А каква велика институция беше пощата някога!

Малко гише се отваряше и сърцето ми трепваше, че ще мога да чуя по телефона моите Родители, които ме бяха заточили в село Габровица, при Баба и Дядо. Вече цяла седмица не се бяхме чували. Баба ми ме преследваше с шуба лятно време, защото имало течение. Дядо си тананикаше класика и ме питаше „На кого е това?“ Заставяха ме да ям четири пъти на ден. Баба вареше прясно мляко. Образуваше се огромен каймак, който аз ненавиждах. Дядо го харесваше и го взимаше, за да ме спаси. В селото нямаше момчета, подходящи за харесване. Да кажем, че след седмица такъв живот, пощата за мен се превръщаше в църква. Молех се да успея да се свържа с наш’те в София и да разбера кога ще ме вземат и дали някой ме е търсил по телефона. Магьосницата от гишето въртеше ловко шайбата на телефона, но често свързването ставаше от третия път. Каква емоция беше размяната на информация! Разговорите в пощата по тамошния телефон ме успокояваха и можех да понеса и цяла гвардия каймаци след тях!

И макар, че днес пощите още да съществуват, те нямат онзи божествен блясък. Останали са като сгради, без дух и без живец. Като една последна алтернатива за комуникация, при всички нови, удобни и безплатни форми на общуване.

„А, Чадо, помниш ли онази смешна история за Дядо ти, дето получи поздравителна картичка за Коледа, за негова сметка?“

„Да, Бабо, помня! Толкова се беше ядосал, че я плати и я скъса, без дори да я отвори! Нямаше никакъв смисъл, но беше забавно да се наблюдава! Така и така си платил, защо не я прочетеш?!?“

„А сега за електронната поща… дето всички си пращате имейли и пристигат веднага. Как да си направя такава?“

Днес ще ви обясня общия принцип за попълнване на такава регистрация, без да показвам конкретна платформа.

Най-известните места, на които можете да си направите имейл адрес са Gmail, Yahoo, и в България, все още abv.bg

1. Отидете на някой от тези линкове, посочени горе.
2. Намерете мястото, на което пише „Създай профил/Регистрация/друго подобно“ и кликнете. Ще излезне подобна форма:

Тя ще изисква да попълните име, фамилия и дата на раждане, в случай, че забравите паролата си, е важно да въведете рождената си дата като гаранция, че сте вие, а не някой измамник! За потребителско име изберете име или място, което ще запомните лесно. Ако потребителското име не е свободно, опитайте с друго име, или добавете още една цифра. Точно обратното направете с паролата. Изберете някаква специална дата, комбинирайте с някое специално име или прякор, като избягвате очевидните комбинации (Не слагайте името, фамилията си и датата си на раждане). Повтърдете я. Запишете си всички тези данни на сигурно място. Вече имате електронна поща. Вписването/влизането в профила става с потребителското име и с паролата, която сте избрали. Внимавайте да не сте натиснали главни букви на клавиатурата (caps lock), защото така няма да успеете да влезнете в профила си. Приятно ползване! Ако имате повече въпроси относно пращането на имейли, моля пишете тук: https://blogtogranny.com/contact/.

___________________________________________________________

„Чадо, все пак ми изпрати картичка за Коледа по пощата. Съживявай пощите с някой малък жест за близък човек… Прати ми поздрав, пък било то и за моя сметка :-)“

Тебешир. Мръсна вода в кофата и псевдо черна дъска. Има ли по-мил спомен от учебния процес? 

Баба и Дядо са ми разказвали какви наказания са имали в училище. Освен, че можело спокойно да получат шамар, се сещам за едно особено коварно, но изобретателно наказание. С гръб към класа, на колене, върху счупени черупки от орехи. А намаленото поведение? Клеймо за арогантност. Капан за чувството за безнаказност – хлоп! Учителят е бил най-висшата инстанция. Един преподавател на Дядо казвал: „На Господ пиша 6, на себе си – 5, а на вас от 4 надолу.“ Представям си тази реплика днес. До двадесетина минути ще са паркирали няколко BMW-та пред училище и ще има заплахи. После ще се говори за правата на ученика. След това ще стане тема във Facebook. Накрая ще има едно отворено писмо, за това как учителите са виновни и как те задушават учебния процес с такива изказвания.

