От федералното до социалното бюро за разследване FB(i)

От федералното до социалното бюро за разследване FB(i)

„Къде си, с кого си, как си, Чадо?“

„Бре, това ми мяза на кръстосан разпит направо! Здрасти, Бабо! Карай го по-спокойно, де!“

„Ами как иначе да разбера?! И за гаджетата да ми кажеш, по-точно… Кой е, какво му е семейството, от какво се интересува…“

„Още не използваш социалните мрежи „по предназначение“! Едно време така ме разпитваше Мама дали пуша. Пък аз си триех ръцете със здравец между пръстите, защото ме душеше като полицейска хрътка… А правехме ли беля, се събирахме в квартала на след-беля инструктаж и всички се заклевахме да бетонираме информацията, никой нищо да не казва. Разбира се, пукнатини винаги се появяваха, защото детето Х не е издържало на изкушението. Сладоледът осигуряваше свидетели лесно и показанията бяха налице. Честно да ти кажа, така се радвам, че не съм дете сега! Днес информацията винаги ще изтече – я от някой Фейсбук приятел, който решава да те отбележе на снимка, я от нечий коментар на профила ти…“

„Направо звучи все едно Фейса (FB) е новото ФБР (FBI)… Туй ми се струва много любопитно!“

„Не само Фейсбук! Ще ти кажа само, че си имаше чар да няма подобни тинтири-минтири. Разказвала съм ти как проучвахме момчетата с Кака, когато бяхме по-малки. Първо, ако не знаеш фамилията му, влизаш нелегално в учителската стая и набарваш дневника. Така, когато по-късно се наложи да попиташ за Гошко, вече знаеш фамилията му. Да няма обърквания! Второ – преписваш програмата му. Така знаеш кога и на кой етаж да се „засечете“. Голямото междучасие се използва, за да следиш с кого дружи, как се държи и дори с какво се храни. Следващата стъпка, разбира се, е внедряването в компанията му. Но само частично! Иначе може да ти лепне етикет „приятелка“ още в самото начало. Накратко – имаше стратегия, история, тръпка и очакване. Сега всичкото това проучване става онлайн. Няма кръстосване на квартали, залягане зад храсти и дори попълване на лексикон (това винаги счупваше леда и показваше толкова много за обектите на нашия интерес!).“

„Спомням си, че дори аз бях вкарана в подобен сценарий! Дето познавах бабата на момчето и ти ме заливаше с въпроси! Та…  Аз силно се развълнувах за това как да използваме социалните мрежи, за да получим информацията, която ни трябва… Тъй като не ми се заляга по храсти и се надявам, че това е само нарицателно!“

„Неслучайно хората, които следят твоята информация се казват поСЛЕДОВАТЕЛИ. Знам защо толкова се интересуваш!“

