В какво влага влогърът?

В какво влага влогърът?

Миналата седмица получих запитване за разликата между блогър и влогър.

Веднага се сетих как биха реагирали моите Баба и Дядо – щяха да потърсят отговора в корена на думата – ВЛОГър. Най-вероятно биха определили това като влог, влогова книжка и тем подобни. За блогъра по-рано съм отгатвала каква би била препратката им 🙂

Та, наистина, в какво влага влогърът? Предимно във видео съдържание.

Влогърът изкарва пари (монетизира своето съдържание) чрез видеата си в Youtube, Vbox итн. Онези рекламки преди да успееш да изгледаш, каквото искаш по Youtube? За това иде реч! Наричат се „preroll ads“.

Влогър идва от „Video Log“ = Vlog. Това е нещо като видео портал, в който влогърът говори за нещо, от което се интересува и ако темата е интересна, успява да запали и други хора, които му стават последователи. Следвайки канала му/ѝ, получавате известие за всяко ново видео.

Влогърът се изправя пред камерата (препоръчително качествена) и ни разказва, съветва ни по дадена тема, в общи линии споделя опита си. Влогърът трябва да е естествен, да има харизма и рой други качества, за да бъде успешен. В този смисъл, влогърът е по-екстровертен, докато блогърът не се открива толкова много (макар и чрез писането да стават ясни много неща за един човек). Ето пример за един много гледан влогър като без коментар ще оставя неговото съдържание. Зрителите решават, туй е модерното Vox populi.

Блогърът е най-вече текстописец, автор на статии и всякакъв вид писмено съдържание. Това не означава, че влогърът никога не пише, или пък че блогърът не ползва видео.

Често блогърът ползва програмата Google AdSense, чрез която Google поставя дадени реклами и когато посетителите на блога натиснат на тях (кликнат), блогърът получава печалба. Това се нарича PPC (Pay per click = заплащане на кликване). Другият популярен канал за печалба е промотирането на продукти на сайта. Аз съм избрала да не правя нито едно от тези неща, защото моят блог не е създаден с комерсиална цел.

 

„Влогър, блогър, ама вече не остана копър“

„Какво е копър, Бабо?“

„Такъв, дето копа, Чадо…“

Реклами

Порното – интимност за всички?

Порното – интимност за всички?

Помня добре какво казваше Баба ми за секса: „Това е краят на романтиката!“ Казваше ми, че да се целувам е най-хубаво, вероятно за да ме предпази от следващите стъпки на ранна възраст.

Моето виждане днес се различава от това, което тя ми беше посочила като вярно за нея тогава. Не мисля, че сексът е това, което ни лишава от романтика. Едно време сексът е бил тема-табу. Днес сексът ни залива отвсякъде. Сексът продава. Но какъв е този търговски секс? Евтината представа за секса и интимността – тоест порното.

Става въпрос за фантазиите на конвейер. Някакви безумни заготовки, вече отдавна не са толкова вълнуващи. Като лазаня, която трябва само да се притопли в микровълновата. Ама вкусът ѝ няма нищо общо с истинския. Не е ли интимността „направи си сам“, повече отколкото някакъв евтин полуфабрикат? За мен сексът е лично въображение на първо място. Виждала съм как мъже повтарят някакви заучени реплики от някой розовеникав филм… Седят им като крадени! Няма нищо възбуждащо в това да бъдем еднакви. Няма интимност за всички. Няма формули и граници, защото истинското свързване не е поредица от стъпки от някоя статия или филм. Истинската интимност е свободата да бъдеш себе си с някой друг и да позволиш на другия човек също да е такъв – с теб.

Мисля си колко по-игрива е била идеята за секс едно време. Сещам се за скритите порно списания под леглото на младежа в „Амаркорд“ (чудесен филм на Фелини). Спомням си с какъв (почти научен) интерес заглеждах единствената книга в нас за секса – „Мъжът и жената интимно“. Този недоимък на шаблони е бил фантастичен начин за отприщване на личните идеи, сценарии и натурален подход към секс играта.