Образованието ни се е превърнало в бит пазар. Няма да крия, че когато аз бях ученичка, се пазарях за оценките на края на срока. Бих казала с уважение. Така развих моя нюх за маркетинг и продажби 🙂

Обаче Родителите ми никога не биха си позволили да се намесят и винаги са ме насърчавали да знам повече и да мога повече, вместо да се пазаря. Днес говоря с мои учители-приятели, които ми споделят за натиск от родителите към тях, а не към децата. Как са замесени новите технологии тук? Много просто – информацията е станала много достъпна. Това кара масата да мисли, че не им трябват учители, защото те могат да си намерят всичко в Интернет. Какъв е този, каква е тая, които са едни „даскали“ и им държат сметка дали днес са учили… Само да посмеят да ги изпитат и унижат, когато не са готови – те ще направят Facebook група за тях, ще качат нецензурни коментари по техен адрес и дори ще организират протест. Но само учителят дава онази посока, онзи жокер, спечелен с години опит и усъвършенстване. Фактическият онлайн курс не може да даде този чисто човешки контакт и мъдрост.

Прекрасно е, че информацията вече не се намира само по библиотеките! Хубаво е, че може да изкараме курс по какъвто предмет се сетим от комфорта на личния си диван! Удобно е да може да се завърши престижен университет дистанционно! Но уважението към Учителите трябва да е непроменима константа, в добро и в зло, с и без нови технологии… Всеки, който е решил да помага на другите, споделяйки своите знания, е достоен за уважение. Може да е всякакъв. Не от всеки учител става педагог. Но това не променя факта: всеки учител е избрал Пътя на Споделянето. Това го прави благороден човек, а работата му – призвание.

Днес ще ви запозная в няколко новости в модерното образование, които дават повече възможности:

1. Електронно/дистанционно образование: Това означава да можем да получим знания, тестове, задачи и всичко, което по принцип получаваме на хартия, само че онлайн, по Интернет. Coursera е платформа, която си партнира с най-елитните университети в света. Тази организация направи истинска революция в образованието. Има университети, които можеш да завършиш дистанционно чрез Coursera.
2. Интерактивност идва от английската дума „interact“, която значи да общувам. Интерактивната мултимедия е електронна система, чрез която могат да се консумират различни видове медия – текст, видео, звук, анимация. Тази интерактивност позволява да се създават обучения, оказващи допълнителна помощ на учениците при усвояване на учебните програми и при развитие на познавателните им дейности, защото те грабват вниманието и позволяват обратна връзка. Прекрасен български пример за подобен тип обучение е организацията Уча.се, която предоставя видео уроци по различни предмети от първи до дванадесети клас. Уроците са интересни, защото съдържанието е раздвижено, а форматът – жизнен.
3. Подкаст [идва от английското ‘podcast’]: Подкастовете са аудио или видео файлове, които могат да се свалят от Интернет. Те могат да се гледат или слушат по всяко време на компютър или на MP3 player (обяснено тук). Много лекции и уроци вече са достъпни и по този начин.
4. Игри в образованието: принципът е, че се използва игра, за да могат учениците да се чувстват мотивирани да научат повече. Кукичката е, че могат да се колекционират различни готини онлайн неща, или да се отключват нови нива и светове, ако научиш дадено нещо и отговориш правилно на въпросите. Установено е, че когато знанията са поднесени като игра, човек е по-стимулиран да учи.
5. Речници онлайн: Като човек, чийто Родители употребяват доста цветен речник, всеки ден ми се е налагало по няколко пъти да се „бъхтам“ с винено-червения тълковен речник. После, докато бях ученичка, учителката ми по английски (моя истинска приятелка) ни накара всички да си донесем речниците (Oxford Advanced Learner’s Dictionary, за който се интересува). Каза, че си личи, кои речници не са отваряни и заключи, че това не значело, че си пазим книгите, а че просто не се консултираме достатъчно често с него! 🙂 Днес има всички видове речници онлайн и проверката става много по-лесна!

