чувам.

Тук понякога отбивам номера. Там не съкращавам думи.

Тук бързам.Тук съм сама. Там никога не съм.

Обясни на баба си, какво е това тамошното, което успява да те натамани по твой вкус?

Фейсбук диета, Бабо! Започнах лятото си в Синеморец, без Фейсбук за 10 дена и ако някога решиш да я правиш, ще ти посоча няколко трика за справяне с офлайн режима.

(цъкане, въздишки, присмех в шепички)

Страшните проникновения:

  • Ясно е, че проверяването на “нещо случило ли ми се е във Фейсбук” е вид пристрастеност, с която следва да се борим. Как може нещо реално да ми се случи някъде, където аз не присъствам… ? Дори малките сверки с това какво прави този, онзи, тази, онази, носят изводи, мъка, сравнения и предимно негативни емоции, както сочат някои проучвания.
  • Липсваше ми да знам кой ми е писал, кой мисли за мен… Докато просто тези, които искаха да ме чуят не решиха да използват телефон или имейл.
  • Научих се отново да седя на пейка и да чета. Без да се чувствам странно.
  • Припомних си какво е да съм в превозно средство и да оглеждам хората, вместо да получавам шипове във врата, гледайки надолу 🙂
  • Станах по-чувствителна към диалозите около мен… Един от тях рязко се открои…

Мъж над средната възраст пита ром на колело, с блеснал поглед.

Мъжът пита: Тошееее, как си?

С ромите човек никога не знае – плаче ли, смее ли се, защото все имат някакъв пламък в очите…

Тошо след изсекване…Как да съм? (драматична пауза) Липсва ми Грациела!!!

Мъжът: „Нищо, нищо…Ама виждам, все караш колело!

Тошо: М’че да… който за каквото е учил..

А аз щях да изпусна този диалог, забита в това да натискам някакъв посинял от натискане вече палец или да цъкам в някаква кутийка за коментари.

  • Плувах, тичах, водех кратки, не много съдържателни разговори с непознати, но все пак с размяна на истински усмивки… А не с точки и скоби.
  • Припомних си всички растения като космосче, синчец, различните манатарки, двойници и дори цветята-кученца. Разполагах със собственото си внимание.

Фейсбук диета за 10 дена, значи…

Да, бабо, беше страхотно!

Прощавай, ама така и баба знае… за 10 дена, на морето, млада, жизнена…

Хаха, представи си какво дъно сме ударили, щом вече продават почивки без интернет, пишат се статии за това как да оцелеем без фейсбук и прочие…

Я, верно, Чадо, AFK и ела да побъркаш казана с лютеница.

Тук ли си? Ехо?

Тук ли си?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
AFK, SINEMORETS 2018

Как да общуваме с децата си по Фейсбук?

Как да общуваме с децата си по Фейсбук?
Честита Нова Година! Първият пост за 2018-та ще си позволя да е по-малко технически и повече поведенчески.
С мен се свърза човек в беда, който среща пречки по пътя към това да обясни на родителите си как да се държат в социалните медии. Поговорихме и открихме общи наблюдения. Отделно през изминалата година коментирах с по-възрастните си приятели какво ги дразни в младите и в тяхното съприкосновение с Facebook.

От младите към възрастните

 Относно (свръх)употребата на Facebook:
  • Не е нужно да се коментира или харесва всяка нова снимка. Коментарите обикновено са като извадени от първия ни концерт в детската градина „Браво, Маме/Бабе! Ти си номер едно!“ или „Бижу, съкровище, най-красивата!“ После приятелите на въпросното „бижу“ го/я скъсват от язвителни шегички… Та, поговорете с вашето дете или внуче как възприема тази ваша активност във Фейсбук. Не се сърдете, ако не бъдете окуражени да продължите! Макар моите родители да са ми най-добрите приятели и аз на моменти съм се срамувала от тях (а вероятно и те от мен :))

 

  •  Добавянето на всички приятели на детето/внучето, ей така за да сме си близки всички, не е ОК. Има други начини да се запознаете с приятелите на близките ви. Масовото сприятеляване е порок – моля, въздържайте се! 🙂

 

  • Качването на безброй снимки с половин лица и всякакви фотографии тип „Герника“ не са желателни. Пробвайте да изразите емоциите си с по-малко, но по-качествени снимки!

 

  •  Вдъхновяващите фрази всяка сутрин с пожелания за стремителен и успешен ден с 50 отбелязани човека…  Често това са грозни графики с огромни букви.