Да, интернет може да бъде използван за сваляне на порно, каквото си пожелаете. Както се пее в небезизвестната песен „The Internet is for porn“ (Интернетът е за порно!). Аз ви призовавам, обаче, да упражнявате въображението си. Порното задушава въображението, защото го прави мързеливо. Защо например медицинската сестра или учителката да са еротично застъпени като отделни категории в порното, а да няма природозащитнички, архитектки или социоложки? Колко по-вълнуващо би било да има диалози, игра на думи и нови персонажи, които сами да измисляме? Човек една пица вече не може да си поръча без да си помисли за знаменития образ на мускулестия пич, който идва с поръчката, но и с други намерения! Да не говорим за майстори, градинари и бояджии!

Моля Ви, не ползвайте Интернет за порно! За истинска интимност не ви е нужна жена с вечерен грим, нито мъж, гълтал толкова химия, че вероятността да пукне повреме на заснемането на филма, хич не е малка!

Ето хубави алтернативи за ползване на Интернет с цел развитие на въображението:

ТЕД на български (вдъхновяващи лекции от успели в тяхната сфера хора): https://www.ted.com/talks?sort=newest&language=bg

Световна онлайн библиотека: https://chitanka.info/

Галериите по света, които могат да бъдат обиколени виртуално: https://www.artsy.net/galleries

Google Earth: https://www.google.com/earth/, да пътуваме по целия свят онлайн.

Тази статия ще изглежда на мъжете като шега – „Ти луда ли си? Вместо да гледам цици, да гледам виртуална обиколка на Лувъра?“ Пич, и в двата случая гледаш обиколки! Просто си прецени дали ще подкрепяш индустрията, която ще насърчи дъщеря ти да се държи като уличница, за да бъде по-харесвана от мъжете навън или би искал да дадеш личен пример, преставайки да пълниш джобовете на индустрията, която опорочава истинската Кама Сутра 🙂

„Форум Дълголетие“, част втора

„Форум Дълголетие“, част втора

След високата летва, която поставиха лекторите в първата част на форума, преминаваме към нестандартното продължение, което ме изненада приятно.

  • Архитект Стоимен Демерджиев

Макар и на пръв поглед здравословният начин на живот и архитектурата да са несъвместими, се оказа, че нашият живот между бетон е пряко свързан с благоденствието ни. Съответно част от дълголетието ни зависи от начина, по който конструираме дома си. Стоимен засегна темите за влажността, въздуха, недостатъчната вентилация, както и „тихия убиец“ – газ радон (радиоактивен газ, който може да проникне в сградите през пукнатините). Други сфери, за които стана въпрос, бяха качеството на водата (макар и с чудесен състав сама по себе си, липсата на качествена водопреносна мрежа свежда положителните ѝ качества до минимум), и светлинното замърсяване, което включва всякакъв вид осветление повреме на сън, нарушаващо същинското спокойствие на организма.

  • Мариана Тодорова, футуролог* в БАН

Мариана започна лекцията си под надслов „Идва ли смъртта на смъртта?“

Тя изброи множество факти, които подсказват, че ще можем да удължаваме и моделираме нашия живот, правейки се на „Бог“.

  1. Стволовите клетки: Магията на стволовите клетки се състои в това, че самите те са незрели клетки. Така могат да се превърнат в клетки за всяка тъкан и за всеки орган. Стволовите клетки се „събуждат“ и мигрират в района на повредената тъкан за осъществяване на ремонт на тялото.
  2. Инвитро от един родител: скоро на пазара?
  3. Дигитализацията на биологията: триизмерно принтиране на зъби, стави и други органи.
  4. Дизайн на бебета: само си го представете.
  5. Свързане на мозъка с пространство в Интернет за съхранение на информация (облак) до 2030. Ще станем ли суперчовеци? Това е част от проекта „Singularity“, който цели да направи технологическо единство и това е пътят към свръхинтелекта.

Всичко изброено Мариана дефинира като „Кутията на Пандора“. Тя постави въпросите за това кой ще взима решенията, ако има наш мозък в механично тяло… В заключение тя окачестви медицината като трансформираща се в изцяло превантивна в бъдеще.

*Изследване на възможните събития в бъдещето

  • Луиз Уинтър, погребален агент

За мен със сигурност това беше най-странната лекция в целия форум. Не защото смъртта като тема трябва да бъде отбягвана, а защото контекстът беше малко повърхностен. За бизнеса си Лесли беше стигнала до доста дълбоки прозрения. Както тя самата каза, „Моят бизнес се крепи на това, че има смъртност“. Нейната погребална агенция във Великобритания се казва „Поетични завършеци“. Тя сподели за специалното отношение, което трябва да получат близките на умрелия. Говори за културни и религиозни различия и как те са важни в едно погребение. Всичко това е много хубаво, но аз смятам, че повечето от нас биха се интересували по-дълбоко… А именно какво следва след живота? Има ли прераждане? (Ако няма, съответно как опровергаваме закона във физиката за запазването на енергия и негубенето ѝ, а само трансформация) И други далеч по-екзистенциални въпроси от това как правим добър и етичен бизнес с мъртви. Мое мнение.

