За красотата: От феята-кръстница до Photoshop

Здрасти, Бабо!

Помня колко те вбесяваше когато исках да си играем на Пепеляшка. Как тичах в съседната стая за да се пременя, както феята-кръстница я преобразила с движението на вълшебната си пръчица. (Тук вече съм изгубила мъжката аудитория. Но тъй или иначе вие сте прекалено логични, за да разберете магията!)

Днес, Бабо, красотата ще ти се стори изкривена като „Викът“ на Мунк.

Големи устни, искрящи лещи за очи в неонови цветове, шарени коси, няколко пласта грим – мазилка… Но най-голямата новост сега е, че ако нямаш дадена красота от природата и ако горепосочените инструменти не могат да помогнат, има чудесно развита пластична хирургия или пък… Photoshop.

Photoshop [фотошоп] , Бабо, е компютърна програма, която редактира снимките. Чрез набор от различни инструменти в програмата, лицето може да се оформи по-добре, цветовете могат да се сменят и най-важното е, че никога, ама никога жената няма бръчки, пъпки или други недостатъци. Фотошоп е един евтин дигитален крем с месечна такса. Така логично всякакви плакати, реклами и списания публикуват перфектните жени: с порцеланово лице, уникални тела и невероятно гъсти коси! Доста еднакви на излъчване, обаче кой ти мисли за аура, интелект или чар… Това са второстепените неща. Днес е по-важно как ще изглеждаме, от това какво носим в себе си.  „По дрехите посрещат, по ума изпращат“си стана „По деколтето посрещат, по задника изпращат“…

Колкото повече навлезна тази идея за перфектната фотошопирана жена, толкова повече стана ясно колко безхарактерни се оказват горките манипулирани жени… Те решиха да наподобяват някого, защото мъжете това харесват. Без да си дадат сметка, че вътрешният свят и енергията ще са с тях далеч по-дълго от очертаните джуки и топираната коса. И не ме разбирай грешно, аз съм за всичко умерено и не съм против грима и прическите. Напротив, смятам за особено чаровно, когато го правя за себе си. Но идеалът, натрапен отвън, нека да остане точно там.

Помня една много сладка случка, която си ми разказвала. Идвали да ви снимат в училище и ти понеже си била слабичка и мургава, а мъжете харесвали „белички и дебелички“, си си сложила няколко залъка в бузите, за да изглеждаш по-закръглена. После с Минка сте говорили за Дечка (съвпадаща с идеала за времето) как ще има един ден машина, която от нейните бузи ще може да лепи на вашите, за да сте харесвани и вие… Истински старовремски патици, ако мен питаш! 🙂

След 15 години на срещата на класа се приближило най-хубавото момче от класа (вече зноен мъж) и ти казал, че много те е харесвал. Ти си отвърнала „Наистина ли? Нали се харесваха белички и дебелички и аз не мога да повярвам, че си харесвал точно мен – мършава и мургава…“

Винаги е имало идеал, наложен от обществото и/или медиите. Все пак вълшебният прашец ми се струва по-приемлив начин за разкрасяване от магичния скалпел на Маг – доктор *нчев… или от компютърна програма.

Въпреки промените в технологиите и в начина на живот, за които ти споделям тук, някои неща остават непреходни. Личният избор, остава в ръцете на всеки от нас. Приоритетите – също. Какво ще развием в себе си, за да бъдем красиви? За кого искаме да сме красиви? Какво е красотата?

Назадничава съм, но мисля, че женските роботи, вървящи по улицата не са красиви. А сиви.