И така на твоето внимание: Шпионаж по социалните мрежи в 5 лесни стъпки

  1. Научаваш всичко възможно за човека, който те интересува (чрез непринуден разговор): как се казва, къде работи, къде живее! Тази информация ще помогне за намирането на правилната личност, ако името е често срещано. В търсачката Google почваш да пишеш „Гошко, Пловдив, Telerik“ и ще наизлезнат маса профили, главно във Фейсбук. На база на другата информация, която имаш, можеш да отсееш резултатите. Ако става въпрос за познат на някои от приятелите ти, задачата се улеснява. Просто отиваш на неговите/нейните приятели и пускаш търсене с името. chrome_2017-08-08_06-42-53
  2. Когато вече намерите FB профила, действайте като гладно куче с кокал! Оглозгването на всеки детайл е от изключителна важност. Особено, ако става въпрос за „зетя“. (Съжалявам за свекървите, които ще прочетат това, но често момичетата сме по-хитри и знаем какво да показваме и какво не в социалните мрежи)  Виж му приятелите и ще разбереш какъв е той – с кого е най-често на снимки? Kакви коментари има отдолу, тежкарИ ли се, позьор ли е, има ли правописни грешки, има ли силен приятелски кръг около себе си, другите му приятели имат ли си гаджета? А деца? Все важна информация, която ще доведе косвено до това какви са семейните му ценности или поне какво иска да комуникира? Всяка уважаваща себе си ФБР агентка на село ги знае тези неща! Само дето й коства много усилие, RAM [оперативната памет на компютъра] и пот! Само да знаеше, че със социалните мрежи родословното дърво е на едно кликване разстояние…..  Продължаваме с разглеждането на профила! Натискаме на ОЩЕ (Виж снимката долу). В какви групи членува? Истински удар ще е да е в група за бездомни животни, или поне някакъв вид благотворителност! Но на този етап в търсенето, трябва да се задоволите дори да е само член на „Мъдрости от силиконки“. Все пак да допуснем, че може да не е отбелязал всичките си хобита във Фейсбук. Има ли любими цитати? Какъв тип литература цитира? Бунтарска, класика или езотерична? За по-вещи(ци)те има и дата на раждане! Зодиакалната справка е готова! Ето откъде можем да черпим „знание“:chrome_2017-08-08_07-06-21
  3. „Вие честен човек ли сте?“ „Трудно ми е да говоря за себе си. По-добре е да попитате тези, които ме познават.“ „Ако се наложи… може и да ги попитам.“ Разбира се тук чичото на Боряна (Невена Коканова) в „Опасен чар“ блъфира. Но ако пренесем сцената към днешно време, чичото просто вече щеше да е седнал пред компютъра. Разпрострете се извън Фейсбук! Вижте дали обектът има профил в LinkedIn. Къде е работил, има ли препоръки, какви умения притежава според профила?
  4. Той е каквото снима и слуша! Проверка на Instagram и Youtube [безплатен сайт за споделяне на видеа – музика, филми и забавни скечове] профили, за да разберете повече за асоциативното му мислене. Ако задължителен елемент във всяка снимка е чашата с уиски, може би е време за интервенция! Но ако снима глухарчета и рози, всичко е сравнително наред. Стига да не си лайкват (харесват) снимките с някой така наречен светски лъв – можем да продължим с търсенето на мръсни, а защо не и на чисти ризи. Проучването има за цел снабдяване с информация, без значение дали тя е положителна или отрицателна. Пък каквото виртуална сабя покаже!
  5. Остават всички допълнителни информационни депа, които могат да бъдат намерени. Припомни си какво е Twitter тук: https://goo.gl/hi8Uvj  Какъв тип новини споделя? Каква е политическата му ориентираност? (червен или син му е Twitter-а :-)), владее ли изкуството да бъде кратък и ясен? Може би пък има профил в GoodReads? [Това е безплатен литературен сайт със социална ориентираност. В него любители на литературата споделят с други потребители какво са чели, пишат рецензии и участват в дискусии.] Ето например как изглежда списък с български книги: https://www.goodreads.com/list/show/6024._Favorite_Bulgarian_Books Все пак не прекалявайте с тълкуването. В никакъв случай не се издавайте, че вече познавате живота му по-добре от самия него!

 

„Разбрах, Чадо! Сега само трябва да ми кажеш името на момчето, с което излизаш! Искам да се упражня! По наше време се наблягаше на практиката….“


Не забравяйте да ми пишете за нещата, които не разбирате ето тук: https://blogtogranny.com/contact/

 

 

 

 

За виртуалната туршия

За виртуалната туршия

„Здрасти, Чадо! Много ме озадачава, че за вас почти всичко вече се случва онлайн, през компютъра…“

„Леле, Бабо, от главата за краката… Веднага ме почваш!“

„Подготвена съм. Записала съм си няколко неща, които според мен никога не могат да станат там с вашите технологии…“

„Айде, давай списъка…“

„Да започнем от най-основното, от бабешките неща… Да има мобилно приложение за туршия, баница и сладко от ягоди? Хванах те натясно!“

„Не съвсем, Бабо! Разбира се, не можеш да опиташ туршия през телефона, но си има начини да поръчаш храна онлайн. Ето, можеш да разгледаш FoodPanda, да откриеш истински био зеленчуци по Фейсбук, да поръчаш от ферми в цялата страна! Но си е идея да направим нещо по въпроса за виртуалната туршия…“

„Чадо, пак не ме разбра! Ще си дам примерите докрай, пък да видим… Има ли нова технология за истинска любов, за размяна на топлина, която да определи какво е нивото на доверие и познаване между двама души? Няма!“

„Точно в този формат, чрез който тактически я описа, няма. Но има средства, чрез които да поддържаме връзка и да си разменяме информация, да си пишем, да си пращаме емотиконки (ако си забравила картинки, които предават вид емоция или малки изображения, които допълват написаното по визуален начин)… Без Skype, Viber, WhatsApp и подобни, толкова много връзки нямаше да ги има, или щеше да е много трудоемко да се запазят.“

„Явно не си чела „Любов по време на холера“?“

„Е-е-е, хайде, Бабо, да не си даваме примери за истинска любов в литературата! Още повече, не забравяй какво прави Хавиерчо през тези петдесетина години, докато се надява да се събере с първата си любов… Замисли се, Бабо… Колко по-лесно щеше да ви бъде да се чувате с Дядо безплатно и всекидневно, а да няма страшно затишие? „Телефон все ни свързва, телефон ни дели“ – помниш ли? И вие сте търсили начини да си пишете, да се чувате… Просто сега е по-лесно!“

„Точно това ме притеснява. Но да продължа със списъка… Такива сме ние, възрастните хора, последователни… Така… приложение, което развива интуицията…? И те умолявам да не ми даваш някоя стратегическа онлайн игра за пример!“

