„Здрасти, Чадо! Какви ги вършиш?“

„Здрасти, Бабче! Напоследък съм много заета. Но постоянно съм с отворени уши и сега ще ти разкажа какъв разговор дочух онзи ден. Група мъже на около 60 години, работещи, седнали на малка кръгла маса. Най-гръмогласният (който е и радио водещ) споделя на бандата: „Онзи ден питам седемнадесетгодишната си дъщеря дали някога е скачала на въже, дали е въртяла обръч, играли ли са народна топка в училище поне.. И тя ме гледа с ей такива очи (следва импресия на широко-изненадани очи)… Нямат представа, бе! Само забили поглед в телефона. Нищо не ги интересува, цъкат разни въображаеми съкровища, бият се с митични някакви там зверове… и събират Покемони!”

Стана ми мъчно. Каква огромна пропаст! Първо, защото той никога няма да се опита да разбере какво намира дъщеря му в “новите игри”, тъй като ги е отрекъл още преди да е опитал. И второ, защото дъщеря му е толкова жестоко ограбена.

Можеш ли да си представиш, че децата от днес намират играта на “стражари и апаши”, дама, скачане на ластик, криеница, кральо-портальо, замръзванка и куп други за скучни?“

„Да видиш какво е! Аз като ти говорих за играта на топчета (има предвид стъклени топчета) и на кокалчета, ти ми се присмиваше. А куклата дето ти дадох? Веднага започна да я обиждаш и да ми изтъкваш тия безлични Barbie-та…“

„Да, но в моя случай поне заменях социална игра с друга социална игра.“

„Е, тези компютърните игри не се ли играят пак в група, по двойки?“

„Колко си напреднала! Зависи на какво играеш! Има хиляди игри! Ако си цъкаш, да кажем, онлайн пасианче, можеш да играеш сама от компютъра/телефона. Но е възможно да играеш срещу реални хора, които в момента също са свързани онлайн през компютър, телефон или таблет. Сега ще ти обясня:

Компютърна игра

Игра, която играеш предимно на компютър, като на монитора ти се изобразява даден свят, от който ти ставаш част. Има различни видове игри. В стратегическия тип игра е нужно да приложиш тактика или в реално време, или с известен период за размисъл относно следващия ти ход. При започването всеки играч има даден определен тип ресурси, които трябва да употреби по такъв начин, че да постигне определена цел (икономическа, военна, политическа, и.т.н).

Виртуална реалност

Това е нереален свят, който се прожектира пред теб чрез аудио и видео пособия. Проектирането на дадения фантастичен свят става или върху монитор, или върху очила (наричат се стереоскопични очила). Сам или с компания, можете физически заедно на едно място да решите даден проблем – от разбулване на загадки, до спасяване на света от извънземни. Играещите употребяват вид компютърна клавиатура или други пособия, които задават определени действия във виртуалната среда.“

„Всичко това е по някакъв начин любопитно. Направили са го много интересно и да интригува младото поколение. Но малко ми изглеждате зомбирани, да ти кажа. Гледай от 1999 година „Матрицата”… Това не е просто филм.

Игрите, Чадо, не са игра-работа. Те изграждат човека. Това е доказана теория, потвърдена от много психолози като Лев Виготски, Жан Пиаже, Уилям Джеймс и други, които чрез различни наблюдения и тестове достигат до един и същи извод. Игрите изграждат социалният Аз и са отговорни за голяма част от нашето духовно израстване“.

_______________________

Какво е бъдещето на игрите? Дали така наречената „социална игра“, която включва толкова много електроника, не е като захарина, който се опитват да ни убедят, че може би е по-добър дори от меда?

Дали най-истинните и „най-прости“ игри всъщност не развиват най-истинското в нас?

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s