Баба говори за Фейсбук

„Чадо, здравей! Бързам да ти споделя, че най-сетне разбрах целта на съществуването на Фейсбук. То е каквото навремето беше обществената пералня. И то си беше социално общуване. Даже лице в лице. Пералните се въртят и вдигат шум, но разговорът се запазва. Днес социалността се е преместила във Фейсбук. Което обективно погледнато си е пак обществена пералня, Чадо. Но там има много повече „шум“ и по-малко разговор.”

„Бабо, не съм съгласна, Фейсбук толкова много ни помага!”

„Нека се доизкажа, де. Влизаме заедно в модерната обществена пералня, Фейсбук. Вписваме се, нали така? Отваряме барабанчето на пералнята, онова…”

„Стената, Бабо.”

„Да, и като отворим барабанчето, слагаме там дрехите под формата на мисли, грижи и вълнения. Ами ако някоя от тях пусне цвят и оцвети целия ни живот? Има разни филтри, точно като в прането – блокиране, криене, персонализиране. Изведнъж водата нахлува в пералнята. Това е цялата информация от всички.”

„И залива News feed-a, а?”

„Точно така, както го рече. И като се загледаме в прането на хората, виждаме разбира се, мръсните ризи. И те без свян си ги простират онлайн.”

„Не е ли това идеята на обществената пералня и на Фейсбук – да изкараме на показ разни неща, които ни вълнуват?”

„Ами излизат много петна – обсеване, комплекси, несигурност… Колко време трябва човек да прекара във Фейсбук, за да се оттърве от тях? Във Фейсбук си има и его-омекотител – качват разни снимки и вече чувстват блага пелена около себе си.”

„Бабо, като се простре и съседите надничат, столкъри ли са?”

„Какво е това … слоткъри?”

„Столкъри (идва от stalker) казват на хора, които следят някого, най-често тайничко, през социалните канали. Обикновено те имат симпатии към някого и просто могат да злоупотребят с информацията, споделена във Фейсбук.”

„Ясно… Разбрах вече, че Минка е столкърка… онзи ден направила като моя сладкиш, защото ми видяла рецептата във Фейсбук…”

„Бабини интриги, това не е истинско столквърство, бе, Бабо. Ти доброволно си споделила рецептата, за да я ползват и други.”

„Е, да де, ама тя е почерпила всички мъже пред блока и казала, че рецептата е наследствена, десето коляно…”

„За последен път, Бабо, Минка не е столкърка, а обикновена мръсница.”

Баба кима, но си знае, че Минка е необикновена мръсница, защото е използвала и кардамон.