„Форум Дълголетие“, част втора

„Форум Дълголетие“, част втора

След високата летва, която поставиха лекторите в първата част на форума, преминаваме към нестандартното продължение, което ме изненада приятно.

  • Архитект Стоимен Демерджиев

Макар и на пръв поглед здравословният начин на живот и архитектурата да са несъвместими, се оказа, че нашият живот между бетон е пряко свързан с благоденствието ни. Съответно част от дълголетието ни зависи от начина, по който конструираме дома си. Стоимен засегна темите за влажността, въздуха, недостатъчната вентилация, както и „тихия убиец“ – газ радон (радиоактивен газ, който може да проникне в сградите през пукнатините). Други сфери, за които стана въпрос, бяха качеството на водата (макар и с чудесен състав сама по себе си, липсата на качествена водопреносна мрежа свежда положителните ѝ качества до минимум), и светлинното замърсяване, което включва всякакъв вид осветление повреме на сън, нарушаващо същинското спокойствие на организма.

  • Мариана Тодорова, футуролог* в БАН

Мариана започна лекцията си под надслов „Идва ли смъртта на смъртта?“

Тя изброи множество факти, които подсказват, че ще можем да удължаваме и моделираме нашия живот, правейки се на „Бог“.

  1. Стволовите клетки: Магията на стволовите клетки се състои в това, че самите те са незрели клетки. Така могат да се превърнат в клетки за всяка тъкан и за всеки орган. Стволовите клетки се „събуждат“ и мигрират в района на повредената тъкан за осъществяване на ремонт на тялото.
  2. Инвитро от един родител: скоро на пазара?
  3. Дигитализацията на биологията: триизмерно принтиране на зъби, стави и други органи.
  4. Дизайн на бебета: само си го представете.
  5. Свързане на мозъка с пространство в Интернет за съхранение на информация (облак) до 2030. Ще станем ли суперчовеци? Това е част от проекта „Singularity“, който цели да направи технологическо единство и това е пътят към свръхинтелекта.

Всичко изброено Мариана дефинира като „Кутията на Пандора“. Тя постави въпросите за това кой ще взима решенията, ако има наш мозък в механично тяло… В заключение тя окачестви медицината като трансформираща се в изцяло превантивна в бъдеще.

*Изследване на възможните събития в бъдещето

  • Луиз Уинтър, погребален агент

За мен със сигурност това беше най-странната лекция в целия форум. Не защото смъртта като тема трябва да бъде отбягвана, а защото контекстът беше малко повърхностен. За бизнеса си Лесли беше стигнала до доста дълбоки прозрения. Както тя самата каза, „Моят бизнес се крепи на това, че има смъртност“. Нейната погребална агенция във Великобритания се казва „Поетични завършеци“. Тя сподели за специалното отношение, което трябва да получат близките на умрелия. Говори за културни и религиозни различия и как те са важни в едно погребение. Всичко това е много хубаво, но аз смятам, че повечето от нас биха се интересували по-дълбоко… А именно какво следва след живота? Има ли прераждане? (Ако няма, съответно как опровергаваме закона във физиката за запазването на енергия и негубенето ѝ, а само трансформация) И други далеч по-екзистенциални въпроси от това как правим добър и етичен бизнес с мъртви. Мое мнение.

  • Д-р Лесли Мартин, професор по обществено здраве

Д-р Мартин говори за своя „Проект Дълголетие“ и разкри за публиката следните неща:

  1. За да живееш дълго е важно да се чувстваш свързан, като част от група.
  2. Колкото по-съзнателен живот водиш, толкова по-добре.
  3. Да се притесняваш не е задължително лошо, защото едва ли не ни държи в бойна готовност и да не се запускаме (умереното притеснение, разбира се)
  4. Не броят приятели е важен, а броят на комуникация между нас и приятелите ни. В този смисъл отново се стигна до „малко, но истински и по-често“.
  • Димитър Николов, управител на ресторант

Димитър беше избрал много любопитна тема, а именно „Ферментацията като начин на живот“. Той изброи девет вида храни, които благодарение на процеса ферментация, съдържат полезни за стомашната флора бактерии. Ферментиралите храни укрепват имунната система и влияят благоприятно на храносмилателния тракт:

  1. Оцет
  2. Пробиотични напитки като кефир, боза и камбуча
  3. Кисело мляко
  4. Месо – става въпрос за колбасите, обвити в бяла тъкан (бялата плесен показва качеството на месото)
  5. Кафе (преди да бъде изпечено, то ферментира)
  6. Тестени изделия (ферментирането трае между 24 и 72 часа, с изключение на заводския хляб, който едва се класира с един час)
  7. Тапиока (хлябът на тропиците)
  8. Зелеви продукти (киселото зеле се грижи за нашата микрофлора през зимата)
  9. Алкохол (който беше посрещнат бурно, тъй като хората се опасяваха, че няма да бъде споменат). Тук Димитър разказа за прародителя на алкохолите, който идва от Индокитай. Ферментирали плодове с мед.  🙂
  • Бойка Арсова и нейната прекрасна внучка в „Разговор между поколенията“

Звучи познато, нали? На сцената бяха изнесени три столчета. По средата застана интервюиращата. Бойка е маратонец на 67 години, а внучка ѝ също бяга и е много хвалена от Ивет Лалова. На въпроса „Какво според теб е хубаво в това да си възрастен?“, внучката отговори чистосърдечно, че няма нищо хубаво и че ѝ харесва безгрижното детство. Баба ѝ пък сподели, че си е отиграла на видео игри, но напомни, че младите днес имат много по-добри условия за спорт. Тогава попитаха малката какво би посъветвала хората.