  • Д-р Лесли Мартин, професор по обществено здраве

Д-р Мартин говори за своя „Проект Дълголетие“ и разкри за публиката следните неща:

  1. За да живееш дълго е важно да се чувстваш свързан, като част от група.
  2. Колкото по-съзнателен живот водиш, толкова по-добре.
  3. Да се притесняваш не е задължително лошо, защото едва ли не ни държи в бойна готовност и да не се запускаме (умереното притеснение, разбира се)
  4. Не броят приятели е важен, а броят на комуникация между нас и приятелите ни. В този смисъл отново се стигна до „малко, но истински и по-често“.
  • Димитър Николов, управител на ресторант

Димитър беше избрал много любопитна тема, а именно „Ферментацията като начин на живот“. Той изброи девет вида храни, които благодарение на процеса ферментация, съдържат полезни за стомашната флора бактерии. Ферментиралите храни укрепват имунната система и влияят благоприятно на храносмилателния тракт:

  1. Оцет
  2. Пробиотични напитки като кефир, боза и камбуча
  3. Кисело мляко
  4. Месо – става въпрос за колбасите, обвити в бяла тъкан (бялата плесен показва качеството на месото)
  5. Кафе (преди да бъде изпечено, то ферментира)
  6. Тестени изделия (ферментирането трае между 24 и 72 часа, с изключение на заводския хляб, който едва се класира с един час)
  7. Тапиока (хлябът на тропиците)
  8. Зелеви продукти (киселото зеле се грижи за нашата микрофлора през зимата)
  9. Алкохол (който беше посрещнат бурно, тъй като хората се опасяваха, че няма да бъде споменат). Тук Димитър разказа за прародителя на алкохолите, който идва от Индокитай. Ферментирали плодове с мед.  🙂
  • Бойка Арсова и нейната прекрасна внучка в „Разговор между поколенията“

Звучи познато, нали? На сцената бяха изнесени три столчета. По средата застана интервюиращата. Бойка е маратонец на 67 години, а внучка ѝ също бяга и е много хвалена от Ивет Лалова. На въпроса „Какво според теб е хубаво в това да си възрастен?“, внучката отговори чистосърдечно, че няма нищо хубаво и че ѝ харесва безгрижното детство. Баба ѝ пък сподели, че си е отиграла на видео игри, но напомни, че младите днес имат много по-добри условия за спорт. Тогава попитаха малката какво би посъветвала хората.

„Ако не могат да бягат, поне да се разхождат!“

„А какво би посъветвала баба си?“

„Много съм малка да съветвам баба си, но тя е една на милион.“

Припознах този отговор. Не можеше да има по-силен завършек на този форум.

 

 

Форум „Дълголетие“, част първа

Форум „Дълголетие“, част първа

„Чадо, коя е най-голямата промяна от мое до твое време?“

„Възможностите. Станали са еквивалентни на безкрайност.“

Наистина се затруднявам да обясня на Баба и на Дядо, че вече има ежегоден форум за дълголетие в България. По тяхно време се е считало за голяма революция да се чете по такива теми. Още повече да има социално събитие, посветено на това. Помня, че Дядо практикуваше йога. Беше неразбран. Днес много често говорим и четем за начините, по които можем да живеем по-здравословно. Някак, обаче, прожекторите не сочат към хората над петдесет, защото „няма смисъл“, „то е все едно за тях вече“ и други тем подобни изводи на хора, таящи в себе си агресия и множество рамки.

Смисъл – има! И статистиките красноречиво потвърждават колко голяма част от населението в България е над 50 години. Темата за качествения, а не на всяка цена дългия живот, беше подкрепена от редица лектори. Те са специалисти в сферата на храненето, спорта, генетиката, ферментацията, архитектурата и дори в погребалното изкуство. Ще споделя с Вас любими цитати и факти от семинара, в неговата първа част.

