Баба говори за Фейсбук

„Чадо, здравей! Бързам да ти споделя, че най-сетне разбрах целта на съществуването на Фейсбук. То е каквото навремето беше обществената пералня. И то си беше социално общуване. Даже лице в лице. Пералните се въртят и вдигат шум, но разговорът се запазва. Днес социалността се е преместила във Фейсбук. Което обективно погледнато си е пак обществена пералня, Чадо. Но там има много повече „шум“ и по-малко разговор.”

„Бабо, не съм съгласна, Фейсбук толкова много ни помага!”

„Нека се доизкажа, де. Влизаме заедно в модерната обществена пералня, Фейсбук. Вписваме се, нали така? Отваряме барабанчето на пералнята, онова…”

„Стената, Бабо.”

„Да, и като отворим барабанчето, слагаме там дрехите под формата на мисли, грижи и вълнения. Ами ако някоя от тях пусне цвят и оцвети целия ни живот? Има разни филтри, точно като в прането – блокиране, криене, персонализиране. Изведнъж водата нахлува в пералнята. Това е цялата информация от всички.”

„И залива News feed-a, а?”

„Точно така, както го рече. И като се загледаме в прането на хората, виждаме разбира се, мръсните ризи. И те без свян си ги простират онлайн.”

„Не е ли това идеята на обществената пералня и на Фейсбук – да изкараме на показ разни неща, които ни вълнуват?”

„Ами излизат много петна – обсеване, комплекси, несигурност… Колко време трябва човек да прекара във Фейсбук, за да се оттърве от тях? Във Фейсбук си има и его-омекотител – качват разни снимки и вече чувстват блага пелена около себе си.”

„Бабо, като се простре и съседите надничат, столкъри ли са?”

„Какво е това … слоткъри?”

„Столкъри (идва от stalker) казват на хора, които следят някого, най-често тайничко, през социалните канали. Обикновено те имат симпатии към някого и просто могат да злоупотребят с информацията, споделена във Фейсбук.”

„Ясно… Разбрах вече, че Минка е столкърка… онзи ден направила като моя сладкиш, защото ми видяла рецептата във Фейсбук…”

„Бабини интриги, това не е истинско столквърство, бе, Бабо. Ти доброволно си споделила рецептата, за да я ползват и други.”

„Е, да де, ама тя е почерпила всички мъже пред блока и казала, че рецептата е наследствена, десето коляно…”

„За последен път, Бабо, Минка не е столкърка, а обикновена мръсница.”

Баба кима, но си знае, че Минка е необикновена мръсница, защото е използвала и кардамон.

Новите карикатури: Гиф ми мийм

„Здрасти, Бабо! Днес ще ти разкажа за новите Интернет веселби, добили популярност през последните години, а именно гифчета и миймове/мемета.”

„Добре, Чадо, какви са тези гафчета и мимове?”

„Пак не слушаш внимателно, Бабо! Става въпрос за съвременните карикатури.”

Първото се казва GIF, като то може да се произнася и като [гиф] или [джиф]. Представлява графично, най-често анимирано изображение. Използваме го за иронични визуални отговори, за да покажем реакцията си нагледно. Те могат да съдържат и кратък текст.

Пример за гиф-ситуация:

Момче споделя с приятели, че е спало с готино момиче.

Ответна реакция от тях в чата:

Вторият тип известни картинки се казват meme [мем] [мийм] [меме]. Това е вид визуално послание, което стана много зарибяващо в онлайн културата. Изображението имитира дадена ситуация в живота, често взима познати образи и добавя малко думи. Меметата се използват за шегички, диалози, цитати от известни личности и други. Те са достатъчно общочовешки, за да могат да ангажират емоционално голяма група от хора.

Например следващият пример с известен мотив от Хайди и Клара (момичето в инвалидната количка). Все пак си ги знаем зодия Скорпион.

„Научи ли сега какво е гиф и какво мийм?”

„Чадо, прегледах ги, малко са грознички тези картинки.”

„Не съм твърдяла, че са някакъв писък на културата. Просто са релевантни и забавни.”