„Ако не могат да бягат, поне да се разхождат!“

„А какво би посъветвала баба си?“

„Много съм малка да съветвам баба си, но тя е една на милион.“

Припознах този отговор. Не можеше да има по-силен завършек на този форум.

 

 

Форум „Дълголетие“, част първа

Форум „Дълголетие“, част първа

„Чадо, коя е най-голямата промяна от мое до твое време?“

„Възможностите. Станали са еквивалентни на безкрайност.“

Наистина се затруднявам да обясня на Баба и на Дядо, че вече има ежегоден форум за дълголетие в България. По тяхно време се е считало за голяма революция да се чете по такива теми. Още повече да има социално събитие, посветено на това. Помня, че Дядо практикуваше йога. Беше неразбран. Днес много често говорим и четем за начините, по които можем да живеем по-здравословно. Някак, обаче, прожекторите не сочат към хората над петдесет, защото „няма смисъл“, „то е все едно за тях вече“ и други тем подобни изводи на хора, таящи в себе си агресия и множество рамки.

Смисъл – има! И статистиките красноречиво потвърждават колко голяма част от населението в България е над 50 години. Темата за качествения, а не на всяка цена дългия живот, беше подкрепена от редица лектори. Те са специалисти в сферата на храненето, спорта, генетиката, ферментацията, архитектурата и дори в погребалното изкуство. Ще споделя с Вас любими цитати и факти от семинара, в неговата първа част.

Лектор 1: Надя Петрова (така наречената „нутриционистка“ = експерт по храненето, идва от английската дума „nutrition“)

  • Какво е биомаркер? Надя обясни, че това са индикаторите (измерими биологични параметри) за състоянието на нашето здраве. Те отговарят на въпроса „Как работи това, което правим, и какъв ефект има върху нас?“
  • Какво е теломер? Теломерите са защитните шапчици на хромозомите, които имат защитна функция. При младите хора те са много по-дълги, но с времето започват да се скъсяват. Всъщност това откритие от Елизабет Блакбърн води след себе си и ценни изводи: едновременното прилагане на качествена храна, активно движение и борба със стреса. Новият елемент тук е потвърдената връзка между съзнанието и тялото, която влияе на дължината на теломера. Изведнъж практики като медитацията вече не са въздухарска работа, а биологично доказан метод с конкретни резултати (Информацията е взета от интервю от Guardian, тук)
  • Трите основни съвета при храненето, които обясни Надя, са първо приемът на пробиотици и разнообразни храни (споменати бяха кореноплодните). Втората важна и често пренебрегвана точка беше ограниченият прием на храна. Или без натъпкване. Или другояче казано – без освинване. Използва се техниката – 8 часа ядене, 16 часа неядене. Това значи, че ако започнем да се храним в 8 сутринта, трябва да приключим с храната в 4 следобед.

Лектор 2: Любомир Балабански, генетик

  • Какво е „ДНК банка на българските столетници“? Това е един прекрасен научен проект, чиято цел е да изследва генома на българските столетници и да установи общи принципи и наблюдения в тяхното дълголетие. На базата на подобен анализ медицината може да извърши чудеса чрез медикаменти.
  • Основни наблюдения: Почти 100% от хората не са пушили; повечето не са имали конкретна диета; а просто са яли, каквото има, без да преяждат; над 50% от столетниците отдават дълголетието си на спокойствие. Повечето от интервюираните са били с много положителна нагласа, но все пак и мнозинството са имали и други дълголетници в рода. Приемът на лекарства е бил почти никакъв, а физическата активност не е познавала възраст = ЯКО БАЧКАНЕ.
  • Защо има смисъл да инвестираме енергия в по-възрастните? Любо направи страхотна връзка между откритията си до този момент и мотивацията за подобен проект. Един от аргументите беше, че ако сега съотношението пенсионери:работещи е 2:1 то след 50 години се очаква да е 4:1. Това ще има и икономически, и социален отзвук. Активният живот и социалната интеграция са ключови не само за възрастните хора, но и за самите нас. Излиза, че има тенденция да живеем по-дълго, но по-скоро на „доизживяване“, неактивни и като тежест за себе си и за останалите.

Лектор 3: Юлия Берберян, треньор по тенис

  • Наблюдения над доброволчеството: Чудесна дама, която разкри, че целта съхранява човека, че раздаването е истинският елексир на дългия и активен живот и че презентира на листче хартия, защото „това е по-лесно“ 🙂
  • Научила, че възрастните хора в Америка доброволстват и вярват в идеята на „Give and take“ = Дай, за да получиш. Така пенсионери-доброволци работили за общото благо, чувствайки се полезни.

Лектор 4: Никола Томов, спортен инструктор

  • Принципът на Мило от Кротон: велик борец от шести век, който носел малко теленце още от дете и, носейки го всеки ден, успява да вдигне вече порасналия бик на рамене четири години по-късно. Това е методът на прогресивното натоварване. Никола защитаваше тезата, че вдигането на тежести е изворът на младостта. Затова той посочи няколко научно подкрепени факта. Първо, вдигането на тежести увеличава обема на мозъка. Второ – предпазва от някои видове рак (включително рак на гърдата). Трето – подобрява когнитивните способности, включително при хора с деменция.
  • Проникновени цитати: Никола беше много земен и ни сподели, че „Няк’во движение е по-добре от ник’во движение“, „Дълголетието не е нищо без жизненост“ и „Най-добре се занимавайте с нещо, което обичате, защото така имате шанс да го превърнете в навик.“

„До каква полезна информацията имате достъп… А възползвате ли се?“

🙂

От мотика до код

От мотика до код

Колко пъти сте питали децата или внуците си какво работят без да разбирате и думичка?

