Чадо, никаква не се обаждаш!

Извинявай, Бабо! Обаче пък да знаеш колко много имам да ти разказвам!

Обаждай се бе, Чадо, за две минути дори седмично!

Така е, Бабо. Но ние ще го осъзнаем, когато самите станем на 80 и чакаме с трепет едно позвъняване от внуците, едно посещение от децата… и по-малко разговори за болести с връстниците!

(Баба сумти одобрително)

Ще ти разкажа къде и как доброволствах последните 4 седмици. Пък ти си реши дали ще извиниш отсъствието ми! 🙂

______________________

Първо нека уточним, че доброволстване не е мръсна дума! Имам усещането, че в България все още има подобен оттенък, незнайно защо. Чух от близки даже онова помагачество”.

Сдружение Знание” организира прекрасната инициатива Дари час”, чрез която помага на възрастните хора да се запознаят с новите технологии. Нещо, което аз правя писмено и търсех начин да приложа практически. Сдружението разполага с няколко стаи, оборудвани с компютри и този път всеки доброволец имаше по двама ученика. На мен се паднаха много различните и цветни персони: Баба Маринка и Дядо Кирил. Първите ученици са като първата любов и не мисля, че някога ще ги забравя. Само дето аз имах много първи любови, но това е друга тема!

Дядо Кирил работи в Кауфланд и главната му цел беше да се научи да отговаря на оплаквания по имейл, да пише писма и да прикачва файлове. Той разполага с лаптоп и всеки път, когато дойде ми се хвали, че се е упражнявал.

Баба Маринка дойде, както каза тя за обща култура”. Влезна с думите Искам да науча всичко”. Аз й отвърнах, че това е амбициозна цел, а в нея нямаше и грам отстъпление.

Ще споделя любимите си въпроси и бисери през това прекрасно време, което беше интелектуално предизвикателство за мен. Защо? Защото вече толкова съм свикнала около мен да се обяснява с чуждици и англицизми, че позабравих да говоря на човешки-български!

Пускам Лили Иванова в Youtube, но звукът не тръгва. Една от организаторките носи колонки. Баба Маринка ме гледа като полезно изкопаемо и казва Ама те защо не са вградени?!?”

 

Анжелинче, къде се натиска за разстоянието?”

 „Ето, тук!”

 „Да вземеш да ми го запишеш?

  (Пиша „Space за разстояние”)

 „Анжелинче, запиши го нормално: най-дългият клавиш се ползва за разстояние.”

 

Какво искате да потърсим в Google?”

То ще знае ли къде се намира една агенция за пътувания, ако му кажем само адрес?”

Да, разбира се.”

(Вижда резултата) А! Браво, Анжелинче, чудесен фокус!”

 

Натиснете „Enter“!”

„“Enter“ значи да влезнем, нали?”

Браво, говорите английски!”

 Не свободно, но някои думички така…”

 

  Бабо Маринке, много бързо се движи май мишката.”

  Ами миша работа!”

Регистрирам Дядо Кирил в БТВ и Нова Телевизия, за да гледа на живо, тъй като с жена му имат 1 телевизор. Вижда, че работи и възкликва с целия си патос „Сега вече аз ще командвам вкъщи!”

–––––––––––––––

Е, Бабе, какво ще кажеш?”

Браво, Чадо, добре си сторила! Ама за 2 минути да се беше обадила! И недей въртя очи, виждам те, във видео разговор сме, забрави ли?”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s