„Чадо, здравей! Все се каня да те питам дали от миналата ти работа си взе препоръка? Подпечатана – за да ти служи.“
„Здрасти, Бабче! Няма нужда от печат. Днес ще ти разкажа за LinkedIn (Линкдин). Това е уебсайт, на който имаш личен профил (онлайн самоличност/автобиография), където описваш какво си учил, какво си работил и могат колеги и работодатели да ти пишат препоръки. Имаш снимка, можеш да споделяш мисли под формата на статии, можеш да разглеждаш профили на други хора в твоята сфера и дори да си търсиш работа. Много компании имат LinkedIn профил и в него пишат новини, свързани с фирмата. Те също наемат хора през LinkedIn.“
„Защо се казва профил, а не анфас?“
„Това е все едно да те питам защо ми казваш, че с дядо сте се запознали в един поток…“
„Нищо странно не виждам – той беше в същия поток като мен…“
„Да, бе, Бабо, ама звучи все едно сте се срещнали в планината, а не в университет…
Продължавам: В ЛинкдИн всеки може да те препоръча за определени качества.“
„Ама кой го вижда това?“
„Всеки, на когото пратиш линк към личния ти профил, или който те открие с търсачката в Интернет. Така, когато кандидатстваш за работа, това е твоята визитна картичка с препоръки.“
„Е, какво става, ако някой напише нещо лошо за теб? Можеш ли да го изтриеш?“
„Подобно на некролозите, където всички бъкат от добродетели и няма лош съпруг, невярна жена, баща-алкохолик или майка, която готви зле, в Линкдин няма лош професионалист! Всяка препоръка минава през твоето одобрение, преди да бъде видима за всички.“
„Струва ми се изгодно за тези, които търсят работа и малко несправедливо за тези, които търсят да намерят хора с истински качества. А не само да са написани, че ги има… Важно е човек да бъде сериозен…“
„А… Бабо. Помниш ли пиесата “The importance of being Earnest” (Колко е важно да бъдеш сериозен) от Оскар Уайлд? Дето има игра на думи от самото заглавие и всъщност Ърнест е не само „сериозен“, но и име, което завладява сърцата на жените?“
„Е?“
„Е, защо играта на думи да е допустима в литературата, в театъра, във флирта, но да не е допустима в една онлайн автобиография?“
„Защото трябва да си отговорна. Не е хубаво да се лъже!“
„Да, бе, Бабо, ама и те лъжат в обявите. Да ти го докажа!“
Невероятен екип: Тоест невероятно непоносими. Сякаш са подбирани с конкурс за това как изкуствения бюст и интелект на мениджърката да допълва фетската татуировчица на напомпания с хапченца лидер на екипа. Срещата за идеи се открива в най-добрия случай с Паоло Коельо, в най-лошия с Наталия Кобилкина (мъдрец-сексоложка, потомка на Цицерон).
Заинтригуващо заплащане: Единственото интригуващо е това, къде се е скрила допълнителната нула, която заслужавам… Чуждите фирми се научиха, че не плащат за качествата ни, ами според локацията ни. Тоест знанията ми тук струват по-малко, отколкото в Англия. Честно, а?
“Развитие в компанията”: Изразява се в някой измъчен семинар, а единственото развитие е историята между двойка влюбени колеги, които се крият така, че всички знаем, че са заедно….
“Възможност да изразява свободно идеите си” и с малък невидим шрифт: „стига те да съвпадат с тези на тесногръдия, стиснат шеф“ 🙂 (9 от 10 случая)
“Достъп до фитнес/месечна карта за спорт”: Ако все още има жизнен сок, след като нашата ТОП душемелачка е минала през вас. Защото сме велики и имаме 37492 офиси на 384729 места по света и пра’им яко пари. (Пари = успех)
„Хайде, Бабче, да не си говорим за колко е важно да бъда Ърнест.
Добре ми е да съм Анжелина. Това ми стига :-)“
(Баба се усмихва. Познавам я. Знам, че е така.)
2 thoughts on “Колко е важно да бъдеш сериозен или Ърнест”