„Искаш ли да видиш навремето нашите мемета? Сещаш ли се как съм ти разказвала по картинки от Бидструп?”

„Прекрасни са. Но имат един недостатък. Трудно се правят дигитални, така че да могат да се изпратят. Сигурно ти е отнело цяла вечност!”

Баба праща:

Правилата на чатенето – съкращения и извращения

Преди немного време се появи репликата „Чат ли си?“, идващ от жаргонното „чаткам“ = разбирам. Какво се оказва? Че всички чатещи не са чаткащи. И изобщо чаткат трудно, вследствие на многото чатене.

В този нов свят на хиляди съкращения е необходимо да си припомним някои добри практики за добро чатене, говорене в писмен вид и изобщо комуникация.

1. Темпото. Не всички могат да пишат с една и съща скорост. Често възрастните пишат боязливо само с по един, два пръста. (Макар много от тях да са имали пишеща машина, но да кажем, са отвикнали). Нужна е толератност и изчакване. Едно послание на ред и изчакване на отговор по темата.

2. Видове съкращения. Ще ги разделя условно на полезни и извращения.

Полезни:

AFK = away from keyboard, тоест събеседникът не е пред клавиатурата.
FYI = for your information, често се използва, когато се праща допълнителна информация.
AKA = also known as = Въпреки, че на български имаме “така нареченото/другояче казано/с други думи” и прочие.
BRB = be right back = Връщам се след малко.
TTYL = talk to you later = Ще говорим по-късно.

Извращения:

Наскоро един приятел ми сподели, чата си със студентка:

„Zdr kp?” = Здрасти, какво правиш?

“Здравей еди-коя си. Добре съм. Ти какво правиш?”

“n6, sry brb” = Нищо, извинявай, не мога да говоря.

Zdr kp; n6, sry brb е не само изглеждащо като написано от котка, ходеща по клавиатурата, но е морална грешка, за всеки, който цени езика и изказа.

И така други извращения, на които съм попадала:

nqma smi, kks, wtf (съжалявам, но си имаме прекрасна българска алтернатива на този американизиран тъпизъм. Предложенията ми включват дявол, Господ и тем подобни, използвани от нашите автори, които духовенството може да заклеймява. Но мисля, че има по-сериозни теми, за които да се притеснява.

GR8 – great (осмицата е [ейт] и така става ГР+ейт) Някакъв друг начин да бъдем креативни освен грейт, М8 (mate), F8 (fate) и така нататък?
WYWH – Wish You Were Here. Ако искам някой да е при мен, едва ли бих го написала с акроним.

3. Клавиатурата. Признавам си, че понякога и аз нарушавам това и пиша български с латиница. Не е добре. В тази глобализация, колко неща останаха български?

4. Използването на емотиконки. При липса на интонация, … не интуиция :-), е хубаво да бъдем подпомогнати от визуален материал.

5. Дължина. Кратко и ясно – нека се видим. Онлайн да е трамплин към офлайн. Днес в парка, утре в зимния ден на чай, театър, концерт. Не през екран.

“Чадо, аз много не разбрах защо така се пестите днес откъм правопис и обща грамотност. Все гледате да спестите усилие, защото време не пестите. Напротив, още повече го разпилявате. Имате поне 3 активни социални канала, където споделяте снимки, статуси и висите, проверявате, и само с екран се чувствате свързани.”

“Интернет не е нито лош, нито добър. Все пак ние го ползваме, както решим. Дали ще раздаваме съвети през мрежата, само за да блеснем, или защото наистина искаме да помогнем? Дали ще гледаме как живеят другите или ще се вгледаме в себе си?”

“Все пак не ми харесва разговорът ни да е на един хикс разстояние, хоп и затваряш чата. Прекалено е лесно да избягаш.”

“Това е онлайн-бягство, Бабче. За щастие офлайн ние продължаваме да съществуваме. И там от емоциите няма хикс.”