Лектор 1: Надя Петрова (така наречената „нутриционистка“ = експерт по храненето, идва от английската дума „nutrition“)

  • Какво е биомаркер? Надя обясни, че това са индикаторите (измерими биологични параметри) за състоянието на нашето здраве. Те отговарят на въпроса „Как работи това, което правим, и какъв ефект има върху нас?“
  • Какво е теломер? Теломерите са защитните шапчици на хромозомите, които имат защитна функция. При младите хора те са много по-дълги, но с времето започват да се скъсяват. Всъщност това откритие от Елизабет Блакбърн води след себе си и ценни изводи: едновременното прилагане на качествена храна, активно движение и борба със стреса. Новият елемент тук е потвърдената връзка между съзнанието и тялото, която влияе на дължината на теломера. Изведнъж практики като медитацията вече не са въздухарска работа, а биологично доказан метод с конкретни резултати (Информацията е взета от интервю от Guardian, тук)
  • Трите основни съвета при храненето, които обясни Надя, са първо приемът на пробиотици и разнообразни храни (споменати бяха кореноплодните). Втората важна и често пренебрегвана точка беше ограниченият прием на храна. Или без натъпкване. Или другояче казано – без освинване. Използва се техниката – 8 часа ядене, 16 часа неядене. Това значи, че ако започнем да се храним в 8 сутринта, трябва да приключим с храната в 4 следобед.

Лектор 2: Любомир Балабански, генетик

  • Какво е „ДНК банка на българските столетници“? Това е един прекрасен научен проект, чиято цел е да изследва генома на българските столетници и да установи общи принципи и наблюдения в тяхното дълголетие. На базата на подобен анализ медицината може да извърши чудеса чрез медикаменти.
  • Основни наблюдения: Почти 100% от хората не са пушили; повечето не са имали конкретна диета; а просто са яли, каквото има, без да преяждат; над 50% от столетниците отдават дълголетието си на спокойствие. Повечето от интервюираните са били с много положителна нагласа, но все пак и мнозинството са имали и други дълголетници в рода. Приемът на лекарства е бил почти никакъв, а физическата активност не е познавала възраст = ЯКО БАЧКАНЕ.
  • Защо има смисъл да инвестираме енергия в по-възрастните? Любо направи страхотна връзка между откритията си до този момент и мотивацията за подобен проект. Един от аргументите беше, че ако сега съотношението пенсионери:работещи е 2:1 то след 50 години се очаква да е 4:1. Това ще има и икономически, и социален отзвук. Активният живот и социалната интеграция са ключови не само за възрастните хора, но и за самите нас. Излиза, че има тенденция да живеем по-дълго, но по-скоро на „доизживяване“, неактивни и като тежест за себе си и за останалите.

Лектор 3: Юлия Берберян, треньор по тенис

  • Наблюдения над доброволчеството: Чудесна дама, която разкри, че целта съхранява човека, че раздаването е истинският елексир на дългия и активен живот и че презентира на листче хартия, защото „това е по-лесно“ 🙂
  • Научила, че възрастните хора в Америка доброволстват и вярват в идеята на „Give and take“ = Дай, за да получиш. Така пенсионери-доброволци работили за общото благо, чувствайки се полезни.

Лектор 4: Никола Томов, спортен инструктор

  • Принципът на Мило от Кротон: велик борец от шести век, който носел малко теленце още от дете и, носейки го всеки ден, успява да вдигне вече порасналия бик на рамене четири години по-късно. Това е методът на прогресивното натоварване. Никола защитаваше тезата, че вдигането на тежести е изворът на младостта. Затова той посочи няколко научно подкрепени факта. Първо, вдигането на тежести увеличава обема на мозъка. Второ – предпазва от някои видове рак (включително рак на гърдата). Трето – подобрява когнитивните способности, включително при хора с деменция.
  • Проникновени цитати: Никола беше много земен и ни сподели, че „Няк’во движение е по-добре от ник’во движение“, „Дълголетието не е нищо без жизненост“ и „Най-добре се занимавайте с нещо, което обичате, защото така имате шанс да го превърнете в навик.“

„До каква полезна информацията имате достъп… А възползвате ли се?“

🙂

От мотика до код

От мотика до код

Колко пъти сте питали децата или внуците си какво работят без да разбирате и думичка?

Завършва ли почти всеки трети отговор с „Абе, работя на компютъра и толкова“?