„Няма приложение за интуицията.“

„Приложение, чрез което да помирисваш цветя, окосена трева или трюфели?“

„Няма. (Въртя очи, защото знам накъде бие този разговор.)“

„Чудесно. Приложение, което да развива твоята борбеност?“

„Ха! Пипнах те! Има какви ли не мотивиращи модерни способи! Да почнем от най-голямата платформа за споделяне на опит, благодарение на която се зареждат позитивно милиони хора по света! TEDx [тедекс]!!! Успели хора презентират своите истории и идеи, лекциите са пълни с проникновения, разсъждения и важни съвети! Резервоар от мъдрост, който можеш да ползваш!“

„Нещо като мъдрости – втора употреба?“

„Не е така! TED вдъхновява толкова много! Прекрасно място, чрез което можеш да се докоснеш до толкова много истини.“

„Но те… са чужди истини… чужди успехи… те не развиват твоята лична борбеност… Доколкото разбирам историите в ТЕД могат да ти дадат тласък, но пътя винаги изминаваш ти, сама! Все едно аз да ти кажа, че съм упорита личност, заради басните, които съм чела. Просто си признай! Когато всичко се случва прекалено лесно, хората стават невъобразимо мързеливи. Няма по-голям мотиватор от неволята. От недоимъка. От самото правене.“

„Не съм съгласна. Мотивацията трябва да идва от дълбините в теб самата, но няма нищо грешно да се подкрепя от стойностни речи, приказки, приложения за спорт и прочие. Не играеш честно! Давай нататък!“

„Нова технология, която може да замести театъра?“

„Удар под кръста! Прекрасно знаеш, че няма как да противодействам тук. Блокирала си ми всички изходи. Театърът е изкуство, което не може да се предава по телевизията и което съчетава в себе си всички други изкуства. Но поне вече може да се купуват билети онлайн!!! Без опашки!“

„И ще пропуснеш да поговориш с жената на касата? Да се сблъскаш с някой обичан актьор, който резервира ред за приятели точно тогава?“

„Гледаш много романтично на нещата! А трябва и прагматичност (не вярвам, че ѝ го казвам точно аз)! Представи си, че живееш в Княжево. Няма кой да купи билетите. Имаш да гледаш внуци. Защо да не закупиш билети от разстояние?“

„Съгласна съм. Трябва да сме наясно с новите технологии. Нали затова ме учиш! Но не искам да забравяш за човещината, за сетивата, които не могат/не бива да бъдат компютъризирани, да правиш разлика между онлайн и офлайн общуване, да не залиташ в крайности, да имаш едно наум, че може да не е така лесно вечно. Вероятно ще дойдат тежки времена, в които ще трябва да разчиташ на знания, интуиция и да бъдеш смирена.“

Сми-ре-на… (започвам търсене в Интернет за това как да бъда смирена в 5 стъпки…)

––––––––––––––––––-

Замислям се за всички пъти, когато някой възрастен ми е казвал нещо подобно и колко отегчена съм се чувствала. Какво ми пука какво ще стане след 10, 20, 30 години, след като сега е гот и купон? Дали ако те бяха гледали така на живота „от днес за утре“, щяхме да имаме и половината от това, което имаме днес?

 

 

 

 

 

 

 

Онлайн турист

Онлайн турист

„Как е хавата, Бабче?“

„Как да е – никаква те няма, само по морето ходиш, една картичка не се сещаш да пратиш!“

„Пуснах ти имейл със снимки!“

„Хич не е същото! Колко по-стойностно е да избереш картичка, пък да я напишеш, пуснеш. Едно време имаше разни печатчета с животни, толкова ти се радвах! (Стоически понасям речта…) Как бяха нещата с квартирата? Чакат там на гарата обикновено бабички с табелки КВАРТИРА, СТАЯ…“

„А, тая година беше рехаво посрещането от чудати хазайки! Но и ние не разчитаме на такива спонтанности толкова! Проучваме си квартирите онлайн, четем в Интернет за местата, които да посетим, както ти обясних тук, ползваме онлайн карти и сме свели контактите с местните до минимум! Знаеш, че българинът е винаги подозрителен. Не можем току-така да питаме за посоките някой тамошен! Ами ако някой ни преметне? Не, по-добре е с Интернет. Той не лъже. Не греши (много)! Същото и за екскурзоводите – заменяме ги или с аудио екскурзовод, или с мобилно приложение, или просто се разхождаме в музеите… Там поне е хладно!“