„Да сложим хикс сега, че кексът няма сам да се направи.“

“ (y) ”

Тук ли си? Историята за една Фейсбук диета

„Тук ли си, Чадо? Къде се запиля, толкова месеци…?!?“

„AFK, Бабо, AFK. Значи “Away from keyboard”, далеч от клавиатурата, демек.“

„Наброди ли се, по море, по планина? Вече тук ли си?“

„Бабче, къде е тук? За физическото ми тук или за виртуалното ми тук питаш?

Тук, в интернет аз съм с теб и с още десетина човека. Тук моето внимание не е твое, нито наше. Тук тутакси се разсейвам, ту този прозорец, ту онзи.

А там бях далеч, там съм си аз, тамошна и без да съм тук. Там прозорецът ми е безшир, а не екран. Там, когато срещна някого, наистина го виждам и чувам.

Тук понякога отбивам номера. Там не съкращавам думи.

Тук бързам.Тук съм сама. Там никога не съм.“

„Обясни на баба си, какво е това тамошното, което успява да те натамани по твой вкус?“

„Фейсбук диета, Бабо! Започнах лятото си в Синеморец, без Фейсбук за 10 дена и ако някога решиш да я правиш, ще ти посоча няколко трика за справяне с офлайн режима.“

(цъкане, въздишки, присмех в шепички)

Страшните проникновения:

Ясно е, че проверяването на “нещо случило ли ми се е във Фейсбук” е вид пристрастеност, с която следва да се борим. Как може нещо реално да ми се случи някъде, където аз не присъствам… ? Дори малките сверки с това какво прави този, онзи, тази, онази, носят изводи, мъка, сравнения и предимно негативни емоции, както сочат някои проучвания.
Липсваше ми да знам кой ми е писал, кой мисли за мен… Докато просто тези, които искаха да ме чуят не решиха да използват телефон или имейл.
Научих се отново да седя на пейка и да чета. Без да се чувствам странно.
Припомних си какво е да съм в превозно средство и да оглеждам хората, вместо да получавам шипове във врата, гледайки надолу 🙂
Станах по-чувствителна към диалозите около мен… Един от тях рязко се открои…

Мъж над средната възраст пита ром на колело, с блеснал поглед.

Мъжът пита: „Тошееее, как си?“

С ромите човек никога не знае – плаче ли, смее ли се, защото все имат някакъв пламък в очите…

Тошо след изсекване…„Как да съм? (драматична пауза) Липсва ми Грациела!!!“

Мъжът: „Нищо, нищо…Ама виждам, все караш колело!“

Тошо: „М’че да… който за каквото е учил..“

А аз щях да изпусна този диалог, забита в това да натискам някакъв посинял от натискане вече палец или да цъкам в някаква кутийка за коментари.

Плувах, тичах, водех кратки, не много съдържателни разговори с непознати, но все пак с размяна на истински усмивки… А не с точки и скоби.
Припомних си всички растения като космосче, синчец, различните манатарки, двойници и дори цветята-кученца. Разполагах със собственото си внимание.

„Фейсбук диета за 10 дена, значи…“

„Да, бабо, беше страхотно!“

„Прощавай, ама така и баба знае… за 10 дена, на морето, млада, жизнена…“

„Хаха, представи си какво дъно сме ударили, щом вече продават почивки без интернет, пишат се статии за това как да оцелеем без фейсбук и прочие…“

„Я, верно, Чадо, AFK и ела да побъркаш казана с лютеница.

Тук ли си? Ехо?

Тук ли си?“

OLYMPUS DIGITAL CAMERA — AFK, SINEMORETS 2018

Първият учебен ден: НТБГ + Сдружение „Знание“ + Блог до Баба

Здрасти, Бабо!

С много радост и гордост искам да ти разкажа за първото обучение, в което „Блог до Баба“ участва като организатор и още нещо.

Всичко започна в началото на годината, когато един мой приятел на шестнадесет години ми писа следното: „Здрасти, шефке, още ли се занимаваш с блог до баба?“ А после продължи с „Ами ще се явяваме на едно състезание, то не е задължително, ама ние искаме да помогнем на социално-отговорен бизнес… та имаш 14 доброволци на разположение.“

🙂 🙂 🙂

Оказа се, че имам 14 доброволци от търговско-банковата гимназия в София (УТФ „Неделя Джуниър“ ООД), но нямам зала с компютри и тепърва ще трябва да намираме бивши ученици, които смело да желаят да влезнат отново в първи клас и да се обучават пред десктопа. Сетих се за страхотните Сдружение „Знание“, които освен база, имат и постоянен контакт с възрастни хора. Беше въпрос точно на няколко разговора по телефона и една среща, за да решим, че обучение ще има.