Надявам се темата да ви е харесала. За въпроси и идеи, не забравяйте да пишете тук: https://blogtogranny.com/contact/

 

Photo by Janko Ferlič on Unsplash

„Къде си, с кого си, как си, Чадо?“

„Бре, това ми мяза на кръстосан разпит направо! Здрасти, Бабо! Карай го по-спокойно, де!“

„Ами как иначе да разбера?! И за гаджетата да ми кажеш, по-точно… Кой е, какво му е семейството, от какво се интересува…“

„Още не използваш социалните мрежи „по предназначение“! Едно време така ме разпитваше Мама дали пуша. Пък аз си триех ръцете със здравец между пръстите, защото ме душеше като полицейска хрътка… А правехме ли беля, се събирахме в квартала на след-беля инструктаж и всички се заклевахме да бетонираме информацията, никой нищо да не казва. Разбира се, пукнатини винаги се появяваха, защото детето Х не е издържало на изкушението. Сладоледът осигуряваше свидетели лесно и показанията бяха налице. Честно да ти кажа, така се радвам, че не съм дете сега! Днес информацията винаги ще изтече – я от някой Фейсбук приятел, който решава да те отбележе на снимка, я от нечий коментар на профила ти…“

„Направо звучи все едно Фейса (FB) е новото ФБР (FBI)… Туй ми се струва много любопитно!“

„Не само Фейсбук! Ще ти кажа само, че си имаше чар да няма подобни тинтири-минтири. Разказвала съм ти как проучвахме момчетата с Кака, когато бяхме по-малки. Първо, ако не знаеш фамилията му, влизаш нелегално в учителската стая и набарваш дневника. Така, когато по-късно се наложи да попиташ за Гошко, вече знаеш фамилията му. Да няма обърквания! Второ – преписваш програмата му. Така знаеш кога и на кой етаж да се „засечете“. Голямото междучасие се използва, за да следиш с кого дружи, как се държи и дори с какво се храни. Следващата стъпка, разбира се, е внедряването в компанията му. Но само частично! Иначе може да ти лепне етикет „приятелка“ още в самото начало. Накратко – имаше стратегия, история, тръпка и очакване. Сега всичкото това проучване става онлайн. Няма кръстосване на квартали, залягане зад храсти и дори попълване на лексикон (това винаги счупваше леда и показваше толкова много за обектите на нашия интерес!).“

„Спомням си, че дори аз бях вкарана в подобен сценарий! Дето познавах бабата на момчето и ти ме заливаше с въпроси! Та…  Аз силно се развълнувах за това как да използваме социалните мрежи, за да получим информацията, която ни трябва… Тъй като не ми се заляга по храсти и се надявам, че това е само нарицателно!“

„Неслучайно хората, които следят твоята информация се казват поСЛЕДОВАТЕЛИ. Знам защо толкова се интересуваш!“