Завършва ли почти всеки трети отговор с „Абе, работя на компютъра и толкова“?

Ето и няколко мнения на възрастни хора относно професиите, които звучат като езикова грешка или „не ми говори на китайски“:

„По-рано имахме производство, сега само програмисти… Ама кодът не се яде! Пълним гушите на чуждите фирми, а внасяме домати от Гърция.“

„Абе, излез в живота, говори с хората, какво си се забил пред тоя компютър, все едно решаваш световни проблеми! Те не се решават зад екрана, а лице в лице!“

„Моят работи компютърни игри. Казах му – да стане лекар, или учител! Той по 15 часа само на компютъра. Добре е финансово, ама хич го няма в комуникацията!“

Нека разгледаме няколко от „най-мистичните“ професии днес.

Софтуерен разработчик

Основното, за което е редно да си дадем сметка е, че вече няма уважаващ себе си бизнес, който е без компютри, интернет или не използва някакъв софтуер (програми, чрез които не само компютрите, но и таблетите, телевизорите, та дори някои печки и прахосмукачки работят).

Софтуерният разработчик владее програмни езици и може дори да е полиглот! Той е изследователят, който проучва тънкостите на операционните системи и с лупа следи изискванията за софтуерните приложения. След това се заема с параметрите на решението, т. нар. спецификация. Често се налага да минава със ситото за грешки на вече съществуваш софтуер, за да подобри неговата функционалност. Почва се и същинското програмиране – идеята е да се кажат възможно най-много неща, най-ясно, точно и кратко. Като шивач, програмистът закърпва всички компоненти, така че да работят добре заедно.

Той е разказвач с формули. (<3)

QA [кю ей](контрол по качеството, идва от английски: Quality Assurance)

Това е пъдаринът в разработването или подобряването на един продукт. Класната ръководителка, която търси сметка за недоглеждането от страна на програмистите. Надзирателката в детската градина. Най-добрият приятел на клиента, който следи дали зададените изисквания са спазени.

Системен администратор: 

Доктор по системата. Съблюдава за безпроблемната поддръжка на софтуера и се грижи за цялата фирмена мрежа. Помага на клиентите с въпросите за инсталацията или съветва как да се отстранят възникналите проблеми. Само дето в медицината това се нарича рецепта, а в тази сфера „ticket“ = билет.

Уеб дизайнер: 

Компютърен художник и вид архитект по сайтовете. Интернет страниците не са само фасадата, която виждаме. Зад нея има структура и основи, досущ както в една къща с преден двор. Уеб дизайнерът е Окото и Умът, който трябва да съобрази как съдържанието на даден сайт да бъде „красиво“ на различни браузъри и съоръжения като таблети, телефони, електронни четци, смарт часовници и други.

Анализатор на информационна сигурност:

Това е бодигардът в Интернет, който съблюдава данните и ценната информация на фирмата и потребителите да не бъде открадната (хакната!) Така де! Колкото по-сложни стават системите, толкова по-изкусни стават компютърните престъпници (кибер престъпници). Пробивите в системата водят до злоупотреба с чувствителна информация. Така се крадат пари, както и лични данни.

UI designer:

Това е стратегът-наблюдател, който прави дизайна за дадени машини или софтуер на база на потребителското поведение. Следвайки логическата връзка между действие 1, 2, 3, този дизайнер е пълководец, чиято стратегия помага на хората да откриват лесно информацията, която им трябва.

Гейм дизайнер (дизайнер на игри):

Професия, която съчетава инженерно мислене и сценаристки подход. Гейм дизайнерът не прави просто игра. Той трябва да създаде преживяване. Като диригент, той направлява целия процес и е мислил за всякакви развои в играта, досущ като инженер.

Автор на техническа документация:

Това е виртуоз писател, който „превежда“ целия технически жаргон, така че да е достъпен за потребителя. Човекът – Упътване, Човекът – Инструкция. Съдържанието за всякакъв вид помощни материали, включително и за видео инструкции, са дело на така нареченият Technical Writer.

____________________________________________________________

„Чадо, сега разбирам какво трябва да направя, за да те накарам най-сетне да отидеш да обереш доматите и магданоза… Трябва да ти създам преживяване. Например, ако ти кажа, че съм ти скрила телефона, и докато не донесеш пет връзки магданоз, не можеш да отключиш следващото ниво: ОБЯД! :-), а без щайга домати – няма телефон!“

🙂

Минус една нацупена физиономия

Минус една нацупена физиономия

Утро. Спорт, душ, усмивка. Малко покупки за деня. На касата. Посреща ни физиономия, която като че ли се готви за гилотината. Минаваш над лошото й настроение. Държанието ти е любезно. Излиза, че ти „се мазниш“, за да си купиш продукти. Гледа те все едно си главен виновник, че е от задната страна на касата. Това е последното място, където иска да бъде. Но вече се виждате всяка сутрин от 2 години. Пък тя е здрава, права, млада – ако не й е кеф да общува с хора, да си беше намерила друга работа. Но тъй като мрънкането е национален спорт в България, тя упорито киселее от сутрин до вечер. Има няколко варианта. Да си търпелив и да се опиташ да превъзпиташ почти целия български обслужващ персонал, или да се примириш със заквасените лица под път и над път. Темерутите трябва да бъдат забранени със закон, но докато това стане…

В това уравнение се появява онлайн пазаруването, което е равно на минус една бурсужка муцуна на всеки километър.

