Тук ли си? Историята за една Фейсбук диета

Тук ли си? Историята за една Фейсбук диета

Тук ли си, Чадо? Къде се запиля, толкова месеци…?!?

AFK, Бабо, AFK. Значи “Away from keyboard”, далеч от клавиатурата, демек.

Наброди ли се, по море, по планина? Вече тук ли си?

Бабче, къде е тук? За физическото ми тук или за виртуалното ми тук питаш?

Тук, в интернет аз съм с теб и с още десетина човека. Тук моето внимание не е твое, нито наше. Тук тутакси се разсейвам, ту този прозорец, ту онзи.

А там бях далеч, там съм си аз, тамошна и без да съм тук. Там прозорецът ми е безшир, а не екран. Там, когато срещна някого, наистина го виждам и чувам.

Тук понякога отбивам номера. Там не съкращавам думи.

Тук бързам.Тук съм сама. Там никога не съм.

Обясни на баба си, какво е това тамошното, което успява да те натамани по твой вкус?

Фейсбук диета, Бабо! Започнах лятото си в Синеморец, без Фейсбук за 10 дена и ако някога решиш да я правиш, ще ти посоча няколко трика за справяне с офлайн режима.

(цъкане, въздишки, присмех в шепички)

Страшните проникновения:

  • Ясно е, че проверяването на “нещо случило ли ми се е във Фейсбук” е вид пристрастеност, с която следва да се борим. Как може нещо реално да ми се случи някъде, където аз не присъствам… ? Дори малките сверки с това какво прави този, онзи, тази, онази, носят изводи, мъка, сравнения и предимно негативни емоции, както сочат някои проучвания.
  • Липсваше ми да знам кой ми е писал, кой мисли за мен… Докато просто тези, които искаха да ме чуят не решиха да използват телефон или имейл.
  • Научих се отново да седя на пейка и да чета. Без да се чувствам странно.
  • Припомних си какво е да съм в превозно средство и да оглеждам хората, вместо да получавам шипове във врата, гледайки надолу 🙂
  • Станах по-чувствителна към диалозите около мен… Един от тях рязко се открои…

Мъж над средната възраст пита ром на колело, с блеснал поглед.

Мъжът пита: Тошееее, как си?

С ромите човек никога не знае – плаче ли, смее ли се, защото все имат някакъв пламък в очите…

Тошо след изсекване…Как да съм? (драматична пауза) Липсва ми Грациела!!!

Мъжът: „Нищо, нищо…Ама виждам, все караш колело!

Тошо: М’че да… който за каквото е учил..

А аз щях да изпусна този диалог, забита в това да натискам някакъв посинял от натискане вече палец или да цъкам в някаква кутийка за коментари.

  • Плувах, тичах, водех кратки, не много съдържателни разговори с непознати, но все пак с размяна на истински усмивки… А не с точки и скоби.
  • Припомних си всички растения като космосче, синчец, различните манатарки, двойници и дори цветята-кученца. Разполагах със собственото си внимание.

Фейсбук диета за 10 дена, значи…

Да, бабо, беше страхотно!

Прощавай, ама така и баба знае… за 10 дена, на морето, млада, жизнена…

Хаха, представи си какво дъно сме ударили, щом вече продават почивки без интернет, пишат се статии за това как да оцелеем без фейсбук и прочие…

Я, верно, Чадо, AFK и ела да побъркаш казана с лютеница.

Тук ли си? Ехо?

Тук ли си?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
AFK, SINEMORETS 2018
Advertisements

Първият учебен ден: НТБГ + Сдружение „Знание“ + Блог до Баба

Първият учебен ден: НТБГ + Сдружение „Знание“ + Блог до Баба

Здрасти, Бабо!

С много радост и гордост искам да ти разкажа за първото обучение, в което „Блог до Баба“ участва като организатор и още нещо.

Всичко започна в началото на годината, когато един мой приятел на шестнадесет години ми писа следното: „Здрасти, шефке, още ли се занимаваш с блог до баба?“ А после продължи с „Ами ще се явяваме на едно състезание, то не е задължително, ама ние искаме да помогнем на социално-отговорен бизнес… та имаш 14 доброволци на разположение.“

🙂 🙂 🙂

Оказа се, че имам 14 доброволци от търговско-банковата гимназия в София (УТФ „Неделя Джуниър“ ООД), но нямам зала с компютри и тепърва ще трябва да намираме бивши ученици, които смело да желаят да влезнат отново в първи клас и да се обучават пред десктопа. Сетих се за страхотните Сдружение „Знание“, които освен база, имат и постоянен контакт с възрастни хора. Беше въпрос точно на няколко разговора по телефона и една среща, за да решим, че обучение ще има.