 

  •  „Вирусната клетва„: Сподели 5 пъти еди-какво си и ще ти се случи еди-що си. Не! Късметът идва с работата, а не със споделянето във Фейсбук. Не ангажирайте децата си с такива заклинания! Знаем, че го правите с добри намерения, но все някой някъде печели харесвания и коментари на ваш гръб.

 

  •  Религията и Facebook нямат нищо общо. Споделянето на икона във Facebook няма да ни донесе здраве. Само спортът, хубавата храна, спокойствието и вярата ще ни донесат здраве. Споделянето на икони всъщност е вид паразитно действие и като такова то няма смисъл (поне за част от нас).

От възрастните към младите:

1. „Да пишат на кирилица. Също не разбирам какво значи rofl, lol, wtf, omg. Неуважително е да се пише неграмотно.“
2. „Странни са многобройните тагове като „таговете най-яките“ и големият брой отбелязани е изкуствено и лицемерно.“
3. „Снимките с ушички и нослета са доста лигави и еднообразни.“
4. „Защо се снимат все с чаша като с някаква ценност? Да не говорим за салфетките!“
5. „Изумява ме възхитата към песни, които говорят за дупари, антилопи, пръсване на панели, задни предавки и прочие…“
„Блог до Баба“ се радва да е вид посредник и мост между поколенията ❤
До скоро!

Социалната Медея

Социалната Медея

“Чадо, много чувам за една социална Медея, нещо свързано с телефоните и лаптопите, така били комуникирали хората вече. И теб те гледам, все нещо човъркаш в този телефон. Ама какво общо има Медея с това? Точно тя! Жрицата на най-страшната богиня от древногръцката митология, която праща ужасите и кошмарите на земята. А пък вие само социалната Медея, социалната Медея…”

“Бабо! Хич не слушаш внимателно новините! Социалната медИя!”

“А, тъй ли, а пък това какво е?”

_____________________

Здрасти, Бабо!

Много ме зарадва това развалено телефонче, което се получи. В действителност има много статии за това как социалната медИя е разрушителна, точно както МедЕя, която спомена. Но пък когато се ползва с мярка, е страшно удобен начин за бърза комуникация.

Какво е социална медия?

Това са определени пространства в интернет, които отговарят на различен адрес, точно както хората живеят на различни места. Комуникацията става моментално. Аз изпращам съобщение през мобилния телефон и то веднага стига до получателя. Така мога да изпращам различни снимки, видеоклипове и дори само запис за слушане (аудио) без да чакам. Хермес не би и могъл да мечтае за такова бързо разпращане на вестите!

Из популярните социални медии:

Facebook [фейсбук]. Тоест Фейса. Животът ни е забързан. “Здр. Нп, мн.”

Няма време за целите думи “здравей”, “няма проблем”, “много”.
Във фейса всеки има профил, като досие, паспорт, който лично изготвяме. Там слагаме/качваме (ъплоудваме = upload) снимките, които ни харесват. Или на които най-много хора ще ни харесат. Пишем какво правим през деня, къде сме били (нарича се чекиране, “Чекнах се в Costa кафе”, тоест бях там, като печат на туристическата книжка, само че всички могат да я видят). Чрез Фейса успях да си намеря съучениците от 36-то СОУ, които също имат онлайн профили там, хората от Английската гимназия и приятелите ми от университета, с които завърших, а сега са пръснати по цял свят. И все пак като ти го покажа знам, че ще се удивиш на броя приятели.

За Twitter, Бабо, вече ти обясних, че това е една синя птичка и не защото е пила синка. Не, няма нищо общо с бялата лястовичка. Припомни си тук.

За LinkedIn ти разказах, че чрез него отново се свързваме с различни хора, само че професионално. Припомни си какво е LinkedIn.
Instagram [Инстаграм]: Това е сайт, на който пак качваме различни снимки и имаме профил. Instagram е ориентиран главно към споделянето на тези снимки. На помощ тук идват хаштаговете, чрез които качените от нас снимки стават по-лесно откриваеми. Неписаното правило е, че колкото повече филтри и абстрактно мислене присъстват в снимките ни в Instagram, толкова повече харесвания, споделяния и коментари ще имаме.

____________

“Аз пък твоите бебешки албумчета не ги заменям за хиляда инфраграма…”

“Инстаграм-а, бе Бабо!”

“Много си прецизна за тия новите неща, ама ако сега те накарам да разточиш едни кори за баница, ще има да refresh-ваш…”

Touché, Бабо, touché!” 🙂