„Здрасти, Чадо. Я виж ти, как си се пременила!“

„Здрасти, Бабо! Купих си го онлайн.“

„Вече пазарувате и дрехи онлайн! Защо така? Не е ли по-добре да пробваш дрехата, пък да се консултираш с някого? Как се случва? Как пристига дрехата? Ами ако не ти хареса? Защо предпочиташ така, вместо в магазина?“

„Не е само за дрехи, а за храна, за техника и практически за всичко. Сега ще ти обясня що е пазаруване онлайн и какво трябва да вземеш предвид.“

___________________________________________________________________________

Онлайн пазаруването е бързо и лесно. За това помагат подредените по категории продукти. Ако сме на място в магазина, можем да се полутаме, докато намерим дадена стока. В онлайн пазаруването има така наречените „филтри„, които изкарват в резултати само търсенето. Пример: Избираме да разглеждаме „дрехи“. Има избор между мъжки или женски дрехи (най-често триъгълник, който е знак за т. нар. „падащо меню“ в уебсайтовете). Избираме женски дрехи. Подкатегориите са поли, палта, рокли и прочие. Ако знаем конкретно какъв цвят искаме, можем да зададем това желание. Така търсенето става много ясно – Женски дрехи>Палта>Размер M>Цвят зелен>Цена до 100 лева. Когато изберем дадения продукт, трябва да го добавим в онлайн количката. Това обикновено се случва с бутон, който ни подканва да го добавим, или със знака плюс. Следва да заплатим. Някои онлайн магазини приемат наложен платеж, в който случай няма нужда от плащане с кредитна/дебитна карта. Все пак, ако искате да платите с такава, ето как се случва това:

  1. Има поле за въвеждането на 16 цифров код.
  2. Името на картодържателя, както е изписано на картата.
  3. Написвате датата, на която изтича картата (изписано е отпред на картата, точно под 16-цифровия код)
  4. CVC – Обърнете картата си отзад и вижте трите последни, самотни цифри – това е CVC код.

картакарта отзад

Разбира се, има сайтове, които позволяват онлайн разглеждането на дадени стоки и после физическа проверка и заплащане. Такъв пример е OLX.bg, както и всички Фейсбук групи, свързани с продажби.

Ако закупиш продукти онлайн, имаш също така гаранционен период (често тридесет дни), в които можеш да върнеш покупката. Има цялостен процес за връщането или заменянето на стоките, който варира от търговец до търговец. Отделно, ако закупуваш техника, гаранционният срок остава 2 години.

Всички сме били подложени на онзи тип асистенти в магазина, които се залепят и започват да ти задават една камара въпроси, мислейки, че това е любезността. Често за някои това е и краят на шопинг терапията. В онлайн пазаруването има далеч по-приятен начин за препоръки. Това става чрез така наречените Бисквитки (от английски „cookies„). Бисквитките проследяват индивидуалните ни предпочитания и наблюдават поведението ни онлайн (какво харесваме, какъв тип продукти, какви са ключовите думи, които търсим и всички наши избори). На базата на тези данни, при повторно влизане на същия уебсайт, ние получаваме предложения, съобразени с нашия вкус, без дишаща във врата ни продавачка. Лесно и удобно.

Когато пазарувате онлайн, трябва задължително да проверите дали връзката ви е сигурна. Ако уебсайта започва с HTTPS – значи бъдете спокойни. Съкращението индикира, че връзката и данните ви са защитени. Но ако уебсайта започва само с HTTP, не бъдете спокойни! Това означава, че сайтът няма защитен сертификат и може и други лица да получат данните ви. А това определено означава измама.

 

Ето някои интересни уебсайтове за пазаруване онлайн:

Храна: https://www.ebag.bg/

Дрехи: https://www.decathlon.bg/https://www.decathlon.bg/

Техника: https://www.emag.bg/

Продавалник от човек на човек, без фирма посредник: https://www.olx.bg/

____________________________________________________________________________________

„Хубаво е! Но Дечка със смокините не продава онлайн! И онези хора от Пазарджик, с хубавите домати…“

„За пазарите е ясно, Бабо! Те са извор, освен на прясна продукция, и на разнообразни лафове, табелки с надпис „По избор струва още един леф“ и богаташки псувни, които са част от нашия фолклор. За пазарите си струва. Ама за веригите – щом можеш да си спестиш блъсканицата, бременните чичковци, които те отместват с шкембе от опашката, и сутрешния черпак от нацупеност, възползвай се!“ 🙂

 

 

 

Пощата

Пощата

А каква велика институция беше пощата някога!

