Монолог до Баба

Здравей, Бабо!

Много стана сложно с любовта напоследък.

Изглежда почнахме да искаме все повече и повече. И понеже не сме преживявали нито война, нито истински глад, понеже успяхме дори на 25 да видим повече свят, отколкото много от вас не доживяха да видят, желанията ни нямат край. Видяхме много, хапнахме доста райски ябълки, взехме 5-10 ваши години за една.
Така доста от нас имат идеалистична представа или завишени очаквания за работа, любов и цялостната степен на трудност в живота. Връзките почнаха да имат краен срок. Почнаха да се чуват разни неща като “най-много 10 години” (ако се слагат консерванти), а пък най-живата форма на Любовта падна до първите 3 години. Па който “се прецака” да си има дете в тези замъглени от любов 3 години: кофти тръпка! Появиха се много онлайн пространства, които предлагат секс, еротика, среща и нова емоция всеки ден.

Възможностите станаха много повече, с тях разбира се размиха и дадени ценности. (Вие като се карахте с Дядо, не си спомням да сте си тръгвали, да сте се плашили с раздяла или да сте се развели… Как беше? Стояхте, правихте компромиси и поправяхте щетите? Интересно ми е дали ако живееше в този Нов свят би изживяла пак така живота си…)
Както и да е. С промените в изискванията и очакванията, започна недоволството, назиданието, заплахите, че ще си тръгнем, защото вече има много възможности и не ни пука кой какво ще си помисли. Ние сме над общественото мнение. Знаем, че дребните душички клюкарстват за другите, а големите хора говорят за идеи. Пък сме едно идейно, предприемаческо поколение!

В резултат на всички тези проблеми, връзките започнаха да изтъняват.

Крехки. Заменими. Чести.

“Следващата връзка, моля!” Поуките трябва да се вземат бързо, защото докато се озърнем и вече имаме среща. Как толкова бързо, ще попиташ. Появиха се онлайн пространства като Тиндър (Tinder): платформа за срещи, базирани на локация. Снимки на мъже/жени близо до теб – става, не става, става, не става…

Бабо! Вече е достатъчно да си близо до някого и да си дадете супер лайк, за да излезнете на среща! Не зависи от това кога ще има купон, дали някой е свободен, дали родителите ви уреждат срещи със сина на колегата… Средството е лесно, имаш срещи (плащаш си за тях, но не е проституция поне… или поне не официално), срещаш какви ли не екземпляри. Да! А когато се наситиш, идват нови изненади. И за какво трябва да се стараем да разберем някого 10, 20, 30 години? Да жертваме себе си? (Представа нямаш какво влагаме ние в тази дума “жертвам”… Например той иска да отиде в Испания, а аз в Италия. Аз правя Жертвата да отидем там, където иска той… Такива работи.)

Знаеш ли, обаче, Бабо, какво не се промени, откакто ти си тръгна? Чистата любов.

Енергията от Истинската Любов. Тази, която без да обещава – дава. Тази, която без да прави сметка, прави истински жертви без назидание, а с усмивка. Топлината, която двама човека обменят с едничкото желание да растат заедно.

Наскоро ми казаха, че любовта и характерите са две различни неща. Обичта я има, но характерите трябва да се напаснат. Макар да ми прозвуча малко ретро, разбрах, че е истина. 🙂