Тийнейджъри обучават възрастни хора как да боравят с компютър! Както се пее… „Не мога да повярвааааам!“ 🙂

Заех се с ролята на координатор, но също така, имайки предвид моя опит с писане по тази тема, решихме да изработим и методология. Обучението ще трае три седмици, по два пъти седмично, тоест се заехме с изготвянето на шест теми. Това са материали, които възрастните могат да вземат с тях у дома и да си преговарят основни понятия. Все пак физическият допир има значение!

Моят вече седемнадесетгодишен приятел ме предупреди да не му ги пиша аз, защото си било негово задължение. И така, оставих го да твори, а аз просто се включих в проверката и корекцията. Повече от приятно е, когато установиш, че има млади хора, които освен да са винаги яки, прави и да хитреят, имат добро сърце и глава, която не е пълна с талаш.

Това обучение ще е един от ценните житейски уроци за тези деца, които решиха да поемат отговорност и да помогнат. Тези три седмици ще се смеят, дори понякога малко ще се подиграват, но ще научат за търпението, за добрината и за голямата радост от доброволчеството. Дума, която за съжаление в българския речник си остана мръсна… за другите… абе все ще се намери някой там… помагач… кое, работа за без пари ли… БА!

Честит първи учебен ден на записалите се смелчаги, попътен вятър на умните и хубави НТБГ машини от снимката и хиляди благодарности на Сдружение „Знание“, затова че ги поема в следващите 3 седмици! 🙂 ❤

Как да общуваме с децата си по Фейсбук?

Честита Нова Година! Първият пост за 2018-та ще си позволя да е по-малко технически и повече поведенчески.

С мен се свърза човек в беда, който среща пречки по пътя към това да обясни на родителите си как да се държат в социалните медии. Поговорихме и открихме общи наблюдения. Отделно през изминалата година коментирах с по-възрастните си приятели какво ги дразни в младите и в тяхното съприкосновение с Facebook.

От младите към възрастните

Относно (свръх)употребата на Facebook:

Не е нужно да се коментира или харесва всяка нова снимка. Коментарите обикновено са като извадени от първия ни концерт в детската градина „Браво, Маме/Бабе! Ти си номер едно!“ или „Бижу, съкровище, най-красивата!“ После приятелите на въпросното „бижу“ го/я скъсват от язвителни шегички… Та, поговорете с вашето дете или внуче как възприема тази ваша активност във Фейсбук. Не се сърдете, ако не бъдете окуражени да продължите! Макар моите родители да са ми най-добрите приятели и аз на моменти съм се срамувала от тях (а вероятно и те от мен :))

Добавянето на всички приятели на детето/внучето, ей така за да сме си близки всички, не е ОК. Има други начини да се запознаете с приятелите на близките ви. Масовото сприятеляване е порок – моля, въздържайте се! 🙂

Качването на безброй снимки с половин лица и всякакви фотографии тип „Герника“ не са желателни. Пробвайте да изразите емоциите си с по-малко, но по-качествени снимки!

Вдъхновяващите фрази всяка сутрин с пожелания за стремителен и успешен ден с 50 отбелязани човека… Често това са грозни графики с огромни букви.

„Вирусната клетва„: Сподели 5 пъти еди-какво си и ще ти се случи еди-що си. Не! Късметът идва с работата, а не със споделянето във Фейсбук. Не ангажирайте децата си с такива заклинания! Знаем, че го правите с добри намерения, но все някой някъде печели харесвания и коментари на ваш гръб.

Религията и Facebook нямат нищо общо. Споделянето на икона във Facebook няма да ни донесе здраве. Само спортът, хубавата храна, спокойствието и вярата ще ни донесат здраве. Споделянето на икони всъщност е вид паразитно действие и като такова то няма смисъл (поне за част от нас).