Ето и няколко мнения на възрастни хора относно професиите, които звучат като езикова грешка или „не ми говори на китайски“:

„По-рано имахме производство, сега само програмисти… Ама кодът не се яде! Пълним гушите на чуждите фирми, а внасяме домати от Гърция.“

„Абе, излез в живота, говори с хората, какво си се забил пред тоя компютър, все едно решаваш световни проблеми! Те не се решават зад екрана, а лице в лице!“

„Моят работи компютърни игри. Казах му – да стане лекар, или учител! Той по 15 часа само на компютъра. Добре е финансово, ама хич го няма в комуникацията!“

Нека разгледаме няколко от „най-мистичните“ професии днес.

Софтуерен разработчик

Основното, за което е редно да си дадем сметка е, че вече няма уважаващ себе си бизнес, който е без компютри, интернет или не използва някакъв софтуер (програми, чрез които не само компютрите, но и таблетите, телевизорите, та дори някои печки и прахосмукачки работят).

Софтуерният разработчик владее програмни езици и може дори да е полиглот! Той е изследователят, който проучва тънкостите на операционните системи и с лупа следи изискванията за софтуерните приложения. След това се заема с параметрите на решението, т. нар. спецификация. Често се налага да минава със ситото за грешки на вече съществуваш софтуер, за да подобри неговата функционалност. Почва се и същинското програмиране – идеята е да се кажат възможно най-много неща, най-ясно, точно и кратко. Като шивач, програмистът закърпва всички компоненти, така че да работят добре заедно.

Той е разказвач с формули. (<3)

QA [кю ей](контрол по качеството, идва от английски: Quality Assurance)

Това е пъдаринът в разработването или подобряването на един продукт. Класната ръководителка, която търси сметка за недоглеждането от страна на програмистите. Надзирателката в детската градина. Най-добрият приятел на клиента, който следи дали зададените изисквания са спазени.

Системен администратор: 

Доктор по системата. Съблюдава за безпроблемната поддръжка на софтуера и се грижи за цялата фирмена мрежа. Помага на клиентите с въпросите за инсталацията или съветва как да се отстранят възникналите проблеми. Само дето в медицината това се нарича рецепта, а в тази сфера „ticket“ = билет.

Уеб дизайнер: 

Компютърен художник и вид архитект по сайтовете. Интернет страниците не са само фасадата, която виждаме. Зад нея има структура и основи, досущ както в една къща с преден двор. Уеб дизайнерът е Окото и Умът, който трябва да съобрази как съдържанието на даден сайт да бъде „красиво“ на различни браузъри и съоръжения като таблети, телефони, електронни четци, смарт часовници и други.

Анализатор на информационна сигурност:

Това е бодигардът в Интернет, който съблюдава данните и ценната информация на фирмата и потребителите да не бъде открадната (хакната!) Така де! Колкото по-сложни стават системите, толкова по-изкусни стават компютърните престъпници (кибер престъпници). Пробивите в системата водят до злоупотреба с чувствителна информация. Така се крадат пари, както и лични данни.

UI designer:

Това е стратегът-наблюдател, който прави дизайна за дадени машини или софтуер на база на потребителското поведение. Следвайки логическата връзка между действие 1, 2, 3, този дизайнер е пълководец, чиято стратегия помага на хората да откриват лесно информацията, която им трябва.

Гейм дизайнер (дизайнер на игри):

Професия, която съчетава инженерно мислене и сценаристки подход. Гейм дизайнерът не прави просто игра. Той трябва да създаде преживяване. Като диригент, той направлява целия процес и е мислил за всякакви развои в играта, досущ като инженер.

Автор на техническа документация:

Това е виртуоз писател, който „превежда“ целия технически жаргон, така че да е достъпен за потребителя. Човекът – Упътване, Човекът – Инструкция. Съдържанието за всякакъв вид помощни материали, включително и за видео инструкции, са дело на така нареченият Technical Writer.