Тийнейджъри обучават възрастни хора как да боравят с компютър! Както се пее… „Не мога да повярвааааам!“ 🙂

Заех се с ролята на координатор, но също така, имайки предвид моя опит с писане по тази тема, решихме да изработим и методология. Обучението ще трае три седмици, по два пъти седмично, тоест се заехме с изготвянето на шест теми. Това са материали, които възрастните могат да вземат с тях у дома и да си преговарят основни понятия. Все пак физическият допир има значение!

Моят вече седемнадесетгодишен приятел ме предупреди да не му ги пиша аз, защото си било негово задължение. И така, оставих го да твори, а аз просто се включих в проверката и корекцията. Повече от приятно е, когато установиш, че има млади хора, които освен да са винаги яки, прави и да хитреят, имат добро сърце и глава, която не е пълна с талаш.

Това обучение ще е един от ценните житейски уроци за тези деца, които решиха да поемат отговорност и да помогнат. Тези три седмици ще се смеят, дори понякога малко ще се подиграват, но ще научат за търпението, за добрината и за голямата радост от доброволчеството. Дума, която за съжаление в българския речник си остана мръсна… за другите… абе все ще се намери някой там… помагач… кое, работа за без пари ли… БА!

Честит първи учебен ден на записалите се смелчаги, попътен вятър на умните и хубави НТБГ машини от снимката и хиляди благодарности на Сдружение „Знание“, затова че ги поема в следващите 3 седмици! 🙂 ❤

 

Как да общуваме с децата си по Фейсбук?

Как да общуваме с децата си по Фейсбук?
Честита Нова Година! Първият пост за 2018-та ще си позволя да е по-малко технически и повече поведенчески.
С мен се свърза човек в беда, който среща пречки по пътя към това да обясни на родителите си как да се държат в социалните медии. Поговорихме и открихме общи наблюдения. Отделно през изминалата година коментирах с по-възрастните си приятели какво ги дразни в младите и в тяхното съприкосновение с Facebook.

От младите към възрастните

 Относно (свръх)употребата на Facebook:
  • Не е нужно да се коментира или харесва всяка нова снимка. Коментарите обикновено са като извадени от първия ни концерт в детската градина „Браво, Маме/Бабе! Ти си номер едно!“ или „Бижу, съкровище, най-красивата!“ После приятелите на въпросното „бижу“ го/я скъсват от язвителни шегички… Та, поговорете с вашето дете или внуче как възприема тази ваша активност във Фейсбук. Не се сърдете, ако не бъдете окуражени да продължите! Макар моите родители да са ми най-добрите приятели и аз на моменти съм се срамувала от тях (а вероятно и те от мен :))

 

  •  Добавянето на всички приятели на детето/внучето, ей така за да сме си близки всички, не е ОК. Има други начини да се запознаете с приятелите на близките ви. Масовото сприятеляване е порок – моля, въздържайте се! 🙂

 

  • Качването на безброй снимки с половин лица и всякакви фотографии тип „Герника“ не са желателни. Пробвайте да изразите емоциите си с по-малко, но по-качествени снимки!

 

  •  Вдъхновяващите фрази всяка сутрин с пожелания за стремителен и успешен ден с 50 отбелязани човека…  Често това са грозни графики с огромни букви.

 

  •  „Вирусната клетва„: Сподели 5 пъти еди-какво си и ще ти се случи еди-що си. Не! Късметът идва с работата, а не със споделянето във Фейсбук. Не ангажирайте децата си с такива заклинания! Знаем, че го правите с добри намерения, но все някой някъде печели харесвания и коментари на ваш гръб.

 

  •  Религията и Facebook нямат нищо общо. Споделянето на икона във Facebook няма да ни донесе здраве. Само спортът, хубавата храна, спокойствието и вярата ще ни донесат здраве. Споделянето на икони всъщност е вид паразитно действие и като такова то няма смисъл (поне за част от нас).