От възрастните към младите:

1. „Да пишат на кирилица. Също не разбирам какво значи rofl, lol, wtf, omg. Неуважително е да се пише неграмотно.“

2. „Странни са многобройните тагове като „таговете най-яките“ и големият брой отбелязани е изкуствено и лицемерно.“

3. „Снимките с ушички и нослета са доста лигави и еднообразни.“

4. „Защо се снимат все с чаша като с някаква ценност? Да не говорим за салфетките!“

5. „Изумява ме възхитата към песни, които говорят за дупари, антилопи, пръсване на панели, задни предавки и прочие…“

„Блог до Баба“ се радва да е вид посредник и мост между поколенията ❤

До скоро!

Какво се случи тази година?

Мила Бабо, мили Дядо,

Скъпи читатели,

Каква активна, позитивна и творческа година измина за „Блог до Баба“!!!

Вече официално мина една година, откакто почнах да пиша писма до моята Баба Пенка и впоследствие до моя Дядо Влади. А то се оказа, че писмата ми стигат до много повече хора. Май дори получих благодарности, че съм успяла малко да помогна. Нека ви разкажа как точно мина 2017.

Решения: Още в началото на годината реших да премина от пълен работен ден на половин работен ден за фирмата, в която работех. Това беше с цел да мога да обърна повече внимание на социалната си дейност, която ме запълва и прави много щастлива. Дори започнах да инвестирам малко във Фейсбук реклама, за да стигат статиите до повече хора.

Оказа се, че колкото и „малко“ да работя, всъщност когато нещо не ми е на сърце, просто не мога да продължа. Затова напуснах постоянната си работа и се занимавах с почасови проекти. Само две седмици по-късно смелото ми решение беше внезапно възнаградено: с мен се свърза журналистка от вестник „Капитал“.

Медийни изяви за „Блог до Баба“: Първият много голям пробив беше интервюто ми във вестник „Капитал“ с близо 15,000 прочитания. Оттам последваха няколко интервюта. С мен се свързаха две предавания от БТВ, но първи бяха от съботния блок: https://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/blog-do-baba.html

След това страхотно представяне от БТВ, получих имейл с предложение от БНР, където прекрасният екип ме посрещна много топло и наистина направихме едно искрено и разчупено интервю: http://bnr.bg/post/100852441/novite-tehnologii-i-socialnite-mreji-ne-samo-za-mladite-vijte-zashto-v-blog-do-baba

Последва почти изпросено от мен интервю във вестник „Трета възраст“, които ми отказаха седмична рубрика, защото темата за включването на възрастните хора в света на младите не била за техния вестник. Първо се разочаровах. После близките ми ме увериха, че много добре са ми отговорили от този вестник и че определено не ми е там мястото. Посетих чудесния форум „Дълголетие“ и се сдобих с полезна информация, която споделих с вас и която ми отвори очите за една нова тема за следващата година: Здравето.

Първи стъпки в борбата: Продължих да пиша. Станах председател на НПО и започнах да кандидатствам за най-различни проекти. Нямам спечелен проект за 2017 година. Участвах в конкурси за социална журналистика, на някои от които бях поканена да участвам. Хората си бяха направили труда да ме намерят и да ме поканят, но пък не ме наградиха. Нещата започнаха да не изглеждат така позитивно. Реших да продължавам да пиша, да говоря и да вярвам в каузата си. Междувременно се записах за изпит по италиански език, ниво Б2, за да мога евентуално някой ден да се възползвам от знанието. Започнах трескава подготовка с много добър педагог. (Чакам резултат след няколко месеца, но имам добро предчувствие).

Вестник Труд: В една студена, но слънчева сутрин разгледах редакторския екип на вестник „Труд“, защото си спомних, че Баща ми ми каза, че това е един от вестниците с най-голям тираж, съответно и най-четен от моята таргет група.