„На мен ми изглежда все едно много стерилни са ви станали приключенията! Къде е точно авантюристичният дух в това да знаеш къде ще отидеш и дори да нямаш контакти с местните хора за упътване и препоръки! Да не говорим за музеите… Няма да забравя в музея на Вапцаров в Банско, как една екскурзоводка ни рецитира стихотворенията му през цялата обиколка и накрая всички плакахме! Такава емоция и заряд! Може ли един аудио гид така да те развълнува?“

„Бабче, ние не отиваме на музей, за да плачем! Цялото пътуване е толкова по-лесно с тези дигитални механизми в туризма! Сега ще ти разкажа за няколко нови хитринки, които не знаеш!“

Booking.com е сайт, през който можеш да резервираш стая или апартамент по целия свят, без да се налагат писма, обаждания или лично посещение. Плащането се случва онлайн или на място. Уебсайтът разполага с отзиви от предишни посетители, така се сформира рейтинга (репутацията) на всяка квартира. Има филтри, които могат да улеснят търсенето ви на квартира: цена, реноме, разстояние от центъра на града и прочие.

GPS [джи пи ес] означава глобална система за позициониране, идва от английски: Global Positioning System. Това е система за определяне на положението. Извършва се чрез сателити. Ползваме я в колата, или дори когато се разхождаме някъде пеша. Спестява ни разговорите, но не е 100 % сигурно, че GPS-ът няма да ни прати за зелен хайвер…

Популярни за нашия начин на пътуване са и мобилните приложения, които можеш да свалиш от Google Play или от iTunes от сорта на „10 места, които да посетиш в Париж/Лондон/Белгия“, подобни на това.

В чужбина също така е нашумяла една платформа за споделено пътуване BlaBlaCar. Там всеки, който пожелае да сподели колата си, пише съобщение и ако има желаещи за същия маршрут и час, обменят информация.  Плащането също се извършва онлайн. Всеки, който е бил пътник или шофьор има профил, на който могат да се дават оценки. Това се прави с цел да се информират останалите потребители на сайта, ако има злоупотреби. Ние си имаме подобна фейсбук група за пътуване до/от морето. Ама се използва за шир-потреба понякога.

Относно екскурзовода, скоро бях в Троян, където точно пред залата за керамика, във фантастичния „Музей на художествените занаяти и приложните изкуства“, стои гордо (и информирано) един мултимедиен терминал с тъчскрийн. Този екран съдържа сведения за интересни местности, исторически факти, природни забележителности и прочие. Отделно имаше така наречената „Добавена реалност“, за която можеш да прочетеш повече тук. Отваряш информацията на своя таблет или смартфон и гледаш информационно видео.

И най-важното за съвременното пътуване е споделянето и отбелязването на дадена локация (нарича се тагване, от английски „to tag“ = маркирам, отбелязвам) За това използваме Социалната Медея (както й казваше ти).

Какво ще кажеш за всички тия чудесии?

 

„Чадо, има полезни работи, но това постоянно консултиране с електрониката ми се види на мен като… като…. онлайн кашкавал-турист!“

 

___________________________________

Photo by Ezra Jeffrey on Unsplash

 

 

„В колко трябва да съм в нас, за да гледам…?“

„В колко трябва да съм в нас, за да гледам…?“

Здрасти, Чадо!

Здрасти Бабо! Нещо ново, вехто?

С Дядо ти не си говорим!

Пак ли? Само се разправяте, значи! Какво стана този път?

Снощи му казах колко искам да гледам един филм с Джеръми Айрънс, но той се запъна и гледахме някаква боза с тази… Сандра Бълок… Хич не ми харесва да не се съобразява!

Ще говорим с него, Бабо! Да купи един лаптоп, пък нека всеки си гледа, каквото му е на душа.

Това по телевизията, Чадо. Пускат едновременно интересните филми по различни канали…

Бабо, спокойствие и една добра новина от мен – можеш да гледаш телевизия през компютър/таблет или мобилен телефон.

Е, това пък как е станало? Едно време за целия блок имаше един телевизор, събирахме се час преди Изаура, за да нагласим антената. То беше една игра, едно очакване…

Сега, Бабо, потребителите имат думата! Ако по-рано е трябвало в 18:00 да си у вас, за да „хванеш“ еди-какво си, сега просто можеш да гледаш запис в Интернет. А ако има такива застъпвания, може всеки да гледа предпочитаното. Разбирам, че едно време телевизията е била повече социална дейност, повод за събиране, но и диктовката е ставала „отгоре“. Тоест дадено съдържание е трябвало да се консумира по определен начин, в определено време. Да не говорим за избор на канали.

Същото беше и с радиоточката!

Радио-какво?

Радиоточката. Радио на кабел/жица. От общината или кметството се свързват тези, които искат (чрез кабел) и слушат една програма, без право на избор, каквото има. В някои села това е единствения начин да се информира населението.

Да, наистина, много симпатично.