____________________________________________________________

„Чадо, сега разбирам какво трябва да направя, за да те накарам най-сетне да отидеш да обереш доматите и магданоза… Трябва да ти създам преживяване. Например, ако ти кажа, че съм ти скрила телефона, и докато не донесеш пет връзки магданоз, не можеш да отключиш следващото ниво: ОБЯД! :-), а без щайга домати – няма телефон!“

🙂

Минус една нацупена физиономия

Минус една нацупена физиономия

Утро. Спорт, душ, усмивка. Малко покупки за деня. На касата. Посреща ни физиономия, която като че ли се готви за гилотината. Минаваш над лошото й настроение. Държанието ти е любезно. Излиза, че ти „се мазниш“, за да си купиш продукти. Гледа те все едно си главен виновник, че е от задната страна на касата. Това е последното място, където иска да бъде. Но вече се виждате всяка сутрин от 2 години. Пък тя е здрава, права, млада – ако не й е кеф да общува с хора, да си беше намерила друга работа. Но тъй като мрънкането е национален спорт в България, тя упорито киселее от сутрин до вечер. Има няколко варианта. Да си търпелив и да се опиташ да превъзпиташ почти целия български обслужващ персонал, или да се примириш със заквасените лица под път и над път. Темерутите трябва да бъдат забранени със закон, но докато това стане…

В това уравнение се появява онлайн пазаруването, което е равно на минус една бурсужка муцуна на всеки километър.

„Здрасти, Чадо. Я виж ти, как си се пременила!“

„Здрасти, Бабо! Купих си го онлайн.“

„Вече пазарувате и дрехи онлайн! Защо така? Не е ли по-добре да пробваш дрехата, пък да се консултираш с някого? Как се случва? Как пристига дрехата? Ами ако не ти хареса? Защо предпочиташ така, вместо в магазина?“

„Не е само за дрехи, а за храна, за техника и практически за всичко. Сега ще ти обясня що е пазаруване онлайн и какво трябва да вземеш предвид.“

___________________________________________________________________________

Онлайн пазаруването е бързо и лесно. За това помагат подредените по категории продукти. Ако сме на място в магазина, можем да се полутаме, докато намерим дадена стока. В онлайн пазаруването има така наречените „филтри„, които изкарват в резултати само търсенето. Пример: Избираме да разглеждаме „дрехи“. Има избор между мъжки или женски дрехи (най-често триъгълник, който е знак за т. нар. „падащо меню“ в уебсайтовете). Избираме женски дрехи. Подкатегориите са поли, палта, рокли и прочие. Ако знаем конкретно какъв цвят искаме, можем да зададем това желание. Така търсенето става много ясно – Женски дрехи>Палта>Размер M>Цвят зелен>Цена до 100 лева. Когато изберем дадения продукт, трябва да го добавим в онлайн количката. Това обикновено се случва с бутон, който ни подканва да го добавим, или със знака плюс. Следва да заплатим. Някои онлайн магазини приемат наложен платеж, в който случай няма нужда от плащане с кредитна/дебитна карта. Все пак, ако искате да платите с такава, ето как се случва това:

  1. Има поле за въвеждането на 16 цифров код.
  2. Името на картодържателя, както е изписано на картата.
  3. Написвате датата, на която изтича картата (изписано е отпред на картата, точно под 16-цифровия код)
  4. CVC – Обърнете картата си отзад и вижте трите последни, самотни цифри – това е CVC код.

картакарта отзад

Разбира се, има сайтове, които позволяват онлайн разглеждането на дадени стоки и после физическа проверка и заплащане. Такъв пример е OLX.bg, както и всички Фейсбук групи, свързани с продажби.

Ако закупиш продукти онлайн, имаш също така гаранционен период (често тридесет дни), в които можеш да върнеш покупката. Има цялостен процес за връщането или заменянето на стоките, който варира от търговец до търговец. Отделно, ако закупуваш техника, гаранционният срок остава 2 години.

Всички сме били подложени на онзи тип асистенти в магазина, които се залепят и започват да ти задават една камара въпроси, мислейки, че това е любезността. Често за някои това е и краят на шопинг терапията. В онлайн пазаруването има далеч по-приятен начин за препоръки. Това става чрез така наречените Бисквитки (от английски „cookies„). Бисквитките проследяват индивидуалните ни предпочитания и наблюдават поведението ни онлайн (какво харесваме, какъв тип продукти, какви са ключовите думи, които търсим и всички наши избори). На базата на тези данни, при повторно влизане на същия уебсайт, ние получаваме предложения, съобразени с нашия вкус, без дишаща във врата ни продавачка. Лесно и удобно.

Когато пазарувате онлайн, трябва задължително да проверите дали връзката ви е сигурна. Ако уебсайта започва с HTTPS – значи бъдете спокойни. Съкращението индикира, че връзката и данните ви са защитени. Но ако уебсайта започва само с HTTP, не бъдете спокойни! Това означава, че сайтът няма защитен сертификат и може и други лица да получат данните ви. А това определено означава измама.