От възрастните към младите:

1. „Да пишат на кирилица. Също не разбирам какво значи rofl, lol, wtf, omg. Неуважително е да се пише неграмотно.“
2. „Странни са многобройните тагове като „таговете най-яките“ и големият брой отбелязани е изкуствено и лицемерно.“
3. „Снимките с ушички и нослета са доста лигави и еднообразни.“
4. „Защо се снимат все с чаша като с някаква ценност? Да не говорим за салфетките!“
5. „Изумява ме възхитата към песни, които говорят за дупари, антилопи, пръсване на панели, задни предавки и прочие…“
„Блог до Баба“ се радва да е вид посредник и мост между поколенията ❤
До скоро!

Какво се случи тази година?

Какво се случи тази година?

Мила Бабо, мили Дядо,

Скъпи читатели,

Каква активна, позитивна и творческа година измина за „Блог до Баба“!!!

Вече официално мина една година, откакто почнах да пиша писма до моята Баба Пенка и впоследствие до моя Дядо Влади. А то се оказа, че писмата ми стигат до много повече хора. Май дори получих благодарности, че съм успяла малко да помогна. Нека ви разкажа как точно мина 2017.

Решения: Още в началото на годината реших да премина от пълен работен ден на половин работен ден за фирмата, в която работех. Това беше с цел да мога да обърна повече внимание на социалната си дейност, която ме запълва и прави много щастлива. Дори започнах да инвестирам малко във Фейсбук реклама, за да стигат статиите до повече хора.

Оказа се, че колкото и „малко“ да работя, всъщност когато нещо не ми е на сърце, просто не мога да продължа. Затова напуснах постоянната си работа и се занимавах с почасови проекти. Само две седмици по-късно смелото ми решение беше внезапно възнаградено: с мен се свърза журналистка от вестник „Капитал“.

Медийни изяви за „Блог до Баба“: Първият много голям пробив беше интервюто ми във вестник „Капитал“ с близо 15,000 прочитания. Оттам последваха няколко интервюта. С мен се свързаха две предавания от БТВ, но първи бяха от съботния блок: https://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/blog-do-baba.html

След това страхотно представяне от БТВ, получих имейл с предложение от БНР, където прекрасният екип ме посрещна много топло и наистина направихме едно искрено и разчупено интервю: http://bnr.bg/post/100852441/novite-tehnologii-i-socialnite-mreji-ne-samo-za-mladite-vijte-zashto-v-blog-do-baba

Последва почти изпросено от мен интервю във вестник „Трета възраст“, които ми отказаха седмична рубрика, защото темата за включването на възрастните хора в света на младите не била за техния вестник. Първо се разочаровах. После близките ми ме увериха, че много добре са ми отговорили от този вестник и че определено не ми е там мястото. Посетих чудесния форум „Дълголетие“ и се сдобих с полезна информация, която споделих с вас и която ми отвори очите за една нова тема за следващата година: Здравето.

Първи стъпки в борбата: Продължих да пиша. Станах председател на НПО и започнах да кандидатствам за най-различни проекти. Нямам спечелен проект за 2017 година. Участвах в конкурси за социална журналистика, на някои от които бях поканена да участвам. Хората си бяха направили труда да ме намерят и да ме поканят, но пък не ме наградиха. Нещата започнаха да не изглеждат така позитивно. Реших да продължавам да пиша, да говоря и да вярвам в каузата си. Междувременно се записах за изпит по италиански език, ниво Б2, за да мога евентуално някой ден да се възползвам от знанието. Започнах трескава подготовка с много добър педагог. (Чакам резултат след няколко месеца, но имам добро предчувствие).

Вестник Труд: В една студена, но слънчева сутрин разгледах редакторския екип на вестник „Труд“, защото си спомних, че Баща ми ми каза, че това е един от вестниците с най-голям тираж, съответно и най-четен от моята таргет група.

Писах им, предоставяйки няколко линка към статиите в блога, и помолих за среща. Няколко дена по-късно, в неделя, докато бях на планина, получих покана за среща. Много се развълнувах. Това всякак си беше (и Е) един нов връх за мен. Повреме на срещата отворих компютъра, готова да доказвам на редактора колко ще е полезно да има рубрика като тази, която си представям. Той (явно виждайки как нослето ми трепери като на зайче) каза: „Но аз нямам нужда да бъда убеждаван… Просто да решим как ще се казва рубриката“…). Седмица по-късно имах рубрика „Дигитално училище“ във вестник „Труд“. Много съм щастлива и благодарна, че започнах да достигам повече до хората, за които все пак пиша.