И така на твоето внимание: Шпионаж по социалните мрежи в 5 лесни стъпки

1. Научаваш всичко възможно за човека, който те интересува (чрез непринуден разговор): как се казва, къде работи, къде живее! Тази информация ще помогне за намирането на правилната личност, ако името е често срещано. В търсачката Google почваш да пишеш „Гошко, Пловдив, Telerik“ и ще наизлезнат маса профили, главно във Фейсбук. На база на другата информация, която имаш, можеш да отсееш резултатите. Ако става въпрос за познат на някои от приятелите ти, задачата се улеснява. Просто отиваш на неговите/нейните приятели и пускаш търсене с името.
2. Когато вече намерите FB профила, действайте като гладно куче с кокал! Оглозгването на всеки детайл е от изключителна важност. Особено, ако става въпрос за „зетя“. (Съжалявам за свекървите, които ще прочетат това, но често момичетата сме по-хитри и знаем какво да показваме и какво не в социалните мрежи)  Виж му приятелите и ще разбереш какъв е той – с кого е най-често на снимки? Kакви коментари има отдолу, тежкарИ ли се, позьор ли е, има ли правописни грешки, има ли силен приятелски кръг около себе си, другите му приятели имат ли си гаджета? А деца? Все важна информация, която ще доведе косвено до това какви са семейните му ценности или поне какво иска да комуникира? Всяка уважаваща себе си ФБР агентка на село ги знае тези неща! Само дето й коства много усилие, RAM [оперативната памет на компютъра] и пот! Само да знаеше, че със социалните мрежи родословното дърво е на едно кликване разстояние…..  Продължаваме с разглеждането на профила! Натискаме на ОЩЕ (Виж снимката долу). В какви групи членува? Истински удар ще е да е в група за бездомни животни, или поне някакъв вид благотворителност! Но на този етап в търсенето, трябва да се задоволите дори да е само член на „Мъдрости от силиконки“. Все пак да допуснем, че може да не е отбелязал всичките си хобита във Фейсбук. Има ли любими цитати? Какъв тип литература цитира? Бунтарска, класика или езотерична? За по-вещи(ци)те има и дата на раждане! Зодиакалната справка е готова! Ето откъде можем да черпим „знание“:
3. „Вие честен човек ли сте?“ „Трудно ми е да говоря за себе си. По-добре е да попитате тези, които ме познават.“ „Ако се наложи… може и да ги попитам.“ Разбира се тук чичото на Боряна (Невена Коканова) в „Опасен чар“ блъфира. Но ако пренесем сцената към днешно време, чичото просто вече щеше да е седнал пред компютъра. Разпрострете се извън Фейсбук! Вижте дали обектът има профил в LinkedIn. Къде е работил, има ли препоръки, какви умения притежава според профила?
4. Той е каквото снима и слуша! Проверка на Instagram и Youtube [безплатен сайт за споделяне на видеа – музика, филми и забавни скечове] профили, за да разберете повече за асоциативното му мислене. Ако задължителен елемент във всяка снимка е чашата с уиски, може би е време за интервенция! Но ако снима глухарчета и рози, всичко е сравнително наред. Стига да не си лайкват (харесват) снимките с някой така наречен светски лъв – можем да продължим с търсенето на мръсни, а защо не и на чисти ризи. Проучването има за цел снабдяване с информация, без значение дали тя е положителна или отрицателна. Пък каквото виртуална сабя покаже!
5. Остават всички допълнителни информационни депа, които могат да бъдат намерени. Припомни си какво е Twitter тук: https://goo.gl/hi8Uvj  Какъв тип новини споделя? Каква е политическата му ориентираност? (червен или син му е Twitter-а :-)), владее ли изкуството да бъде кратък и ясен? Може би пък има профил в GoodReads? [Това е безплатен литературен сайт със социална ориентираност. В него любители на литературата споделят с други потребители какво са чели, пишат рецензии и участват в дискусии.] Ето например как изглежда списък с български книги: https://www.goodreads.com/list/show/6024._Favorite_Bulgarian_Books Все пак не прекалявайте с тълкуването. В никакъв случай не се издавайте, че вече познавате живота му по-добре от самия него!

 

„Разбрах, Чадо! Сега само трябва да ми кажеш името на момчето, с което излизаш! Искам да се упражня! По наше време се наблягаше на практиката….“

---

Не забравяйте да ми пишете за нещата, които не разбирате ето тук: https://blogtogranny.com/contact/

 

 

 

 

„Здрасти, Чадо! Много ме озадачава, че за вас почти всичко вече се случва онлайн, през компютъра…“

„Леле, Бабо, от главата за краката… Веднага ме почваш!“

„Подготвена съм. Записала съм си няколко неща, които според мен никога не могат да станат там с вашите технологии…“

„Айде, давай списъка…“

„Да започнем от най-основното, от бабешките неща… Да има мобилно приложение за туршия, баница и сладко от ягоди? Хванах те натясно!“

„Не съвсем, Бабо! Разбира се, не можеш да опиташ туршия през телефона, но си има начини да поръчаш храна онлайн. Ето, можеш да разгледаш FoodPanda, да откриеш истински био зеленчуци по Фейсбук, да поръчаш от ферми в цялата страна! Но си е идея да направим нещо по въпроса за виртуалната туршия…“

„Чадо, пак не ме разбра! Ще си дам примерите докрай, пък да видим… Има ли нова технология за истинска любов, за размяна на топлина, която да определи какво е нивото на доверие и познаване между двама души? Няма!“