Малко гише се отваряше и сърцето ми трепваше, че ще мога да чуя по телефона моите Родители, които ме бяха заточили в село Габровица, при Баба и Дядо. Вече цяла седмица не се бяхме чували. Баба ми ме преследваше с шуба лятно време, защото имало течение. Дядо си тананикаше класика и ме питаше „На кого е това?“ Заставяха ме да ям четири пъти на ден. Баба вареше прясно мляко. Образуваше се огромен каймак, който аз ненавиждах. Дядо го харесваше и го взимаше, за да ме спаси. В селото нямаше момчета, подходящи за харесване. Да кажем, че след седмица такъв живот, пощата за мен се превръщаше в църква. Молех се да успея да се свържа с наш’те в София и да разбера кога ще ме вземат и дали някой ме е търсил по телефона. Магьосницата от гишето въртеше ловко шайбата на телефона, но често свързването ставаше от третия път. Каква емоция беше размяната на информация! Разговорите в пощата по тамошния телефон ме успокояваха и можех да понеса и цяла гвардия каймаци след тях!

И макар, че днес пощите още да съществуват, те нямат онзи божествен блясък. Останали са като сгради, без дух и без живец. Като една последна алтернатива за комуникация, при всички нови, удобни и безплатни форми на общуване.

„А, Чадо, помниш ли онази смешна история за Дядо ти, дето получи поздравителна картичка за Коледа, за негова сметка?“

„Да, Бабо, помня! Толкова се беше ядосал, че я плати и я скъса, без дори да я отвори! Нямаше никакъв смисъл, но беше забавно да се наблюдава! Така и така си платил, защо не я прочетеш?!?“

„А сега за електронната поща… дето всички си пращате имейли и пристигат веднага. Как да си направя такава?“

Днес ще ви обясня общия принцип за попълнване на такава регистрация, без да показвам конкретна платформа.

Най-известните места, на които можете да си направите имейл адрес са Gmail, Yahoo, и в България, все още abv.bg

  1. Отидете на някой от тези линкове, посочени горе.
  2. Намерете мястото, на което пише „Създай профил/Регистрация/друго подобно“ и кликнете. Ще излезне подобна форма:

2017-09-12 08.17.46

Тя ще изисква да попълните име, фамилия и дата на раждане, в случай, че забравите паролата си, е важно да въведете рождената си дата като гаранция, че сте вие, а не някой измамник! За потребителско име изберете име или място, което ще запомните лесно. Ако потребителското име не е свободно, опитайте с друго име, или добавете още една цифра. Точно обратното направете с паролата. Изберете някаква специална дата, комбинирайте с някое специално име или прякор, като избягвате очевидните комбинации (Не слагайте името, фамилията си и датата си на раждане). Повтърдете я. Запишете си всички тези данни на сигурно място. Вече имате електронна поща. Вписването/влизането в профила става с потребителското име и с паролата, която сте избрали. Внимавайте да не сте натиснали главни букви на клавиатурата (caps lock), защото така няма да успеете да влезнете в профила си. Приятно ползване! Ако имате повече въпроси относно пращането на имейли, моля пишете тук: https://blogtogranny.com/contact/.

___________________________________________________________

„Чадо, все пак ми изпрати картичка за Коледа по пощата. Съживявай пощите с някой малък жест за близък човек… Прати ми поздрав, пък било то и за моя сметка :-)“

За образованието

За образованието

Тебешир. Мръсна вода в кофата и псевдо черна дъска. Има ли по-мил спомен от учебния процес? 

Баба и Дядо са ми разказвали какви наказания са имали в училище. Освен, че можело спокойно да получат шамар, се сещам за едно особено коварно, но изобретателно наказание. С гръб към класа, на колене, върху счупени черупки от орехи. А намаленото поведение? Клеймо за арогантност. Капан за чувството за безнаказност – хлоп! Учителят е бил най-висшата инстанция. Един преподавател на Дядо казвал: „На Господ пиша 6, на себе си – 5, а на вас от 4 надолу.“ Представям си тази реплика днес. До двадесетина минути ще са паркирали няколко BMW-та пред училище и ще има заплахи. После ще се говори за правата на ученика. След това ще стане тема във Facebook. Накрая ще има едно отворено писмо, за това как учителите са виновни и как те задушават учебния процес с такива изказвания.

Образованието ни се е превърнало в бит пазар. Няма да крия, че когато аз бях ученичка, се пазарях за оценките на края на срока. Бих казала с уважение. Така развих моя нюх за маркетинг и продажби 🙂

Обаче Родителите ми никога не биха си позволили да се намесят и винаги са ме насърчавали да знам повече и да мога повече, вместо да се пазаря. Днес говоря с мои учители-приятели, които ми споделят за натиск от родителите към тях, а не към децата. Как са замесени новите технологии тук? Много просто – информацията е станала много достъпна. Това кара масата да мисли, че не им трябват учители, защото те могат да си намерят всичко в Интернет. Какъв е този, каква е тая, които са едни „даскали“ и им държат сметка дали днес са учили… Само да посмеят да ги изпитат и унижат, когато не са готови – те ще направят Facebook група за тях, ще качат нецензурни коментари по техен адрес и дори ще организират протест. Но само учителят дава онази посока, онзи жокер, спечелен с години опит и усъвършенстване. Фактическият онлайн курс не може да даде този чисто човешки контакт и мъдрост.

Прекрасно е, че информацията вече не се намира само по библиотеките! Хубаво е, че може да изкараме курс по какъвто предмет се сетим от комфорта на личния си диван! Удобно е да може да се завърши престижен университет дистанционно! Но уважението към Учителите трябва да е непроменима константа, в добро и в зло, с и без нови технологии… Всеки, който е решил да помага на другите, споделяйки своите знания, е достоен за уважение. Може да е всякакъв. Не от всеки учител става педагог. Но това не променя факта: всеки учител е избрал Пътя на Споделянето. Това го прави благороден човек, а работата му – призвание.