Критики: Разбира се извън множеството похвали се появиха и хора с друга визия, които рязко ми споделиха как те биха направили, това което само аз правя. Тези мнения са винаги интересни, защото човек, който не ври и кипи в контекста на случащото се, има бегла представа за начина, по който тече един такъв социален процес. Въпреки това, критиките са ценни за мен, защото мога да вникна под егото на човека и да измъкна нещо ценно за себе си. Сред най-популярните:

  • Ти си сама, няма да можеш да обучиш цяла България.
  • Ти нямаш план за действие.
  • Гледай да не се главозамаеш от медийните изяви.
  • Ама как ще печелиш пари от това? (на месец 3!!!!!)
  • Твоята таргет група има компютри/таблети само в София

Плановете ми за 2018: Да продължа да пиша. Искам да издам и книга, която по много симпатичен начин да разказва за промените в света ни благодарение на технологиите. Обмисляме начин за партниране с едни чудесни момичета, които посещават старчески домове, за да даряват възрастните хора със светлина и надежда. Ще доброволствам отново. Ще се пазаря за зала с компютри, която мога да използвам, за да организирам безплатно обучение. Ще пусна някой и друг проект с надеждата, че някой ще ме забележи без връзки.

Много съм благодарна на хората (и животните), които ме подкрепиха. Не защото е Коледа и тонът трябва да е сълзлив. Тяхната подкрепа беше целогодишна, такава е и моята благодарност. За една година „блог“ постигнах повече, отколкото евентуално дори си бях мечтала.

Само продължих да пиша, да вярвам и да обичам.

И никога няма да забравя Баба и Дядо, които ме обичаха толкова много и продължават да го правят. 🙂

 

В какво влага влогърът?

В какво влага влогърът?

Миналата седмица получих запитване за разликата между блогър и влогър.

Веднага се сетих как биха реагирали моите Баба и Дядо – щяха да потърсят отговора в корена на думата – ВЛОГър. Най-вероятно биха определили това като влог, влогова книжка и тем подобни. За блогъра по-рано съм отгатвала каква би била препратката им 🙂

Та, наистина, в какво влага влогърът? Предимно във видео съдържание.

Влогърът изкарва пари (монетизира своето съдържание) чрез видеата си в Youtube, Vbox итн. Онези рекламки преди да успееш да изгледаш, каквото искаш по Youtube? За това иде реч! Наричат се „preroll ads“.

Влогър идва от „Video Log“ = Vlog. Това е нещо като видео портал, в който влогърът говори за нещо, от което се интересува и ако темата е интересна, успява да запали и други хора, които му стават последователи. Следвайки канала му/ѝ, получавате известие за всяко ново видео.

Влогърът се изправя пред камерата (препоръчително качествена) и ни разказва, съветва ни по дадена тема, в общи линии споделя опита си. Влогърът трябва да е естествен, да има харизма и рой други качества, за да бъде успешен. В този смисъл, влогърът е по-екстровертен, докато блогърът не се открива толкова много (макар и чрез писането да стават ясни много неща за един човек). Ето пример за един много гледан влогър като без коментар ще оставя неговото съдържание. Зрителите решават, туй е модерното Vox populi.

Блогърът е най-вече текстописец, автор на статии и всякакъв вид писмено съдържание. Това не означава, че влогърът никога не пише, или пък че блогърът не ползва видео.

Често блогърът ползва програмата Google AdSense, чрез която Google поставя дадени реклами и когато посетителите на блога натиснат на тях (кликнат), блогърът получава печалба. Това се нарича PPC (Pay per click = заплащане на кликване). Другият популярен канал за печалба е промотирането на продукти на сайта. Аз съм избрала да не правя нито едно от тези неща, защото моят блог не е създаден с комерсиална цел.

 

„Влогър, блогър, ама вече не остана копър“

„Какво е копър, Бабо?“

„Такъв, дето копа, Чадо…“

Порното – интимност за всички?

Порното – интимност за всички?

Помня добре какво казваше Баба ми за секса: „Това е краят на романтиката!“ Казваше ми, че да се целувам е най-хубаво, вероятно за да ме предпази от следващите стъпки на ранна възраст.

Моето виждане днес се различава от това, което тя ми беше посочила като вярно за нея тогава. Не мисля, че сексът е това, което ни лишава от романтика. Едно време сексът е бил тема-табу. Днес сексът ни залива отвсякъде. Сексът продава. Но какъв е този търговски секс? Евтината представа за секса и интимността – тоест порното.

