Памет назаем

Памет назаем

Паметта е чувствителна тема в Семейството ми. Баба ми страдаше от Алцхаймер. Това не е обикновената старческа деменция. Алцхаймерът е чудовищната гума, която изтрива личните ти спомени, лицата и имената на любимите ти хора, способността ти да държиш прибори дори за няколко минути, без да ги изпуснеш. Забравяш да говориш правилно, да пишеш и дори оставяш чешмата пусната цяла нощ. И ако няма около теб близки хора, които да те обичат и подкрепят – можеш с дни да се скиташ по улиците, без да знаеш кой си и къде отиваш.

Когато Баба ми заболя, знаех, че нещата са сериозни, но тъй като не обичам ограниченията и харесвам да експериментирам, пробвах най-различни неща. Карах я да пишем приказки, сгъвайки листа, така че другата да не знае какво е било написано. Редувахме се с по едно изречение. Така се изписва една страница и после отваряте и четете. Тази игра много помагаше на Баба. Освен това, ходехме на кафе и тортички. Когато човек е в подобно положение, най-лошото нещо е да бъде изолиран или да се нагнети от срам и самота. Обичайната следобедна бесеница или игра на Румче също бяха от полза. Резултатът на всички тези упражнения не беше, че Баба ми стана отново с памет на двадесетгодишна. Но макар аз да бях в чужбина, тя до последно помнеше само мен и нашето приятелство. Защото дори „малко“ Алцхаймер не може да победи обичта.

Изводът ми от тази история е, че паметта може да се тренира във всякакви ситуации. Но трябва да е всеки ден и от рано. Помня как знаех телефонните номера и датите на раждане на всичките си съученици. А сега, ако нямам аларма, забравям някои от най-близките си приятели. Това ме доведе и до днешната тема. Аз съм голяма фенка на много мобилни приложения. Въпреки това, когато чух за мобилно приложение, което ти напомня да пиеш вода, силно се притесних. Никое устройство или технология не бива да ни отнема способността да помним. Можем да си записваме, можем да си помагаме, но в никакъв случай не бива да зависим от едно парче пластмаса, чипчета, жички и прочие. Тъй като информацията, която получаваме е в много пъти повече от преди, полезно е да имаме различни помощни средства (помощни!) като следните:

Флашка или USB [ю-ес-би]  е вид устройство, което запаметява разнообразна информация – документи, снимки, видеа. Тя се използва и за обмен на информация, като се поставя в компютъра. Така, ако искате да покажете снимки на някого, вместо да си носите целия компютър, просто ги сваляте и с флашката отивате на гости 🙂 Задължително е, обаче, домакинът да има компютър! USB има различна по капацитет памет. Ето как изглежда това чудо:

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Аларма на мобилния телефон: Това несъмнено е новият будилник и сполучливо измества петела, който кукурига в 4.30. Кукуригаше. Защото след няколко подобни сутрини, съседите с по-крехки нерви и с повече патрони… му видяха сметката. Мир на гребена му! Как се наглася аларма за събуждане или за свършване на някоя задача? Общият принцип е:

  1. Натискате там, където пише часовник
  2. Натискате „Създаване на аларма“
  3. Избирате час (стрелките нагоре за уголемяване на числата, стрелките за надолу за по-ранен час)
  4. Избирате деня, в който да звъни
  5. Слагате име на алармата (Събуждане, Пазар, Да се обадя на еди-кой си)
  6. Натискате „Запази“

Гугъл календар: Още едно полезно приложение от Гугъл. Това е онлайн календар за тези, които работят на компютър. Календарът ни напомня за предстоящите събития. Ето как изглежда:

google_calendar-1024x765

Таск мениджър  (идва от английски: Task Manager = мениджър на задачи): Това е мобилно приложение, което ни помага за запаметяването на различни задачи, крайните им срокове и описанието на всяка една от тях. Също се наричат To-do list (лист с неща, които да направя: подобно на списък за пазар, само че онлайн, по-подробно и не е само за пазар :-))

В заключение, няма по-добра подготовка за паметта от използването на самата нея. Да не стане:

„ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни?“

„Не – не помня. Нямам аларма. Нямам го в Гугъл календар, нямам го запаметено на флашката.“

Ако имате нужда от допълнителна помощ по днешната или по минала тема, свържете се с мен тук.

