Паметта е чувствителна тема в Семейството ми. Баба ми страдаше от Алцхаймер. Това не е обикновената старческа деменция. Алцхаймерът е чудовищната гума, която изтрива личните ти спомени, лицата и имената на любимите ти хора, способността ти да държиш прибори дори за няколко минути, без да ги изпуснеш. Забравяш да говориш правилно, да пишеш и дори оставяш чешмата пусната цяла нощ. И ако няма около теб близки хора, които да те обичат и подкрепят – можеш с дни да се скиташ по улиците, без да знаеш кой си и къде отиваш.
Когато Баба ми заболя, знаех, че нещата са сериозни, но тъй като не обичам ограниченията и харесвам да експериментирам, пробвах най-различни неща. Карах я да пишем приказки, сгъвайки листа, така че другата да не знае какво е било написано. Редувахме се с по едно изречение. Така се изписва една страница и после отваряте и четете. Тази игра много помагаше на Баба. Освен това, ходехме на кафе и тортички. Когато човек е в подобно положение, най-лошото нещо е да бъде изолиран или да се нагнети от срам и самота. Обичайната следобедна бесеница или игра на Румче също бяха от полза. Резултатът на всички тези упражнения не беше, че Баба ми стана отново с памет на двадесетгодишна. Но макар аз да бях в чужбина, тя до последно помнеше само мен и нашето приятелство. Защото дори „малко“ Алцхаймер не може да победи обичта.
Изводът ми от тази история е, че паметта може да се тренира във всякакви ситуации. Но трябва да е всеки ден и от рано. Помня как знаех телефонните номера и датите на раждане на всичките си съученици. А сега, ако нямам аларма, забравям някои от най-близките си приятели. Това ме доведе и до днешната тема. Аз съм голяма фенка на много мобилни приложения. Въпреки това, когато чух за мобилно приложение, което ти напомня да пиеш вода, силно се притесних. Никое устройство или технология не бива да ни отнема способността да помним. Можем да си записваме, можем да си помагаме, но в никакъв случай не бива да зависим от едно парче пластмаса, чипчета, жички и прочие. Тъй като информацията, която получаваме е в много пъти повече от преди, полезно е да имаме различни помощни средства (помощни!) като следните:
Флашка или USB [ю-ес-би] е вид устройство, което запаметява разнообразна информация – документи, снимки, видеа. Тя се използва и за обмен на информация, като се поставя в компютъра. Така, ако искате да покажете снимки на някого, вместо да си носите целия компютър, просто ги сваляте и с флашката отивате на гости 🙂 Задължително е, обаче, домакинът да има компютър! USB има различна по капацитет памет. Ето как изглежда това чудо:
Аларма на мобилния телефон: Това несъмнено е новият будилник и сполучливо измества петела, който кукурига в 4.30. Кукуригаше. Защото след няколко подобни сутрини, съседите с по-крехки нерви и с повече патрони… му видяха сметката. Мир на гребена му! Как се наглася аларма за събуждане или за свършване на някоя задача? Общият принцип е:
- Натискате там, където пише часовник
- Натискате „Създаване на аларма“
- Избирате час (стрелките нагоре за уголемяване на числата, стрелките за надолу за по-ранен час)
- Избирате деня, в който да звъни
- Слагате име на алармата (Събуждане, Пазар, Да се обадя на еди-кой си)
- Натискате „Запази“
Гугъл календар: Още едно полезно приложение от Гугъл. Това е онлайн календар за тези, които работят на компютър. Календарът ни напомня за предстоящите събития. Ето как изглежда:
Таск мениджър (идва от английски: Task Manager = мениджър на задачи): Това е мобилно приложение, което ни помага за запаметяването на различни задачи, крайните им срокове и описанието на всяка една от тях. Също се наричат To-do list (лист с неща, които да направя: подобно на списък за пазар, само че онлайн, по-подробно и не е само за пазар :-))
В заключение, няма по-добра подготовка за паметта от използването на самата нея. Да не стане:
„ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни?“
„Не – не помня. Нямам аларма. Нямам го в Гугъл календар, нямам го запаметено на флашката.“
Ако имате нужда от допълнителна помощ по днешната или по минала тема, свържете се с мен тук.
Blog to Granny 