Става въпрос за фантазиите на конвейер. Някакви безумни заготовки, вече отдавна не са толкова вълнуващи. Като лазаня, която трябва само да се притопли в микровълновата. Ама вкусът ѝ няма нищо общо с истинския. Не е ли интимността „направи си сам“, повече отколкото някакъв евтин полуфабрикат? За мен сексът е лично въображение на първо място. Виждала съм как мъже повтарят някакви заучени реплики от някой розовеникав филм… Седят им като крадени! Няма нищо възбуждащо в това да бъдем еднакви. Няма интимност за всички. Няма формули и граници, защото истинското свързване не е поредица от стъпки от някоя статия или филм. Истинската интимност е свободата да бъдеш себе си с някой друг и да позволиш на другия човек също да е такъв – с теб.

Мисля си колко по-игрива е била идеята за секс едно време. Сещам се за скритите порно списания под леглото на младежа в „Амаркорд“ (чудесен филм на Фелини). Спомням си с какъв (почти научен) интерес заглеждах единствената книга в нас за секса – „Мъжът и жената интимно“. Този недоимък на шаблони е бил фантастичен начин за отприщване на личните идеи, сценарии и натурален подход към секс играта.

Да, интернет може да бъде използван за сваляне на порно, каквото си пожелаете. Както се пее в небезизвестната песен „The Internet is for porn“ (Интернетът е за порно!). Аз ви призовавам, обаче, да упражнявате въображението си. Порното задушава въображението, защото го прави мързеливо. Защо например медицинската сестра или учителката да са еротично застъпени като отделни категории в порното, а да няма природозащитнички, архитектки или социоложки? Колко по-вълнуващо би било да има диалози, игра на думи и нови персонажи, които сами да измисляме? Човек една пица вече не може да си поръча без да си помисли за знаменития образ на мускулестия пич, който идва с поръчката, но и с други намерения! Да не говорим за майстори, градинари и бояджии!

Моля Ви, не ползвайте Интернет за порно! За истинска интимност не ви е нужна жена с вечерен грим, нито мъж, гълтал толкова химия, че вероятността да пукне повреме на заснемането на филма, хич не е малка!

Ето хубави алтернативи за ползване на Интернет с цел развитие на въображението:

ТЕД на български (вдъхновяващи лекции от успели в тяхната сфера хора): https://www.ted.com/talks?sort=newest&language=bg

Световна онлайн библиотека: https://chitanka.info/

Галериите по света, които могат да бъдат обиколени виртуално: https://www.artsy.net/galleries

Google Earth: https://www.google.com/earth/, да пътуваме по целия свят онлайн.

Тази статия ще изглежда на мъжете като шега – „Ти луда ли си? Вместо да гледам цици, да гледам виртуална обиколка на Лувъра?“ Пич, и в двата случая гледаш обиколки! Просто си прецени дали ще подкрепяш индустрията, която ще насърчи дъщеря ти да се държи като уличница, за да бъде по-харесвана от мъжете навън или би искал да дадеш личен пример, преставайки да пълниш джобовете на индустрията, която опорочава истинската Кама Сутра 🙂

„Форум Дълголетие“, част втора

„Форум Дълголетие“, част втора

След високата летва, която поставиха лекторите в първата част на форума, преминаваме към нестандартното продължение, което ме изненада приятно.

  • Архитект Стоимен Демерджиев

Макар и на пръв поглед здравословният начин на живот и архитектурата да са несъвместими, се оказа, че нашият живот между бетон е пряко свързан с благоденствието ни. Съответно част от дълголетието ни зависи от начина, по който конструираме дома си. Стоимен засегна темите за влажността, въздуха, недостатъчната вентилация, както и „тихия убиец“ – газ радон (радиоактивен газ, който може да проникне в сградите през пукнатините). Други сфери, за които стана въпрос, бяха качеството на водата (макар и с чудесен състав сама по себе си, липсата на качествена водопреносна мрежа свежда положителните ѝ качества до минимум), и светлинното замърсяване, което включва всякакъв вид осветление повреме на сън, нарушаващо същинското спокойствие на организма.

  • Мариана Тодорова, футуролог* в БАН

Мариана започна лекцията си под надслов „Идва ли смъртта на смъртта?“

Тя изброи множество факти, които подсказват, че ще можем да удължаваме и моделираме нашия живот, правейки се на „Бог“.