А сега да преминем към практическата част:

Начин едно: Натискаме този линк http://bul-tv.com/  или http://predavatel.com/bg/livetv/ и избираме съответния канал, който ни интересува. Когато се появи прозорец, може да видим триъгълниче, което трябва да натиснем, за да пуснем канала. Символът е същият като при касетофона и „Play“. В долния десен ъгъл обикновено има знак за уголемяване на екрана (правоъгълниче), както и за увеличаване на звука (мегафонче, високоговорител).

Някои телевизии не изискват регистрация за гледане на живо: http://tv.bnt.bg/bnt1/16×9/

Начин две: (Само ако имате имейл, или можете да ползвате електронна поща на близък човек!) Регистрирате се в сайта на предпочитаната от вас телевизия. Пишем в Google „Еди-коя си телевизия на живо“ и кликваме на един от първите резултати. Ето как би изглеждала една такава форма:

Блог до Баба онлайн телевизия

*Внимание: Някои от сайтовете може да иска да въведете данни за кредитна/дебитна карта. В никакъв случай не го правете! Намерете друг сайт, който не изисква така поверителна информация, със сигурност има!

След попълването, изчитате общите условия, съгласявате се с тях, ако ви устройват, цъкате на кутийката за отметка и натискате бутона „Запази“. Следва да сте получили имейл с линк за потвърждение. Кликвате на него и вече имате официално профил. Записвате потребителското си име и паролата. И така – свободата вече е извоювана! 🙂

„Как ти се струва, Бабче?“

„Един цял нов свят! И толкова много свобода!“

Не забравяй и за кулинарните предавания… Всичко има в архива!

Ти на Баба си недей разправяй за кулинарни предавания! Повечето са носили на конче братята си под масата, прави, докато аз съм си точила сама корите за баница…“

_____________________________________

Photo by Tracy Thomas on Unsplash

 

За времето – как се превърна в хищник?

За времето – как се превърна в хищник?

Чадо, струва ми се, че все занякъде бързаш като се виждаме или чуваме! Само в писмата ти си спокойна, макар че от един момент нататък дори почеркът ти изглежда забързан.

Бабче, не само времената са различни, но и времето е различно като възприятие. Сега, заобиколени от толкова информация и възможности, губенето на фокус се улеснява и дори подкрепя от средата.

Не е хубаво да си тревожна. Поглеждай пясъчния часовник и имай предвид, че точно както отворът допуска само по зрънце пясък, и ти можеш да се съсредоточиш само върху едно нещо в даден момент.

Ех, Бабче, колко приятелски гледаш на времето! А то е станало същински хищник за нас. Появиха се външни помагачи, които са като нож с две остриета. Докато помагат и всъщност могат да те сринат. Какви ли не устройства и приложения сега се грижат за това да не забравяме. Времето ни е на системи, на командно дишане. Времето ни се е тамагочизирало.

Не звучи добре. Едно време се будехме с петел. Сега като ми гостуваш, имам чувството, че започва война. Чувам твоите сирени на всеки тридесет минути.

Сега ще ти обясня за нашето време и какви регулировчици се появиха, за добро или за зло.

____________________________________

Какво означава „тайм мениджмънт (time management)?

Това е управление на времето, целящо възможно най-добра лична ефективност. В помощ на това разпределяне на времето се появиха мобилни приложения, чрез които ние можем да си записваме задачи, да ги планираме за дните напред, да получаваме напомняния и да им слагаме чавка (тикче, както казваме ние), когато сме готови.

Това се случва чрез приложения за диспечер на задачи (task management). Подобни приложения са базирани на така наречения To-do list [ту-ду лист], което означава „списък с неща за правене. Те се разделят в различни категории, например „Работа, „Пътувания, „Домашни задължения и.т.н. Преди да попиташ не може ли просто да се запишат тези задачи на лист хартия и да се отмятат – разбира се, че може. Но хаосът, в който живеем, не позволява чак толкова много листчета. Вкарвайки такава цялостна информация в мобилния си телефон за това, което предстои, ние ставаме зависими от това, което пише вътре. Мобилният телефон отдавна се е превърнал в една необходима кутия на Пандора (за феновете на гръцката митология, не за бижутата Пандора ;))

Смарт часовник, в буквален превод от английски умен часовник: това е часовник за ръка, който изпълнява функцията на малък телефон. Устройството не само има вградени приложения за фитнес, пулсометър и аларми, но позволява да се свалят и други приложения, тъй като разполага с Wi Fi (безжичен интернет). Навигацията става чрез докосване на екрана – тъчскрийн (touch screen).