„Точно в този формат, чрез който тактически я описа, няма. Но има средства, чрез които да поддържаме връзка и да си разменяме информация, да си пишем, да си пращаме емотиконки (ако си забравила картинки, които предават вид емоция или малки изображения, които допълват написаното по визуален начин)… Без Skype, Viber, WhatsApp и подобни, толкова много връзки нямаше да ги има, или щеше да е много трудоемко да се запазят.“

„Явно не си чела „Любов по време на холера“?“

„Е-е-е, хайде, Бабо, да не си даваме примери за истинска любов в литературата! Още повече, не забравяй какво прави Хавиерчо през тези петдесетина години, докато се надява да се събере с първата си любов… Замисли се, Бабо… Колко по-лесно щеше да ви бъде да се чувате с Дядо безплатно и всекидневно, а да няма страшно затишие? „Телефон все ни свързва, телефон ни дели“ – помниш ли? И вие сте търсили начини да си пишете, да се чувате… Просто сега е по-лесно!“

„Точно това ме притеснява. Но да продължа със списъка… Такива сме ние, възрастните хора, последователни… Така… приложение, което развива интуицията…? И те умолявам да не ми даваш някоя стратегическа онлайн игра за пример!“

„Няма приложение за интуицията.“

„Приложение, чрез което да помирисваш цветя, окосена трева или трюфели?“

„Няма. (Въртя очи, защото знам накъде бие този разговор.)“

„Чудесно. Приложение, което да развива твоята борбеност?“

„Ха! Пипнах те! Има какви ли не мотивиращи модерни способи! Да почнем от най-голямата платформа за споделяне на опит, благодарение на която се зареждат позитивно милиони хора по света! TEDx [тедекс]!!! Успели хора презентират своите истории и идеи, лекциите са пълни с проникновения, разсъждения и важни съвети! Резервоар от мъдрост, който можеш да ползваш!“

„Нещо като мъдрости – втора употреба?“

„Не е така! TED вдъхновява толкова много! Прекрасно място, чрез което можеш да се докоснеш до толкова много истини.“

„Но те… са чужди истини… чужди успехи… те не развиват твоята лична борбеност… Доколкото разбирам историите в ТЕД могат да ти дадат тласък, но пътя винаги изминаваш ти, сама! Все едно аз да ти кажа, че съм упорита личност, заради басните, които съм чела. Просто си признай! Когато всичко се случва прекалено лесно, хората стават невъобразимо мързеливи. Няма по-голям мотиватор от неволята. От недоимъка. От самото правене.“

„Не съм съгласна. Мотивацията трябва да идва от дълбините в теб самата, но няма нищо грешно да се подкрепя от стойностни речи, приказки, приложения за спорт и прочие. Не играеш честно! Давай нататък!“

„Нова технология, която може да замести театъра?“

„Удар под кръста! Прекрасно знаеш, че няма как да противодействам тук. Блокирала си ми всички изходи. Театърът е изкуство, което не може да се предава по телевизията и което съчетава в себе си всички други изкуства. Но поне вече може да се купуват билети онлайн!!! Без опашки!“

„И ще пропуснеш да поговориш с жената на касата? Да се сблъскаш с някой обичан актьор, който резервира ред за приятели точно тогава?“

„Гледаш много романтично на нещата! А трябва и прагматичност (не вярвам, че ѝ го казвам точно аз)! Представи си, че живееш в Княжево. Няма кой да купи билетите. Имаш да гледаш внуци. Защо да не закупиш билети от разстояние?“

„Съгласна съм. Трябва да сме наясно с новите технологии. Нали затова ме учиш! Но не искам да забравяш за човещината, за сетивата, които не могат/не бива да бъдат компютъризирани, да правиш разлика между онлайн и офлайн общуване, да не залиташ в крайности, да имаш едно наум, че може да не е така лесно вечно. Вероятно ще дойдат тежки времена, в които ще трябва да разчиташ на знания, интуиция и да бъдеш смирена.“

Сми-ре-на… (започвам търсене в Интернет за това как да бъда смирена в 5 стъпки…)

––––––––––––––––––-

Замислям се за всички пъти, когато някой възрастен ми е казвал нещо подобно и колко отегчена съм се чувствала. Какво ми пука какво ще стане след 10, 20, 30 години, след като сега е гот и купон? Дали ако те бяха гледали така на живота „от днес за утре“, щяхме да имаме и половината от това, което имаме днес?