  1. Стволовите клетки: Магията на стволовите клетки се състои в това, че самите те са незрели клетки. Така могат да се превърнат в клетки за всяка тъкан и за всеки орган. Стволовите клетки се „събуждат“ и мигрират в района на повредената тъкан за осъществяване на ремонт на тялото.
  2. Инвитро от един родител: скоро на пазара?
  3. Дигитализацията на биологията: триизмерно принтиране на зъби, стави и други органи.
  4. Дизайн на бебета: само си го представете.
  5. Свързане на мозъка с пространство в Интернет за съхранение на информация (облак) до 2030. Ще станем ли суперчовеци? Това е част от проекта „Singularity“, който цели да направи технологическо единство и това е пътят към свръхинтелекта.

Всичко изброено Мариана дефинира като „Кутията на Пандора“. Тя постави въпросите за това кой ще взима решенията, ако има наш мозък в механично тяло… В заключение тя окачестви медицината като трансформираща се в изцяло превантивна в бъдеще.

*Изследване на възможните събития в бъдещето

  • Луиз Уинтър, погребален агент

За мен със сигурност това беше най-странната лекция в целия форум. Не защото смъртта като тема трябва да бъде отбягвана, а защото контекстът беше малко повърхностен. За бизнеса си Лесли беше стигнала до доста дълбоки прозрения. Както тя самата каза, „Моят бизнес се крепи на това, че има смъртност“. Нейната погребална агенция във Великобритания се казва „Поетични завършеци“. Тя сподели за специалното отношение, което трябва да получат близките на умрелия. Говори за културни и религиозни различия и как те са важни в едно погребение. Всичко това е много хубаво, но аз смятам, че повечето от нас биха се интересували по-дълбоко… А именно какво следва след живота? Има ли прераждане? (Ако няма, съответно как опровергаваме закона във физиката за запазването на енергия и негубенето ѝ, а само трансформация) И други далеч по-екзистенциални въпроси от това как правим добър и етичен бизнес с мъртви. Мое мнение.

  • Д-р Лесли Мартин, професор по обществено здраве

Д-р Мартин говори за своя „Проект Дълголетие“ и разкри за публиката следните неща:

  1. За да живееш дълго е важно да се чувстваш свързан, като част от група.
  2. Колкото по-съзнателен живот водиш, толкова по-добре.
  3. Да се притесняваш не е задължително лошо, защото едва ли не ни държи в бойна готовност и да не се запускаме (умереното притеснение, разбира се)
  4. Не броят приятели е важен, а броят на комуникация между нас и приятелите ни. В този смисъл отново се стигна до „малко, но истински и по-често“.
  • Димитър Николов, управител на ресторант

Димитър беше избрал много любопитна тема, а именно „Ферментацията като начин на живот“. Той изброи девет вида храни, които благодарение на процеса ферментация, съдържат полезни за стомашната флора бактерии. Ферментиралите храни укрепват имунната система и влияят благоприятно на храносмилателния тракт:

  1. Оцет
  2. Пробиотични напитки като кефир, боза и камбуча
  3. Кисело мляко
  4. Месо – става въпрос за колбасите, обвити в бяла тъкан (бялата плесен показва качеството на месото)
  5. Кафе (преди да бъде изпечено, то ферментира)
  6. Тестени изделия (ферментирането трае между 24 и 72 часа, с изключение на заводския хляб, който едва се класира с един час)
  7. Тапиока (хлябът на тропиците)
  8. Зелеви продукти (киселото зеле се грижи за нашата микрофлора през зимата)
  9. Алкохол (който беше посрещнат бурно, тъй като хората се опасяваха, че няма да бъде споменат). Тук Димитър разказа за прародителя на алкохолите, който идва от Индокитай. Ферментирали плодове с мед.  🙂
  • Бойка Арсова и нейната прекрасна внучка в „Разговор между поколенията“

Звучи познато, нали? На сцената бяха изнесени три столчета. По средата застана интервюиращата. Бойка е маратонец на 67 години, а внучка ѝ също бяга и е много хвалена от Ивет Лалова. На въпроса „Какво според теб е хубаво в това да си възрастен?“, внучката отговори чистосърдечно, че няма нищо хубаво и че ѝ харесва безгрижното детство. Баба ѝ пък сподели, че си е отиграла на видео игри, но напомни, че младите днес имат много по-добри условия за спорт. Тогава попитаха малката какво би посъветвала хората.

„Ако не могат да бягат, поне да се разхождат!“

„А какво би посъветвала баба си?“

„Много съм малка да съветвам баба си, но тя е една на милион.“

Припознах този отговор. Не можеше да има по-силен завършек на този форум.