Писах им, предоставяйки няколко линка към статиите в блога, и помолих за среща. Няколко дена по-късно, в неделя, докато бях на планина, получих покана за среща. Много се развълнувах. Това всякак си беше (и Е) един нов връх за мен. Повреме на срещата отворих компютъра, готова да доказвам на редактора колко ще е полезно да има рубрика като тази, която си представям. Той (явно виждайки как нослето ми трепери като на зайче) каза: „Но аз нямам нужда да бъда убеждаван… Просто да решим как ще се казва рубриката“…). Седмица по-късно имах рубрика „Дигитално училище“ във вестник „Труд“. Много съм щастлива и благодарна, че започнах да достигам повече до хората, за които все пак пиша.

Критики: Разбира се извън множеството похвали се появиха и хора с друга визия, които рязко ми споделиха как те биха направили, това което само аз правя. Тези мнения са винаги интересни, защото човек, който не ври и кипи в контекста на случащото се, има бегла представа за начина, по който тече един такъв социален процес. Въпреки това, критиките са ценни за мен, защото мога да вникна под егото на човека и да измъкна нещо ценно за себе си. Сред най-популярните:

Ти си сама, няма да можеш да обучиш цяла България.
Ти нямаш план за действие.
Гледай да не се главозамаеш от медийните изяви.
Ама как ще печелиш пари от това? (на месец 3!!!!!)
Твоята таргет група има компютри/таблети само в София

Плановете ми за 2018: Да продължа да пиша. Искам да издам и книга, която по много симпатичен начин да разказва за промените в света ни благодарение на технологиите. Обмисляме начин за партниране с едни чудесни момичета, които посещават старчески домове, за да даряват възрастните хора със светлина и надежда. Ще доброволствам отново. Ще се пазаря за зала с компютри, която мога да използвам, за да организирам безплатно обучение. Ще пусна някой и друг проект с надеждата, че някой ще ме забележи без връзки.

Много съм благодарна на хората (и животните), които ме подкрепиха. Не защото е Коледа и тонът трябва да е сълзлив. Тяхната подкрепа беше целогодишна, такава е и моята благодарност. За една година „блог“ постигнах повече, отколкото евентуално дори си бях мечтала.

Само продължих да пиша, да вярвам и да обичам.

И никога няма да забравя Баба и Дядо, които ме обичаха толкова много и продължават да го правят. 🙂

В какво влага влогърът?

Миналата седмица получих запитване за разликата между блогър и влогър.

Веднага се сетих как биха реагирали моите Баба и Дядо – щяха да потърсят отговора в корена на думата – ВЛОГър. Най-вероятно биха определили това като влог, влогова книжка и тем подобни. За блогъра по-рано съм отгатвала каква би била препратката им 🙂

Та, наистина, в какво влага влогърът? Предимно във видео съдържание.

Влогърът изкарва пари (монетизира своето съдържание) чрез видеата си в Youtube, Vbox итн. Онези рекламки преди да успееш да изгледаш, каквото искаш по Youtube? За това иде реч! Наричат се „preroll ads“.

Влогър идва от „Video Log“ = Vlog. Това е нещо като видео портал, в който влогърът говори за нещо, от което се интересува и ако темата е интересна, успява да запали и други хора, които му стават последователи. Следвайки канала му/ѝ, получавате известие за всяко ново видео.

Влогърът се изправя пред камерата (препоръчително качествена) и ни разказва, съветва ни по дадена тема, в общи линии споделя опита си. Влогърът трябва да е естествен, да има харизма и рой други качества, за да бъде успешен. В този смисъл, влогърът е по-екстровертен, докато блогърът не се открива толкова много (макар и чрез писането да стават ясни много неща за един човек). Ето пример за един много гледан влогър като без коментар ще оставя неговото съдържание. Зрителите решават, туй е модерното Vox populi.

Блогърът е най-вече текстописец, автор на статии и всякакъв вид писмено съдържание. Това не означава, че влогърът никога не пише, или пък че блогърът не ползва видео.