Днес ще ви запозная в няколко новости в модерното образование, които дават повече възможности:

  1. Електронно/дистанционно образование: Това означава да можем да получим знания, тестове, задачи и всичко, което по принцип получаваме на хартия, само че онлайн, по Интернет. Coursera е платформа, която си партнира с най-елитните университети в света. Тази организация направи истинска революция в образованието. Има университети, които можеш да завършиш дистанционно чрез Coursera.
  2. Интерактивност идва от английската дума „interact“, която значи да общувам. Интерактивната мултимедия е електронна система, чрез която могат да се консумират различни видове медия – текст, видео, звук, анимация. Тази интерактивност позволява да се създават обучения, оказващи допълнителна помощ на учениците при усвояване на учебните програми и при развитие на познавателните им дейности, защото те грабват вниманието и позволяват обратна връзка. Прекрасен български пример за подобен тип обучение е организацията Уча.се, която предоставя видео уроци по различни предмети от първи до дванадесети клас. Уроците са интересни, защото съдържанието е раздвижено, а форматът – жизнен.
  3. Подкаст [идва от английското ‘podcast’]: Подкастовете са аудио или видео файлове, които могат да се свалят от Интернет. Те могат да се гледат или слушат по всяко време на компютър или на MP3 player (обяснено тук). Много лекции и уроци вече са достъпни и по този начин.
  4. Игри в образованието: принципът е, че се използва игра, за да могат учениците да се чувстват мотивирани да научат повече. Кукичката е, че могат да се колекционират различни готини онлайн неща, или да се отключват нови нива и светове, ако научиш дадено нещо и отговориш правилно на въпросите. Установено е, че когато знанията са поднесени като игра, човек е по-стимулиран да учи.
  5. Речници онлайн: Като човек, чийто Родители употребяват доста цветен речник, всеки ден ми се е налагало по няколко пъти да се „бъхтам“ с винено-червения тълковен речник. После, докато бях ученичка, учителката ми по английски (моя истинска приятелка) ни накара всички да си донесем речниците (Oxford Advanced Learner’s Dictionary, за който се интересува). Каза, че си личи, кои речници не са отваряни и заключи, че това не значело, че си пазим книгите, а че просто не се консултираме достатъчно често с него! 🙂 Днес има всички видове речници онлайн и проверката става много по-лесна!

Надявам се темата да ви е харесала. За въпроси и идеи, не забравяйте да пишете тук: https://blogtogranny.com/contact/

 

Photo by Janko Ferlič on Unsplash

Памет назаем

Памет назаем

Паметта е чувствителна тема в Семейството ми. Баба ми страдаше от Алцхаймер. Това не е обикновената старческа деменция. Алцхаймерът е чудовищната гума, която изтрива личните ти спомени, лицата и имената на любимите ти хора, способността ти да държиш прибори дори за няколко минути, без да ги изпуснеш. Забравяш да говориш правилно, да пишеш и дори оставяш чешмата пусната цяла нощ. И ако няма около теб близки хора, които да те обичат и подкрепят – можеш с дни да се скиташ по улиците, без да знаеш кой си и къде отиваш.

Когато Баба ми заболя, знаех, че нещата са сериозни, но тъй като не обичам ограниченията и харесвам да експериментирам, пробвах най-различни неща. Карах я да пишем приказки, сгъвайки листа, така че другата да не знае какво е било написано. Редувахме се с по едно изречение. Така се изписва една страница и после отваряте и четете. Тази игра много помагаше на Баба. Освен това, ходехме на кафе и тортички. Когато човек е в подобно положение, най-лошото нещо е да бъде изолиран или да се нагнети от срам и самота. Обичайната следобедна бесеница или игра на Румче също бяха от полза. Резултатът на всички тези упражнения не беше, че Баба ми стана отново с памет на двадесетгодишна. Но макар аз да бях в чужбина, тя до последно помнеше само мен и нашето приятелство. Защото дори „малко“ Алцхаймер не може да победи обичта.

Изводът ми от тази история е, че паметта може да се тренира във всякакви ситуации. Но трябва да е всеки ден и от рано. Помня как знаех телефонните номера и датите на раждане на всичките си съученици. А сега, ако нямам аларма, забравям някои от най-близките си приятели. Това ме доведе и до днешната тема. Аз съм голяма фенка на много мобилни приложения. Въпреки това, когато чух за мобилно приложение, което ти напомня да пиеш вода, силно се притесних. Никое устройство или технология не бива да ни отнема способността да помним. Можем да си записваме, можем да си помагаме, но в никакъв случай не бива да зависим от едно парче пластмаса, чипчета, жички и прочие. Тъй като информацията, която получаваме е в много пъти повече от преди, полезно е да имаме различни помощни средства (помощни!) като следните:

Флашка или USB [ю-ес-би]  е вид устройство, което запаметява разнообразна информация – документи, снимки, видеа. Тя се използва и за обмен на информация, като се поставя в компютъра. Така, ако искате да покажете снимки на някого, вместо да си носите целия компютър, просто ги сваляте и с флашката отивате на гости 🙂 Задължително е, обаче, домакинът да има компютър! USB има различна по капацитет памет. Ето как изглежда това чудо:

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Аларма на мобилния телефон: Това несъмнено е новият будилник и сполучливо измества петела, който кукурига в 4.30. Кукуригаше. Защото след няколко подобни сутрини, съседите с по-крехки нерви и с повече патрони… му видяха сметката. Мир на гребена му! Как се наглася аларма за събуждане или за свършване на някоя задача? Общият принцип е:

  1. Натискате там, където пише часовник
  2. Натискате „Създаване на аларма“
  3. Избирате час (стрелките нагоре за уголемяване на числата, стрелките за надолу за по-ранен час)
  4. Избирате деня, в който да звъни
  5. Слагате име на алармата (Събуждане, Пазар, Да се обадя на еди-кой си)
  6. Натискате „Запази“

Гугъл календар: Още едно полезно приложение от Гугъл. Това е онлайн календар за тези, които работят на компютър. Календарът ни напомня за предстоящите събития. Ето как изглежда:

google_calendar-1024x765

Таск мениджър  (идва от английски: Task Manager = мениджър на задачи): Това е мобилно приложение, което ни помага за запаметяването на различни задачи, крайните им срокове и описанието на всяка една от тях. Също се наричат To-do list (лист с неща, които да направя: подобно на списък за пазар, само че онлайн, по-подробно и не е само за пазар :-))

В заключение, няма по-добра подготовка за паметта от използването на самата нея. Да не стане:

„ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни?“

„Не – не помня. Нямам аларма. Нямам го в Гугъл календар, нямам го запаметено на флашката.“

Ако имате нужда от допълнителна помощ по днешната или по минала тема, свържете се с мен тук.

 

ФотоГ*АФията днес

ФотоГ*АФията днес

„Здравей, Чадо! Пак е Дядо. Тия дни разглеждахме с Баба ти моите диапозитиви. Такива хубави снимки съм ти направил само в две кутийки по двадесетина пози! Затъмнихме стаята и се върнахме в детството ти. Магични цветове и спомени! Сега снимките, дето ни ги пращаш са толкова много и толкова разбъркани, че дори не можем да си изберем, за да си направим едно албумче. Ей така, да си имаме, да си разглеждаме, когато си някъде далеч.“

„Здрасти, Дядо! Пък аз помня за вниманието, с което измерваше с крачки фокусното разстояние, за преценяването на светлината и най-вече за моето нетърпение за проявяването на снимките. Сега е готино, че ги виждаме веднага!“

„Но изглежда, че хич не гледате какво снимате! Иначе се чудя защо бихте показвали такива орязани композиции и някои доста безсмислени снимки на всичко, каквото се сетите! Едно време снимането беше ценЕн и цЕнен лукс, давахме си повече зор да изпипваме ограничения брой кадри. Днес сте мързеливи и разглезени – всеки е вече фотограф! Какафония от кадри!“

„Да, но дигиталната камера дава по-голям шанс да имаш по-добри снимки, точно защото можеш да снимаш повече! Процентно имаш по-голям шанс да успееш да направиш стойностен кадър, когато имаш повече опити.“

„Чадо, не искам да ти противореча, но вашите снимки даже вече не ви принадлежат съвсем! Те са повече на Фейсбук и на Гугъл, отколкото ваши. Всичко се свежда до цъкането на едно копче и споделянето. Имате си архивирани толкова хиляди снимки, че в плявата се губи най-доброто!“

„Всяка снимка, дори естетически неиздържана спрямо принципите на фотографията, може да ни донесе хубав спомен. Не е ли прекрасно, че имаме начин да запечатваме всеки важен за нас миг и по такъв визуален начин?“

„„Истински се вижда само със сърцето.“ Аз си оставам старомоден в това направление и си мисля, че отиваш на ресторант, за да изпиташ наслада и да приемаш храната със сетивата си! Камерата на gsm-а още не е официално сетиво! На концерти се ходи, за да съпреживееш музиката, а не да се присъединиш към гора от ръце, които държат какви ли не устройства, за да покажат, че са посетили еди-кой си концерт. Едно време си говорехме без палци (отнася се до Фейсбук, тъй като когато там харесваш нещо, натискаш едно палче).“

„Един палец казва повече от 1000 думи, Дядо 🙂

Сега нека ти разкажа за няколко важни понятия, свързани с фотографията.“

  • Google Drive [Гугъл Драйв] = приложение за складиране/запазване на файлове, включително и на снимки/албуми. Това е вероятно най-известният „облак“ за съхраняване на съдържание онлайн, както и за споделянето му.
  • SlideShow [слайдшоу] = Това е вид презентация (най-често на компютър), която представя предварително избрани снимки, които се сменят автоматично на определено време (обикновено през няколко секунди). Това е дигиталния начин да разлистваш албум, но онлайн и със стрелки за ляво и дясно.
  • Photoshop [фотошоп] е компютърна програма, чрез която снимката може да се редактира. Както съм разказвала на Баба, това е евтин дигитален „крем“, чрез който недостатъците по снимката могат да се омекотят или дори премахнат (бръчки, изрязване на цели обекти, корекции по светлината и прочие).
  • Стокова фотография (идва от английското ‘stock’ = запас) е набор от различни кадри на най-различни обекти, чийто лиценз се закупува с дадена цел. Пример са рекламните агенции, които имат нужда от професионална снимка на бебе, но нямат време да се занимават със самото заснемане, има специални сайтове за стокова фотография, откъдето могат да си закупят такава снимка. С дигитализацията на снимките, незаконната употреба на чужди снимки скочи многократно. Заради лесното копиране, авторските права бяха потъпкани като от побесняло стадо антилопи гну. Въведоха се нови закони за интелектуална собственост, които да предотвратяват или наказват подобни кражби. Стоковата фотография, според много фотографи, подбива истинската стойност на пазара, защото позволява на различни компании да закупуват кадри на безценица.
  • Дрон – сигурна съм, че знаеш за военното приложение на дрона, но днес ние го използваме за заснемане на панорамни снимки отгоре, както и за видео. Дронът е летящ робот, който се контролира с дистанционно. Дронът може да заснеме пейзажи от висо-о-о-ко, които принципно може да се окажат доста непосилни за човек.