 

Реклами

За виртуалната туршия

За виртуалната туршия

„Здрасти, Чадо! Много ме озадачава, че за вас почти всичко вече се случва онлайн, през компютъра…“

„Леле, Бабо, от главата за краката… Веднага ме почваш!“

„Подготвена съм. Записала съм си няколко неща, които според мен никога не могат да станат там с вашите технологии…“

„Айде, давай списъка…“

„Да започнем от най-основното, от бабешките неща… Да има мобилно приложение за туршия, баница и сладко от ягоди? Хванах те натясно!“

„Не съвсем, Бабо! Разбира се, не можеш да опиташ туршия през телефона, но си има начини да поръчаш храна онлайн. Ето, можеш да разгледаш FoodPanda, да откриеш истински био зеленчуци по Фейсбук, да поръчаш от ферми в цялата страна! Но си е идея да направим нещо по въпроса за виртуалната туршия…“

„Чадо, пак не ме разбра! Ще си дам примерите докрай, пък да видим… Има ли нова технология за истинска любов, за размяна на топлина, която да определи какво е нивото на доверие и познаване между двама души? Няма!“

„Точно в този формат, чрез който тактически я описа, няма. Но има средства, чрез които да поддържаме връзка и да си разменяме информация, да си пишем, да си пращаме емотиконки (ако си забравила картинки, които предават вид емоция или малки изображения, които допълват написаното по визуален начин)… Без Skype, Viber, WhatsApp и подобни, толкова много връзки нямаше да ги има, или щеше да е много трудоемко да се запазят.“

„Явно не си чела „Любов по време на холера“?“

„Е-е-е, хайде, Бабо, да не си даваме примери за истинска любов в литературата! Още повече, не забравяй какво прави Хавиерчо през тези петдесетина години, докато се надява да се събере с първата си любов… Замисли се, Бабо… Колко по-лесно щеше да ви бъде да се чувате с Дядо безплатно и всекидневно, а да няма страшно затишие? „Телефон все ни свързва, телефон ни дели“ – помниш ли? И вие сте търсили начини да си пишете, да се чувате… Просто сега е по-лесно!“

„Точно това ме притеснява. Но да продължа със списъка… Такива сме ние, възрастните хора, последователни… Така… приложение, което развива интуицията…? И те умолявам да не ми даваш някоя стратегическа онлайн игра за пример!“

„Няма приложение за интуицията.“

„Приложение, чрез което да помирисваш цветя, окосена трева или трюфели?“

„Няма. (Въртя очи, защото знам накъде бие този разговор.)“

„Чудесно. Приложение, което да развива твоята борбеност?“

„Ха! Пипнах те! Има какви ли не мотивиращи модерни способи! Да почнем от най-голямата платформа за споделяне на опит, благодарение на която се зареждат позитивно милиони хора по света! TEDx [тедекс]!!! Успели хора презентират своите истории и идеи, лекциите са пълни с проникновения, разсъждения и важни съвети! Резервоар от мъдрост, който можеш да ползваш!“

„Нещо като мъдрости – втора употреба?“

„Не е така! TED вдъхновява толкова много! Прекрасно място, чрез което можеш да се докоснеш до толкова много истини.“

„Но те… са чужди истини… чужди успехи… те не развиват твоята лична борбеност… Доколкото разбирам историите в ТЕД могат да ти дадат тласък, но пътя винаги изминаваш ти, сама! Все едно аз да ти кажа, че съм упорита личност, заради басните, които съм чела. Просто си признай! Когато всичко се случва прекалено лесно, хората стават невъобразимо мързеливи. Няма по-голям мотиватор от неволята. От недоимъка. От самото правене.“

„Не съм съгласна. Мотивацията трябва да идва от дълбините в теб самата, но няма нищо грешно да се подкрепя от стойностни речи, приказки, приложения за спорт и прочие. Не играеш честно! Давай нататък!“

„Нова технология, която може да замести театъра?“

„Удар под кръста! Прекрасно знаеш, че няма как да противодействам тук. Блокирала си ми всички изходи. Театърът е изкуство, което не може да се предава по телевизията и което съчетава в себе си всички други изкуства. Но поне вече може да се купуват билети онлайн!!! Без опашки!“

„И ще пропуснеш да поговориш с жената на касата? Да се сблъскаш с някой обичан актьор, който резервира ред за приятели точно тогава?“

„Гледаш много романтично на нещата! А трябва и прагматичност (не вярвам, че ѝ го казвам точно аз)! Представи си, че живееш в Княжево. Няма кой да купи билетите. Имаш да гледаш внуци. Защо да не закупиш билети от разстояние?“

„Съгласна съм. Трябва да сме наясно с новите технологии. Нали затова ме учиш! Но не искам да забравяш за човещината, за сетивата, които не могат/не бива да бъдат компютъризирани, да правиш разлика между онлайн и офлайн общуване, да не залиташ в крайности, да имаш едно наум, че може да не е така лесно вечно. Вероятно ще дойдат тежки времена, в които ще трябва да разчиташ на знания, интуиция и да бъдеш смирена.“

Сми-ре-на… (започвам търсене в Интернет за това как да бъда смирена в 5 стъпки…)

––––––––––––––––––-

Замислям се за всички пъти, когато някой възрастен ми е казвал нещо подобно и колко отегчена съм се чувствала. Какво ми пука какво ще стане след 10, 20, 30 години, след като сега е гот и купон? Дали ако те бяха гледали така на живота „от днес за утре“, щяхме да имаме и половината от това, което имаме днес?