Често блогърът ползва програмата Google AdSense, чрез която Google поставя дадени реклами и когато посетителите на блога натиснат на тях (кликнат), блогърът получава печалба. Това се нарича PPC (Pay per click = заплащане на кликване). Другият популярен канал за печалба е промотирането на продукти на сайта. Аз съм избрала да не правя нито едно от тези неща, защото моят блог не е създаден с комерсиална цел.

„Влогър, блогър, ама вече не остана копър“

„Какво е копър, Бабо?“

„Такъв, дето копа, Чадо…“

Порното – интимност за всички?

Помня добре какво казваше Баба ми за секса: „Това е краят на романтиката!“ Казваше ми, че да се целувам е най-хубаво, вероятно за да ме предпази от следващите стъпки на ранна възраст.

Моето виждане днес се различава от това, което тя ми беше посочила като вярно за нея тогава. Не мисля, че сексът е това, което ни лишава от романтика. Едно време сексът е бил тема-табу. Днес сексът ни залива отвсякъде. Сексът продава. Но какъв е този търговски секс? Евтината представа за секса и интимността – тоест порното.

Става въпрос за фантазиите на конвейер. Някакви безумни заготовки, вече отдавна не са толкова вълнуващи. Като лазаня, която трябва само да се притопли в микровълновата. Ама вкусът ѝ няма нищо общо с истинския. Не е ли интимността „направи си сам“, повече отколкото някакъв евтин полуфабрикат? За мен сексът е лично въображение на първо място. Виждала съм как мъже повтарят някакви заучени реплики от някой розовеникав филм… Седят им като крадени! Няма нищо възбуждащо в това да бъдем еднакви. Няма интимност за всички. Няма формули и граници, защото истинското свързване не е поредица от стъпки от някоя статия или филм. Истинската интимност е свободата да бъдеш себе си с някой друг и да позволиш на другия човек също да е такъв – с теб.

Мисля си колко по-игрива е била идеята за секс едно време. Сещам се за скритите порно списания под леглото на младежа в „Амаркорд“ (чудесен филм на Фелини). Спомням си с какъв (почти научен) интерес заглеждах единствената книга в нас за секса – „Мъжът и жената интимно“. Този недоимък на шаблони е бил фантастичен начин за отприщване на личните идеи, сценарии и натурален подход към секс играта.

Да, интернет може да бъде използван за сваляне на порно, каквото си пожелаете. Както се пее в небезизвестната песен „The Internet is for porn“ (Интернетът е за порно!). Аз ви призовавам, обаче, да упражнявате въображението си. Порното задушава въображението, защото го прави мързеливо. Защо например медицинската сестра или учителката да са еротично застъпени като отделни категории в порното, а да няма природозащитнички, архитектки или социоложки? Колко по-вълнуващо би било да има диалози, игра на думи и нови персонажи, които сами да измисляме? Човек една пица вече не може да си поръча без да си помисли за знаменития образ на мускулестия пич, който идва с поръчката, но и с други намерения! Да не говорим за майстори, градинари и бояджии!

Моля Ви, не ползвайте Интернет за порно! За истинска интимност не ви е нужна жена с вечерен грим, нито мъж, гълтал толкова химия, че вероятността да пукне повреме на заснемането на филма, хич не е малка!

Ето хубави алтернативи за ползване на Интернет с цел развитие на въображението:

ТЕД на български (вдъхновяващи лекции от успели в тяхната сфера хора): https://www.ted.com/talks?sort=newest&language=bg

Световна онлайн библиотека: https://chitanka.info/

Галериите по света, които могат да бъдат обиколени виртуално: https://www.artsy.net/galleries

Google Earth: https://www.google.com/earth/, да пътуваме по целия свят онлайн.

Тази статия ще изглежда на мъжете като шега – „Ти луда ли си? Вместо да гледам цици, да гледам виртуална обиколка на Лувъра?“ Пич, и в двата случая гледаш обиколки! Просто си прецени дали ще подкрепяш индустрията, която ще насърчи дъщеря ти да се държи като уличница, за да бъде по-харесвана от мъжете навън или би искал да дадеш личен пример, преставайки да пълниш джобовете на индустрията, която опорочава истинската Кама Сутра 🙂

Blog to Granny

Explain all things modern to our parents & grandparents