„Благодаря ти, Чадо. Заслужаваш да ти направя едни палачинки, от моите.“

„Супер, ще ги снимам, за да ги кача във Фейса!“

„Снимай ги, а когато изстинат, дано снимката във Фейса те топли… “ 🙂

Новите технологии в музиката

Новите технологии в музиката

„Здравей, Чадо! Този път е Дядо. Оставям ви да говорите с баба Пенка, защото си имате най-различни теми да изяснявате. Но днес аз бих искал да те попитам за това как новите технологии са променили музиката… Знаеш, че съм цигулар, изключителен ценител на класическата музика и искам да разбера как точно слушате музика днес. Ако можем да проследим промяната в навиците и появата на нови устройства, защото чувам най-различни нови термини.“

„Здравей, Дядо! Никога не мога да забравя семейните събирания в хола, когато ти поставяше тържествено някоя плоча с цялото внимание на Света, хващаше специално парче плат, за да го докоснеш едвам до повърхността, премахвайки фино прахта и едва тогава с бавен, отмерен жест слагаше иглата с показалец. Да започна с едно генерално наблюдение, че ако едно време консумирането на музика е било общо, групово удоволствие и повод за събиране, сега е доста по-индивидуално. Можеш да гледаш концерти през Интернет, да сваляш музика, която може да се запамети на различни устройства, да слушаш радио онлайн и рой други възможности, до една продиктувани от технологичните промени и търсенето на удобство. Положително е, че не ни се налага да мъкнем грамофони в метрото, макар никой електронен носител днес да не може да се сравни с емоцията от това да изслушаш една плоча.“

Ето най-основните понятия, които трябва да знаеш за музиката днес:

MP3 [ем-пе-три] е формат за съхранение на аудио или видео съдържание/информация за диск, MP3 плейър, компютър и всякакви електронни носители на музика. Това е файл, който е по-малък като количество данни (т.нар. компресиран), но запазва качеството на звука сравнително добро).

MP3-плейър е преносимо устройство, което съхранява музика (най-често в MP3 формат). Музиката се слуша със слушалки и може да отидеш където искаш с нея! Това горе на снимката е такъв плейър. Има прости функции за увеличаване на звука, за пускане на следващата песен и за паузиране на музиката. Единственото, което трябва да правиш, е да го зареждаш, както правиш с мобилния си телефон!

Youtube [Ю-тюб] е уебсайт за безплатно споделяне на видеа. Там може да намериш канали на различни певци и да гледаш техните видеоклипове. Също можеш да гледаш записи от различни предавания като „Господари на Ефира“, новини и дори филми (особено впечатляваща е колекцията български филми). Просто напиши в търсачката какво искаш да намериш.

chrome_2017-08-14_11-46-26

Стрийминг (идва от английското “streaming“ = метод за изпращане или получаване на данни (най-често на видео) през компютърната мрежа. Когато не можеш да отидеш на даден концерт, мач или семинар, което имаш желание да посетиш, на помощ идва видео стриймингът. В реално време се излъчва даденото събитие на посочения уебсайт (доста често това е Youtube). Нужна е само силна Интернет връзка.

Стрийминг услугите в музиката не свършват дотук. Преди няколко години се появи Spotify [спотифай]. Това е сайт, който дава възможност за слушане на музика онлайн – можеш да намериш дори най-новите албуми. Интересното за Spotify е, че музиката се излъчва от човек на човек, вместо от техни сървъри. (От server: устройството, което изпраща до нас информацията, която търсим през Интернет. Виж схемата долу.)

сървър

Това улеснява нещата, тъй като иначе сървърите нямаше да издържат на такъв огромен обмен на информация. Музиката през Spotify или други подобни, се слуша онлайн, което елиминира нуждата за запазване на файл. Слушаш и продължаваш нататък без нужда от теглене/сваляне на файлове. Единственият минус е, че безплатната версия е бъкана с реклами. Но има и платена версия, без реклами.

SoundCloud [саундклауд] е безплатна платформа за споделяне на музика (мога да слушам плейлиста, който някой приятел си е направил. Плейлист е лист от песни, една след друга). Модерни изпълнители избират този уебсайт за реклама. Soundcloud в директен превод от английски означава звуков облак. Облакът, както сме говорили, е онлайн хралупа, в която можем да запазваме информация, в този случай доста музика). Така си правим плейлист с този или онзи жанр и следващия път не ни се налага да търсим песните отново.

„Благодаря ти, че ме ограмоти! Музиката е език, душа, Космос, дете! Тя лекува, кара ни да мечтаем и ни зарежда с емоции! Нека добрината ти се лее като песен, дете! „Музика, лъчи/в две хубави очи. Душата на дете.““