__________________

„Чадо, не се сърди, но всички тези помощни средства ми напомнят за вица за мутрата, дето слушал записа „Дишай – издишай“ и накрая свършил записът и той умрял. Чак пък толкова да не можете да се справите без такива шашми!“

Говори с Баба за управление на времето в модерни времена – ✅

 

 

 

 

За четенето

За четенето

„Чадо, да те питам, вие защо не четете вече? Навремето всяка книга се разпечатваше в тираж от около 20, 000! Виеха едни опашки като пред месарница. А сега вяло, по няколко екземпляра, четете разни неща от телефона и го броите за стойностна литература.“

„Не си съвсем права, Бабче! Вече има нов начин на четене!“

„Нов начин за това, нов начин за онова…. Да не четете вече с цифри навместо с букви, или с фуния ви вкарват книгите в главата?“

„А, вероятно и това ще стане – я някое чипче ще ни вграждат, я някое хапче „Достоевски“ ще имаме възможността да изпием…“

„Ти разкажи какъв е този нов начин на четене, че много ме съмнява.“

Появи се „екранното“ четене. Сега навместо хартия, носим различни размери устройства и разлистваме с показалец по екрана. Екранът мотивира проучването в реално време. Спорим за нещо в компания, желаем да проверим даден факт, изваждаме телефон или таблет и научаваме бързо и лесно. Това, което ми каза по-горе е, че вие сте имали глад за литература, докато при нас достъпът до информация е толкова светкавичен, че ние няма нужда да очакваме или да се надяваме. Четенето понякога се явява като време-запълвач – четем в метрото, докато чакаме на опашка или докато си взимаме вана… Какво да правиш – еволюция!

На твоето внимание представям следното:

Електронна книга (известна още като e-book [и-бук]) е електронен вариант на печатната книга. Тя е файл и съчетава в себе си текст, картинки, а понякога дори видео и звук. Точно този формат позволява лесното разпространение и закупуване. Има онлайн книжарници, от които можеш да закупиш достъпът до дадена книга. Тя остава за теб и при подходяща защита на авторските права, не е възможно да я „даваш“ на приятели. Можеш да четеш от телефон, таблет, компютър или от т.нар. Ereader.

Ereader [ирийдър] = електронен четец е устройство, което е леко, плоско и с екран, който когато бъде докоснат, изпълнява дадени команди. Например, разлиства страниците на книгите, добавя си бележки по различни страници и позволява бързото търсене на даден цитат или дума. С някои рийдъри дори можеш да четеш на тъмно!

Предимствата на „новото“ четене е нулевият разход за хартия, удобството на едно устройство, на което може да има хиляди книги и възможността за по-лесно споделяне. За хората, които се занимават с продажби и маркетинг на електронна литература е изключително полезно, че имат достъп дори до начина, по който читателят „консумира“ дадено произведение… Какъв жанр си закупува най-често, от къде е, кои са най-предпочитаните книги от даден автор, препрочита ли се книгата, кои са любимите цитати/страници и прочие…

„Не е ли вълнуващо да носиш целия свят със себе си?“

„Не е ли вълнуващо да подчертаваш с молив в някоя сладкарница, да се събирате и да очаквате новите заглавия, да обсъждате прочетеното, да чуваш шума на хартията…?“

„Не е ли вълнуващо да не носиш със себе си по 5 допълнителни кила книги на море? Да спасиш няколко дървета? Да имаш хиляди книги в една? Да закупуваш ново литературно приключение само с няколко почуквания на екрана?“

„Чадо, чети и попивай! Начинът има значение, но не удобството е водещо в четенето, а тръпката, усещането, че откриваш нови аналогии, научаваш за себе си, вдъхновяваш се от някои добродетел, забавляваш се, развиваш въображението си и даваш на света ти да расте!“

Поздрав, Бабо!“ 🙂

 

Защо пощенските гълъби останаха без работа?

Защо пощенските гълъби останаха без работа?

„Здрасти, Бабче!“

„Здравей, Чадо! Какви ги чиниш?“

„Няма да повярваш, но отидох до нашето село – Габровица! Ако знаеш как се е развило! Вече има не една, а три кръчми 🙂 Всъщност е пълно с хора, които не познавам, училището вече се руши и деца почти няма.“

„Ех, много жалко! А пощата… стои ли?“

„Да, Бабче, тъкмо за нея щях да ти кажа… Добре изглежда, но витае по-малко надежда и очакване наоколо. Иначе си е там.“

„Помниш ли, Чадо, как стояхме с часове, за да се обадиш оттам на вашите и как умоляваше пощальонката да ви свърже, все едно от нея зависеше?“

„Помня много добре. Взимах си талисман, та ега по-бързо чуя Мама и Тати. Не се сърди, Бабче, но понякога тези заточения в Габровица по три-четири седмици ми идваха в повече.“

„Зная, зная, ама сега само за отпуска говориш…“

„Така е. Габровица остана единственото място, където мислено мога да се пренеса чрез жуженето на мухите, звънчетата на кравите и козичките и аромата на прясно нарязани гъби, разстлани за сушене по целия втори етаж на къщата.“

_______________

Днес ще ти разкажа какво замени и пощенските гълъби, и пощаджийката, и уличните телефони, та дори и се яви като алтернатива на разговора през мобилен оператор.