 

Ето някои интересни уебсайтове за пазаруване онлайн:

Храна: https://www.ebag.bg/

Дрехи: https://www.decathlon.bg/https://www.decathlon.bg/

Техника: https://www.emag.bg/

Продавалник от човек на човек, без фирма посредник: https://www.olx.bg/

____________________________________________________________________________________

„Хубаво е! Но Дечка със смокините не продава онлайн! И онези хора от Пазарджик, с хубавите домати…“

„За пазарите е ясно, Бабо! Те са извор, освен на прясна продукция, и на разнообразни лафове, табелки с надпис „По избор струва още един леф“ и богаташки псувни, които са част от нашия фолклор. За пазарите си струва. Ама за веригите – щом можеш да си спестиш блъсканицата, бременните чичковци, които те отместват с шкембе от опашката, и сутрешния черпак от нацупеност, възползвай се!“ 🙂

 

 

 

Пощата

Пощата

А каква велика институция беше пощата някога!

Малко гише се отваряше и сърцето ми трепваше, че ще мога да чуя по телефона моите Родители, които ме бяха заточили в село Габровица, при Баба и Дядо. Вече цяла седмица не се бяхме чували. Баба ми ме преследваше с шуба лятно време, защото имало течение. Дядо си тананикаше класика и ме питаше „На кого е това?“ Заставяха ме да ям четири пъти на ден. Баба вареше прясно мляко. Образуваше се огромен каймак, който аз ненавиждах. Дядо го харесваше и го взимаше, за да ме спаси. В селото нямаше момчета, подходящи за харесване. Да кажем, че след седмица такъв живот, пощата за мен се превръщаше в църква. Молех се да успея да се свържа с наш’те в София и да разбера кога ще ме вземат и дали някой ме е търсил по телефона. Магьосницата от гишето въртеше ловко шайбата на телефона, но често свързването ставаше от третия път. Каква емоция беше размяната на информация! Разговорите в пощата по тамошния телефон ме успокояваха и можех да понеса и цяла гвардия каймаци след тях!

И макар, че днес пощите още да съществуват, те нямат онзи божествен блясък. Останали са като сгради, без дух и без живец. Като една последна алтернатива за комуникация, при всички нови, удобни и безплатни форми на общуване.

„А, Чадо, помниш ли онази смешна история за Дядо ти, дето получи поздравителна картичка за Коледа, за негова сметка?“

„Да, Бабо, помня! Толкова се беше ядосал, че я плати и я скъса, без дори да я отвори! Нямаше никакъв смисъл, но беше забавно да се наблюдава! Така и така си платил, защо не я прочетеш?!?“

„А сега за електронната поща… дето всички си пращате имейли и пристигат веднага. Как да си направя такава?“

Днес ще ви обясня общия принцип за попълнване на такава регистрация, без да показвам конкретна платформа.

Най-известните места, на които можете да си направите имейл адрес са Gmail, Yahoo, и в България, все още abv.bg

  1. Отидете на някой от тези линкове, посочени горе.
  2. Намерете мястото, на което пише „Създай профил/Регистрация/друго подобно“ и кликнете. Ще излезне подобна форма:

2017-09-12 08.17.46

Тя ще изисква да попълните име, фамилия и дата на раждане, в случай, че забравите паролата си, е важно да въведете рождената си дата като гаранция, че сте вие, а не някой измамник! За потребителско име изберете име или място, което ще запомните лесно. Ако потребителското име не е свободно, опитайте с друго име, или добавете още една цифра. Точно обратното направете с паролата. Изберете някаква специална дата, комбинирайте с някое специално име или прякор, като избягвате очевидните комбинации (Не слагайте името, фамилията си и датата си на раждане). Повтърдете я. Запишете си всички тези данни на сигурно място. Вече имате електронна поща. Вписването/влизането в профила става с потребителското име и с паролата, която сте избрали. Внимавайте да не сте натиснали главни букви на клавиатурата (caps lock), защото така няма да успеете да влезнете в профила си. Приятно ползване! Ако имате повече въпроси относно пращането на имейли, моля пишете тук: https://blogtogranny.com/contact/.

___________________________________________________________

„Чадо, все пак ми изпрати картичка за Коледа по пощата. Съживявай пощите с някой малък жест за близък човек… Прати ми поздрав, пък било то и за моя сметка :-)“