Първото условие, Бабо, е, за да ползваш по-долу споменатите работи, трябва да имаш Интернет връзка.

Какво е VoIP? Това е т.нар. Интернет телефония, или директен превод “глас през Интернет протокол” (Voice over Internet Protocol). Тази технология “пренася” гласа благодарение на Интернет във всяка точка на Света. Следните програми и мобилни приложения (също програми, които са пригодени за смартфон и други) ползват технологията VoIP:

Skype [скайп]

Скайп е програма, чрез която можеш безплатно (чрез Интернет) да говориш с други абонати на Скайп. Това може да се случи чрез писмен чат или аудио разговор. Можеш да установиш видеовръзка и да виждаш човека, с когото говориш в реално време.  Все едно е пред теб, но не е. За това е нужно да имаш уеб камера или вградена камера в лаптопа. Скайп е лесен за използване и можеш също да го ползваш на смартфон, като приложение.

Viber [вайбър]

Вайбър е едно любопитно приложение, което може да се ползва както на смартфони, така и на компютри. Условието е отново същото – да имаш Интернет. Вайбър се използва най-често за аудио разговори, описване на емоции с емотиконки (за които вече сме говорили) и размяна на снимки.

WhatsApp [Уатсап]

Друго подобно приложение, което може да изпълнява всички гореспоменати функции. Отново и двамата комуникиращи трябва да имат инсталирано това приложение и да имат наличен Интернет. Типичното тук е, че често се използва “запис на глас”, което представлява записано аудио съобщение, което можеш да пращаш, когато бързаш, нямаш възможност за дълъг разговор, или искаш да избегнеш трудоемкото писане в движение. И другите приложения имат опция за аудио запис, но във Вайбър има ограничение до 30 секунди.

______________

„Значи говоренето станало много лесно и без пари, Чадо?“

„Да, Бабче. Говорим, та пушек се вдига!“

„Не ви ли се пържат мозъчетата, Бабе?“

„Вече отдавна няма какво да се пържи… :-)“

 

За игрите

За игрите

„Здрасти, Чадо! Какви ги вършиш?“

„Здрасти, Бабче! Напоследък съм много заета. Но постоянно съм с отворени уши и сега ще ти разкажа какъв разговор дочух онзи ден. Група мъже на около 60 години, работещи, седнали на малка кръгла маса. Най-гръмогласният (който е и радио водещ) споделя на бандата: „Онзи ден питам седемнадесетгодишната си дъщеря дали някога е скачала на въже, дали е въртяла обръч, играли ли са народна топка в училище поне.. И тя ме гледа с ей такива очи (следва импресия на широко-изненадани очи)… Нямат представа, бе! Само забили поглед в телефона. Нищо не ги интересува, цъкат разни въображаеми съкровища, бият се с митични някакви там зверове… и събират Покемони!”

Стана ми мъчно. Каква огромна пропаст! Първо, защото той никога няма да се опита да разбере какво намира дъщеря му в “новите игри”, тъй като ги е отрекъл още преди да е опитал. И второ, защото дъщеря му е толкова жестоко ограбена.

Можеш ли да си представиш, че децата от днес намират играта на “стражари и апаши”, дама, скачане на ластик, криеница, кральо-портальо, замръзванка и куп други за скучни?“

„Да видиш какво е! Аз като ти говорих за играта на топчета (има предвид стъклени топчета) и на кокалчета, ти ми се присмиваше. А куклата дето ти дадох? Веднага започна да я обиждаш и да ми изтъкваш тия безлични Barbie-та…“

„Да, но в моя случай поне заменях социална игра с друга социална игра.“

„Е, тези компютърните игри не се ли играят пак в група, по двойки?“

„Колко си напреднала! Зависи на какво играеш! Има хиляди игри! Ако си цъкаш, да кажем, онлайн пасианче, можеш да играеш сама от компютъра/телефона. Но е възможно да играеш срещу реални хора, които в момента също са свързани онлайн през компютър, телефон или таблет. Сега ще ти обясня:

Компютърна игра

Игра, която играеш предимно на компютър, като на монитора ти се изобразява даден свят, от който ти ставаш част. Има различни видове игри. В стратегическия тип игра е нужно да приложиш тактика или в реално време, или с известен период за размисъл относно следващия ти ход. При започването всеки играч има даден определен тип ресурси, които трябва да употреби по такъв начин, че да постигне определена цел (икономическа, военна, политическа, и.т.н).

Виртуална реалност

Това е нереален свят, който се прожектира пред теб чрез аудио и видео пособия. Проектирането на дадения фантастичен свят става или върху монитор, или върху очила (наричат се стереоскопични очила). Сам или с компания, можете физически заедно на едно място да решите даден проблем – от разбулване на загадки, до спасяване на света от извънземни. Играещите употребяват вид компютърна клавиатура или други пособия, които задават определени действия във виртуалната среда.“

„Всичко това е по някакъв начин любопитно. Направили са го много интересно и да интригува младото поколение. Но малко ми изглеждате зомбирани, да ти кажа. Гледай от 1999 година „Матрицата”… Това не е просто филм.

Игрите, Чадо, не са игра-работа. Те изграждат човека. Това е доказана теория, потвърдена от много психолози като Лев Виготски, Жан Пиаже, Уилям Джеймс и други, които чрез различни наблюдения и тестове достигат до един и същи извод. Игрите изграждат социалният Аз и са отговорни за голяма част от нашето духовно израстване“.

_______________________

Какво е бъдещето на игрите? Дали така наречената „социална игра“, която включва толкова много електроника, не е като захарина, който се опитват да ни убедят, че може би е по-добър дори от меда?

Дали най-истинните и „най-прости“ игри всъщност не развиват най-истинското в нас?

 

Бабо, доброволствам!

Бабо, доброволствам!

Чадо, никаква не се обаждаш!

Извинявай, Бабо! Обаче пък да знаеш колко много имам да ти разказвам!

Обаждай се бе, Чадо, за две минути дори седмично!

Така е, Бабо. Но ние ще го осъзнаем, когато самите станем на 80 и чакаме с трепет едно позвъняване от внуците, едно посещение от децата… и по-малко разговори за болести с връстниците!

(Баба сумти одобрително)

Ще ти разкажа къде и как доброволствах последните 4 седмици. Пък ти си реши дали ще извиниш отсъствието ми! 🙂

______________________

Първо нека уточним, че доброволстване не е мръсна дума! Имам усещането, че в България все още има подобен оттенък, незнайно защо. Чух от близки даже онова помагачество”.

Сдружение Знание” организира прекрасната инициатива Дари час”, чрез която помага на възрастните хора да се запознаят с новите технологии. Нещо, което аз правя писмено и търсех начин да приложа практически. Сдружението разполага с няколко стаи, оборудвани с компютри и този път всеки доброволец имаше по двама ученика. На мен се паднаха много различните и цветни персони: Баба Маринка и Дядо Кирил. Първите ученици са като първата любов и не мисля, че някога ще ги забравя. Само дето аз имах много първи любови, но това е друга тема!

Дядо Кирил работи в Кауфланд и главната му цел беше да се научи да отговаря на оплаквания по имейл, да пише писма и да прикачва файлове. Той разполага с лаптоп и всеки път, когато дойде ми се хвали, че се е упражнявал.

Баба Маринка дойде, както каза тя за обща култура”. Влезна с думите Искам да науча всичко”. Аз й отвърнах, че това е амбициозна цел, а в нея нямаше и грам отстъпление.

Ще споделя любимите си въпроси и бисери през това прекрасно време, което беше интелектуално предизвикателство за мен. Защо? Защото вече толкова съм свикнала около мен да се обяснява с чуждици и англицизми, че позабравих да говоря на човешки-български!

Пускам Лили Иванова в Youtube, но звукът не тръгва. Една от организаторките носи колонки. Баба Маринка ме гледа като полезно изкопаемо и казва Ама те защо не са вградени?!?”

 

Анжелинче, къде се натиска за разстоянието?”

 „Ето, тук!”

 „Да вземеш да ми го запишеш?

  (Пиша „Space за разстояние”)

 „Анжелинче, запиши го нормално: най-дългият клавиш се ползва за разстояние.”

 

Какво искате да потърсим в Google?”

То ще знае ли къде се намира една агенция за пътувания, ако му кажем само адрес?”

Да, разбира се.”

(Вижда резултата) А! Браво, Анжелинче, чудесен фокус!”

 

Натиснете „Enter“!”

„“Enter“ значи да влезнем, нали?”

Браво, говорите английски!”

 Не свободно, но някои думички така…”

 

  Бабо Маринке, много бързо се движи май мишката.”

  Ами миша работа!”

Регистрирам Дядо Кирил в БТВ и Нова Телевизия, за да гледа на живо, тъй като с жена му имат 1 телевизор. Вижда, че работи и възкликва с целия си патос „Сега вече аз ще командвам вкъщи!”

–––––––––––––––

Е, Бабе, какво ще кажеш?”

Браво, Чадо, добре си сторила! Ама за 2 минути да се беше обадила! И недей въртя очи, виждам те, във видео разговор сме, забрави ли?”